В текста на книгата Битие се казва, че Енох е живял 365 години преди да бъде взет от Бог на небето. Вярва се, че е един от двамата души (заедно с пророк Илия), които не са умрели, а направо са влезли живи във Рая. Приживе Енох е пророк и посланик на божието слово и воля. Той е седмият от десетте писари преди потопа, пряк наследник на първия човек – Адам, и прадядо на Ной. Първите преводи на книгата са направени преди повече от 200 години, а самите древни ръкописи са открити през 1768 г. в Етиопия. Съществуват три отделни части на Книгата на Енох. Те представляват старинни еврейски ръкописи с по няколко преписани копия и са сбор от документи, направени по различно време. За първата книга се счита, че е написана III век пр.н.е. Втората книга е датирана към I век сл.н.е. А третата – V в.сл.н.е. Предполага се, че първата книга е написана от Енох, а следващите от различни групи автори. Има и твърдения обаче, че всички части са написани от самия Енох. Каквато и да е истината, факт е, че книгите му са отхвърлени от християнската и еврейската религии. Ръкописът на Енох започва с предупреждение към цялото човечество и към падналите ангели (назовани поименно), които превърнали земята в дом на разврат, кръвопролития и чародейства. В книгата на Енох се разкриват тайни, за които църквата мълчи. Според древните писания Енох е бил „пазител на всички небесни съкровища, началник на архангелите и непосредствен служител на Божия трон“. Говори се още за падналите ангели и това, че те съгрешили тук на Земята, защото започнали да се чифтосват със земните жени и им разкрили небесни тайни, за които човешкият род не бил готов.