06.03.2023 20:00 -
Абу Рaйхон аль Бируни великий Таджик!
Автор:virtuКатегория:Тя и той Прочетен: 1103 Коментари: 0 Гласове:
3
Абу Райхон Мухаммад ибн Ахмад ал-Бируни е роден на 4 октомври 973 г. в град Кят, Хорезъм, Саманидската държава. Абу Райхон ал Бируни е таджик по националност, енциклопедичен учен и мислител, автор на много големи трудове по история, география, филология, астрономия, математика, механика, геодезия, минералогия, фармакология, геология и други науки. Бируни владее почти всички науки на своето време.Списъкът с произведения на Бируни, съставен от него около 1036 г., съдържа повече от сто заглавия. Пише научните си трудове на арабски и персийски език. В първия си труд „Хронология или паметници на миналите поколения“ (1000) ал-Бируни събира и описва всички календарни системи, известни по негово време, използвани от различни народи по света, и съставя хронологична таблица на всички епохи, започвайки от библейските патриарси.В работата „Индия, или Книгата, съдържаща обяснение на ученията, принадлежащи на индианците, приемливи или отхвърлени от разума“, завършена през 1030 г., ал-Бируни дава подробно научно и критично описание на живота, културата и науката на Индийците очертаха своите религиозни и философски системи, доста точно измествайки учението на класическата Самкхя, теорията за космическата еволюция, учението за връзката на душата с "финото тяло" и др. Известната легенда за създателя на играта на шахът също е посочен тук. Бируни посвети 45 произведения на астрономията. Популярно въведение в астрономическата наука е Книгата за просветление на елементите на науката за звездите, написана около 1029 г. и достигнала до нас в две версии: на арабски и на фарси. Тази книга се състои от 530 въпроса и отговора по геометрия, аритметика, астрономия, география, хронология, астролабия и астрология. Основният труд на Бируни по астрономия е Канонът за астрономията и звездите на Масуда. Бируни разглежда хипотезата за движението на Земята около Слънцето; той твърди същата огнена природа на Слънцето и звездите, за разлика от тъмните тела - планети, подвижността на звездите и техния огромен размер в сравнение със Земята, идеята за гравитацията. Бируни извършва наблюдения върху стенен квадрант с радиус от 7,5 м, построен от ал-Насави в Рей, извършвайки ги с точност от 2′. Той установява ъгъла на наклона на еклиптиката към екватора, изчислява радиуса на Земята, описва промяната на цвета на Луната по време на лунни затъмнения и на слънчевата корона по време на слънчеви затъмнения. Бируни обърна много внимание на математиката, особено на тригонометрията: в допълнение към значителна част от „Канона на Масуд“, той й посвети произведенията „За определяне на акорди в кръг с помощта на начупена линия, вписана в него“ ( тук се разглеждат редица теореми, принадлежащи на Архимед, които не са запазени в гръцки ръкописи).), „За индийските рашики“ (в тази книга се обсъжда така нареченото тройно правило), „Сфера“, „Книгата на Перли на равнината на сферата” и др. Трактатът „Сенки”, няколко трактата за астролабията и други астрономически инструменти са посветени на въпросите на приложната математика, редица есета по геодезия. През 1038 г. Бируни написва „Минералогия, или Книгата на кратки сведения за познаване на скъпоценностите“, която определя специфичното тегло на много минерали и дава подробна информация за повече от петдесет минерала, руди, метали, сплави и др. Той също така съставя „ Фармакогнозия в медицината” – книга за лекарствата, основен труд с голямо значение в нашето време. В тази книга той описва подробно около 880 растения, техните отделни части и продукти от екскрецията, дава точните им характеристики и рационализира терминологията. Бируни събра и обясни около 4500 арабски, гръцки, сирийски, индийски, персийски, хорезмийски, согдийски, тюркски и други имена на растения; тези синоними са важни за съвременните изследвания в историята на фармакогнозията. Въпреки таджикския си произход, Бируни пише повечето от научните си трудове на арабски - научният език на неговото време - обаче "Китаб ал-Тафхим" - един от неговите шедьоври - е написан на родния му персийски и след това на арабски, което показва неговата умение да пише еднакво на двата езика. Kitab al-Tafhim е едно от най-важните ранни научни произведения на персийски език и е богат източник на персийска проза и лексикография. Книгата умело и най-подробно разглежда дисциплините, включени в средновековния квадривиум. През юни 2009 г. Иран дари на офиса на ООН във Виена, Австрия, Павилиона на персийските учени, разположен на централния площад на Мемориала на Виенския международен център. Този павилион включва статуи на четирима известни персийски учени: Абу Али ибн Сина (Авицена), Абу Райхон Бируни, Закария Рази (Реиз) и Омар Хаям. Бируни умира на 9 декември 1048 г. на 75-годишна възраст.
