https://www.youtube.com/watch?v=SCaEcCMQGvs
The Phrygians and Greeks [Lecture]https://www.youtube.com/watch?v=lu6_0U2o-eM
Песинус (на гръцки: Πεσσινούς или Πισσινούς) е древен град и архиепископия в Мала Азия, географска област, обхващаща приблизително съвременна Анатолия (Азиатска Турция). Мястото на града сега е съвременното турско село Балъхисар, в долината на притока на река Сакаря на високото анадолско плато при ок. 950 м надморска височина, на 13 км от градчето Сиврихисар.
Твърди се, че митологичният цар Мидас (738-696 г. пр. н. е.?) е управлявал по-голямо фригийско царство от Песин, но археологически изследвания от 1967 г. показват, че градът се е развил най-рано около 400 г. пр. н. е., което противоречи на всяко историческо твърдение за ранни фригийски корени.
Според древната традиция Песин е бил главният култов център на богинята Кибела, фригийската Богиня Майка ("Майка"). Традицията поставя култа към Кибела в ранния фригийски период (8-ми век пр. н. е.) и свързва издигането на нейния първи "скъп" храм и дори основаването на града с цар Мидас (738-696 г. пр. н. е.?). Въпреки това, фригийското минало на Песинус е все още неясно, както исторически, така и археологически. Например, географът Страбон (12.5.3) пише, че жреците са били владетели в „древни времена“, но не е ясно дали Песинус вече е бил храмова държава, управлявана от династи („господари“) през фригийския период.
Най-късно до 3-ти век пр. н. е. Песинус се е превърнал в храмова държава, управлявана от олигархия, състояща се от Галой, свещеници-евнуси на Богинята-майка. След пристигането на келтските племена в Мала Азия през 278/277 г. пр. н. е. и тяхното поражение от Антиох I по време на така наречената „Битка при слоновете“ (вероятно 268 г. пр. н. е.), келтите се заселват в северния централен регион на Анатолия, която стана известна като Галатия. Племето на толистобогите заема територията на Фригия между Гордиум и Песинус. Според Цицерон (Har. Resp. 8.28) царете на Селевкидите са имали дълбока преданост към светилището.
Римското участие в Pessinus обаче има ранни корени. През 205/204 г. пр. н. е., разтревожени от редица метеоритни дъждове по време на продължаващата Втора пуническа война, римляните, след справка с Книгите на Сибилин, решават да въведат култа към Великата майка на Ида (Magna Mater Idaea, известна още като Кибела) към града. Те потърсили помощта на своя съюзник Атал I (241-197 г. пр. н. е.) и следвайки инструкциите му, отишли при Песинус и преместили в Рим най-важното изображение на богинята, голям черен камък, за който се казва, че паднал от небето (Ливий 10.4-11.18).
Пергам изглежда е придобил известен контрол над Песин до края на трети век пр.н.е. Песинус е завещан като светилище от царете на Аталидите, може би след 183 г. пр. н. е., когато Галатия е подчинена на управлението на Пергамен.
Първият век пр. н. е. е много нестабилен период за Песин с много владетели, управляващи централна Анатолия. Според Страбон (12.5.3) жреците постепенно губят своите привилегии. Митридатовите войни (89-85 г. пр. н. е.; 83-81 г. пр. н. е.; 73-63 г. пр. н. е.) предизвикат политически и икономически сътресения в целия регион. Когато Дейотар, тетрарх на Толистобогите и лоялен васал на Рим, става цар на Галатия през 67/66 г. пр. н. е. или 63 г. пр. н. е., Песин губи статута си на независимо свещено царство.
Pessinus (Greek: Πεσσινούς or Πισσινούς) was an Ancient city and archbishopric in Asia Minor, a geographical area roughly covering modern Anatolia (Asian Turkey). The site of the city is now the modern Turkish village of Ballıhisar, in a tributary valley of the Sakarya River on the high Anatolian plateau at ca. 950 m above sea level, 13 km from the small town of Sivrihisar.
The mythological King Midas (738-696 BC?) is said to have ruled a greater Phrygian realm from Pessinus, but archaeological research since 1967 showed that the city developed around 400 BC at the earliest, which contradicts any historical claim of early Phrygian roots.
According to ancient tradition, Pessinus was the principal cult centre of the goddess Cybele, the Phrygian Meter ("Mother"). Tradition situates the cult of Cybele in the early Phrygian period (8th century BC) and associates the erection of her first "costly" temple and even the founding of the city with king Midas (738-696 BC?). However, the Phrygian past of Pessinus is still obscure, both historically as archaeologically. For example, the geographer Strabo (12.5.3) writes that the priests were potentates in "ancient times", but it is unclear whether Pessinus was already a temple state ruled by dynastai ("lords") in the Phrygian period.
By the 3rd century BC at the latest, Pessinus had become a temple state ruled by a clerical oligarchy consisting of Galloi, eunuch priests of the Mother Goddess. After the arrival of Celtic tribes in Asia Minor in 278/277 BC, and their defeat at the hand of Antiochus I during the so-called "Battle of the Elephants" (likely 268 BC), the Celts settled in the north-central region of Anatolia which became known as Galatia. The tribe of the Tolistobogii occupied the Phrygian territory between Gordium and Pessinus. It is doubtful that the temple state actually stood under Galatian control at this early stage. According to Cicero (Har. Resp. 8.28) the Seleucid kings held deep devotion for the shrine.
Roman involvement in Pessinus however has early roots. In 205/204 BC, alarmed by a number of meteor showers during the ongoing Second Punic War, the Romans, after consulting the Sibylline Books, decided to introduce the cult of the Great Mother of Ida (Magna Mater Idaea, also known as Cybele) to the city. They sought the aid of their ally Attalus I (241-197 BC), and following his instructions, they went to Pessinus and removed the goddess" most important image, a large black stone that was said to have fallen from the sky, to Rome (Livy 10.4-11.18).
Pergamum seems to have gained some control over Pessinus by the end of the third century BC. Pessinus was bequeathed a sanctuary by the Attalid kings, perhaps after 183 BC, when Galatia was subject to Pergamene rule.
The first century BC was a very unstable period for Pessinus with many rulers reigning over central Anatolia. According to Strabo (12.5.3) the priests gradually lost their privileges. The Mithridatic Wars (89-85 BC; 83-81 BC; 73-63 BC) caused political and economic turmoil throughout the region. When Deiotaros, tetrarch of the Tolistobogii and loyal vassal of Rome, became king of Galatia in 67/66 BC or 63 BC, Pessinus lost its status as an independent sacred principality.
