NOVEMLYRICI.NET • ДЕВЯТЬ ЛИРИКОВ • ЖИЗНЬ И ПОЭЗИЯ

АЛКМАН • СТЕСИХОР • АЛКЕЙ • САПФО • ИВИК • АНАКРЕОНТ • СИМОНИД • ПИНДАР • ВАКХИЛИД

Ты, с кем Эрос властительный,
Афродита в багрянце,
Синеокие нимфы
Сообща забавляются
5На вершинах высоких гор, —
На коленях молю тебя:
Появись и прими мою
Благосклонно молитву.
Будь хорошим советником
10Клеобулу! Любовь мою
Не презри, о великий царь,
Дионис многославный!

Дионис, т.е. Вакх — бог виноградарства и виноделия.

[Вересаев В.]

Царь, и отрок Эрот с тобой,
и толпа синеоких нимф,
и Киприда в багрянице
Порезвиться не прочь, когда
5По высотам скалистых гор
Ты стремишь свой полет... К тебе
Притекаю, — мольбу мою
Ты услышь благосклонно.
Клеобулу благой совет
10Дай, — пусть он на любовь мою
Мне, Дионис, ответит.

[Церетели Г.]

Свежую зелень петрушки
в душистый венок заплетая,
Мы посвятим Дионису
Сегодняшний радостный праздник.

[Мей Л.]

Весьма многошумного
Тебя, Диониса...

http://www.novemlyrici.net/index.xps?2.6 

Анакреон (: Ἀνακρέων ὁ Τήϊος; ок. 582 – ок. 485 пр.н.е.) [1] е лиричен поет, известен със своите песни за пиене и еротични стихове. По-късно e включен в каноничния списък на деветте лирични поети. Анакреон пише цялата си поезия на древния йонийски диалект. Както всяка ранна лирическа поезия, тя е била съставена, за да се пее или рецитира в съпровода на музика, обикновено лира. Поезията на Анакреон засяга универсални теми за любов, увлечение, разочарование, веселба, партита, фестивали и наблюдения на ежедневните хора и живота. 

Анакреон избягва в изгнание с повечето си съграждани, които са отплавали за Тракия, когато родината им е нападната от персите. Там те основават колония в Абдера, вместо да останат, за да предадат града си на Харпаг, един от генералите на Кир Велики. По това време (545 пр.н.е.) Кир обсажда градове в Мала Азия.

От Тракия той пътува до двора на Поликрат от Самос. Говори се, че е бил учител на Поликрат; че се е ползвал с доверието на тиранина се основава на Херодот.

В замяна на привилегиите си в двора, той пише множество оди, прославящи владетеля. След смъртта на Поликрат през 522 пр.н.е. е поканен в Атина от местния владетел Хипарх, където остава до неговото убийство през 514 пр.н.е. Според някои източници, след това живее известно време в Тесалия