Абу Рaйхон Мухаммад ибн Ахмад аль-Бируни родился 4 октября 973 года, город Кят, Хорезм, Саманидское государство. Абу Райхон аль Бируни по национальности Таджик, учёный-энциклопедист и мыслитель, автор многочисленных капитальных трудов по истории, географии, филологии, астрономии, математике, механике, геодезии, минералогии, фармакологии, геологии и других наук. Бируни владел почти всеми науками своего времени. Перечень работ Бируни, составленный им самим около 1036 года, содержит более ста названий. Свои научные труды писал на арабском и персидском языках. В самом первом сочинении «Хронология, или памятники минувших поколений» (1000 год) аль-Бируни собрал и описал все известные в его время системы календаря, применявшиеся у различных народов мира, и составил хронологическую таблицу всех эпох, начиная от библейских патриархов. В завершенном в 1030 году труде «Индия, или Книга, содержащая разъяснение принадлежащих индийцам учений, приемлемых разумом или отвергаемых» аль-Бируни дал детальное научно-критическое описание быта, культуры и науки индийцев, изложил их религиозно-философские системы, достаточно точно переложив учение классической санкхьи, теорию космической эволюции, учение о связи души с «тонким телом» и др. Здесь же изложена знаменитая легенда о создателе игры в шахматы. Астрономии Бируни посвятил 45 сочинений. Популярным введением в астрономическую науку служит «Книга вразумления начаткам науки звёзд», написанная около 1029 года и дошедшая до нас в двух вариантах: на арабском языке и на фарси. Эта книга состоит из 530 вопросов и ответов по геометрии, арифметике, астрономии, географии, хронологии, устройству астролябии и астрологии. Главное сочинение Бируни по астрономии — «Канон Масуда по астрономии и звёздам». Бируни рассмотрел гипотезу о движении Земли вокруг Солнца; он утверждал одинаковую огненную природу Солнца и звёзд, в отличие от тёмных тел — планет, подвижность звёзд и огромные их размеры по сравнению с Землёй, идею тяготения. Бируни проводил наблюдения на построенном ан-Насави в Рее стенном квадранте радиусом 7,5 м, выполняя их с точностью до 2′. Он установил угол наклона эклиптики к экватору, рассчитал радиус Земли, описал изменение окраски Луны при лунных затмениях и солнечную корону при солнечных затмениях. Большое внимание Бируни уделял математике, особенно тригонометрии: помимо значительной части «Канона Мас‘уда», он посвятил ей сочинения «Об определении хорд в круге при помощи вписанной в него ломаной линии» (здесь рассматривается ряд принадлежащих Архимеду теорем, не сохранившихся в греческих рукописях), «Об индийских рашиках» (в этой книге обсуждается так называемое тройное правило), «Сферика», «Книга жемчужин о плоскости сферы» и др. Вопросам прикладной математики посвящены трактат «Тени», несколько трактатов об астролябии и других астрономических инструментах, ряд сочинений по геодезии. В 1038 году Бируни написал «Минералогию, или Книгу сводок для познания драгоценностей», в которой определён удельный вес многих минералов и даны подробные сведения о более чем пятидесяти минералах, рудах, металлах, сплавах и др. Им же составлена «Фармакогнозия в медицине» — книга о медицинских препаратах, капитальный труд, имеющий большое значение и в наше время. В этой книге он подробно описал около 880 растений, их отдельных частей и продуктов выделения, привёл их точные признаки, упорядочил терминологию. Бируни собрал и объяснил около 4500 арабских, греческих, сирийских, индийских, персидских, хорезмийских, согдийских, тюркских и других названий растений; эти синонимы важны для современного исследования истории фармакогнозии. Несмотря на своё Таджикское происхождение, Бируни большую часть своих научных трудов написал на арабском языке — научном языке своего времени, — однако «Китаб аль-Тафхим» — один из своих шедевров — написал на своём родном персидском языке и затем на арабском, чем показал своё умение в равной степени писать на обоих языках. «Китаб аль-Тафхим» является одним из самых важных ранних произведений науки на персидском языке и представляет собой богатый источник персидской прозы и лексикографии. В книге умело и самым подробным образом рассмотрены дисциплины, входящие в средневековый квадривиум. В июне 2009 года Иран подарил отделу Организации Объединенных Наций в Вене, Австрия, Павильон персидских учёных, размещенный на центральной площади Мемориала Венского международного центра. Этот павильон включает в себя статуи четырёх известных персидских деятелей науки: Абу Али ибн Сины (Авиценны), Абу Райхона Бируни, Закарии Рази (Рейз) и Омара Хайяма. Умер Бируни 9 декабря 1048 году в возрасте 75 лет.
