Постинг
24.06.2022 09:01 -
Ехо и Нарцис по Овидий
Красив младеж израстнал Нарцис , но студено било сърцето му . Не искал да отвърне с обич на влюбената Ехо. Тя обикаляла горите , следвала го неотклонно и повтаряла думите му. Колкото повече го следвала , толкова повече се разгарял пламъкът в сърцето й .
- Някой има ли ? – извикал младежът .
- Има ли , има ли – повтаряла Ехо.
- Учуден младежът се огледал .
- Ела !
- Ела , ела – повтаряла Ехо.
- Защо ми бягаш ?
- Бягаш , бягаш !
- Да се срещнем тук !
- Тук , тук !
Тя се втурнала насреща му и го прегърнала , защото огън горял в гърдите й . Но младежът я отблъснал сурово.
- Свали си ръцете ! Не ме прегръщай ! Бих умрял , ако ти би могла да ме ухажваш !
А тя само отвърнала :
- Ако би могла да ме ухажваш !
И се скрила в гората . Заживяла самотна в една пещера . Но любовта й растяла , заедно с болката от отхвърлянето. Тялото й отслабнало . Само гласът й се чувал.
Разбрала това Немезида .
На едно бистро езеро се спрял Нарцис , за да пие и да утоли жаждата си . И докато пиел вода , видял във водата най-красивото създание на света и се влюбил в него . Неговото собствено отражение. Възхищавал се на това , за което другите му се възхищавали .
Колко пъти се опитвал да целуне устните ! Колко пъти простирал ръце , за да прегърне образа. От неговите сълзи , водата се раздвижила и образът се размазал.
- Къде бягаш? Защо си жесток към този , който те обича ?
Отпуснал се на поляната и смъртта покрила очите му.
Дриадите го оплакали на поляната . Там , където умрял Нарцис , израстнало красиво цвете с златно жълти листенца и бяла корона .
- Някой има ли ? – извикал младежът .
- Има ли , има ли – повтаряла Ехо.
- Учуден младежът се огледал .
- Ела !
- Ела , ела – повтаряла Ехо.
- Защо ми бягаш ?
- Бягаш , бягаш !
- Да се срещнем тук !
- Тук , тук !
Тя се втурнала насреща му и го прегърнала , защото огън горял в гърдите й . Но младежът я отблъснал сурово.
- Свали си ръцете ! Не ме прегръщай ! Бих умрял , ако ти би могла да ме ухажваш !
А тя само отвърнала :
- Ако би могла да ме ухажваш !
И се скрила в гората . Заживяла самотна в една пещера . Но любовта й растяла , заедно с болката от отхвърлянето. Тялото й отслабнало . Само гласът й се чувал.
Разбрала това Немезида .
На едно бистро езеро се спрял Нарцис , за да пие и да утоли жаждата си . И докато пиел вода , видял във водата най-красивото създание на света и се влюбил в него . Неговото собствено отражение. Възхищавал се на това , за което другите му се възхищавали .
Колко пъти се опитвал да целуне устните ! Колко пъти простирал ръце , за да прегърне образа. От неговите сълзи , водата се раздвижила и образът се размазал.
- Къде бягаш? Защо си жесток към този , който те обича ?
Отпуснал се на поляната и смъртта покрила очите му.
Дриадите го оплакали на поляната . Там , където умрял Нарцис , израстнало красиво цвете с златно жълти листенца и бяла корона .
По Овидий
Изобличаване на лъжи, 3-та част
Петроний, Овидий, Сенека-италианци ли са
Зелето съвсем изтрещя пред представители...
Петроний, Овидий, Сенека-италианци ли са
Зелето съвсем изтрещя пред представители...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
