Великолепието на пазарджишката Света Богородица се дължи и на иконостаса.

Построена е през 1836-1837 година. Създаването на храма преплита исторически хроники и легенди. Твърди се, че местният онбашия разрешил на българите да си построят църква, но тя да бъде колкото една волска кожа. Тогава пазарджишките еснафи и по-будните нашенци разрязали на тънки ленти една волска кожа и с нея опасали мястото за новия градеж. След като видял това, турският управник се възхитил от находчивостта на християните и повече не им създавал никакви пречки.

https://www.pravoslavieto.com/hramove/pazardzhik/index.htm

• Православни храмове и църкви
• Православните манастири по света

БЪЛГАРСКИЯТ ПРАВОСЛАВЕН ИКОНОСТАС

Маргарита Коева

Нашата църква е била построена през ХIХ в., в изработката на иконостаси е от представителите на Дебърската резбарска школа Макарие Негриев Фръчковски. Освен него труда си вложили и четиримата му синове, двама от които били иконописци. Това, което отличава нашия иконостас от другите, са оригиналните флорални мотиви и елементи. Изработката е отнела повече от четири години, а за да го платят, пазарджиклии трябвало да съберат 70 000 гроша.

https://liternet.bg/publish9/mkoeva/nasledstvo/ikonostas.htm 

Църквата „Света Богородица“ е построена през 1836 – 1837 година, представлява трикорабна псевдобазилика с три портала: централен – на Света Богородица, ляв – на свети Харалампий, десен – на Свети Мина, и два параклиса в женското отделение – Свети Архангел и Свети Николай. Тя е масивна постройка, изградена от розов риолит.

Църквата е прочута със своя дървен иконостас, изработен от варено орехово дърво и резбован с високо художествена ажурна дърворезба от дебърски майстори в продължение на десет години. Иконостасът е под закрилата на ЮНЕСКО. Изработен е от майстори, начело с Макрий Негриев Фръчковски, чийто гроб е зад олтара на храма. Стенописите са направени от представители на Самоковската школа и в храма има икони от Станислав Доспевски. В църквата има и икона, смятана за чудотворна.

Иконите на църквата датират от различно време. Някои от тях са от преди 1837 г. Най-старата – Свети Дионисий – е от 1814 г., а най-новите са от 1914 г. Една от най-хубавите и ценни икони е иконата на Св. св. Кирил и Методий, рисувана от Станислав Доспевски през 1860 г.

Камбанарията на западната фасада е изградена в основи през 1906 г., а завършена през 1932 – 34 г.

Основоположник на Самоковската школа е зографът Христо Димитров от с. Доспей, работил в Македония и западните български земи. Неговите синове и внуци Захарий Зограф, Димитър Зограф, Станислав Доспевски, Никола Доспевски, Захарий Доспевски и Иван Доспевски също се занимават с живопис. Свързани с тях са и художниците Сотир Даскалов, Христо Йовевич от с. Широки дол, Иван Николов (Йован Иконописец) от с. Продановци и синът му Никола Образописов, Коста Вальов и синовете му Иван и Никола.^[1]Коста Геров (Антикаря) иконописец, близък приятел, помощник и зет на Никола Образописов, брат на Димитър Геров

Дебърската школа е художествена школа от XVIII – XIX век, която възниква и се развива в дебърските селища: Галичник, Гари, Лазарополе, Осой, Требище, Тресонче. Тъй като всички тези населени места са разположени в историкогеографската област Река, школата е известна и под името Галичко-реканска школа. Трето наименование, под което се среща, е Мияшка школа по регионалното наименование на местните българи – мияци.

Сред известните родове в дебърската живопис са родовете от Галичник Гиновски и Фръчковци, с представител Макрий Негриев, а в резбарството – Филиповци от село Гари с най-видни представители братята Петър, Марко, Йован и Йосиф Филипови, както и Филиповци от село Осой с най-виден представител Филип Аврамов. Други известни имена на Дебърската школа са Дичо Зограф, уста Велян Огнев, Евстатий Попдимитров от Осой, Петър Пачаров, Симеон Максевски от Требище, Антон и Димитър Станишеви от Тресонче и много други. Към школата спадат и някои живописци от Крушево, Прилеп, Струмица и Щип.

Макрий е роден около 1800 година в голямата мияшка паланка Галичник. Син е на резбаря Негрий Блажев, при когото се обучава и развива дарбата си.

OrthPhoto - Детайл от иконостаса в църквата "Св.Богородица", гр. Пазарджик - iordanvas

Създател: Yordan Vasilev 

Авторски права: All rights reserved

https://www.orthphoto.net/photo.php?id=104473&id_jezyk=4 

Купувайте си книги .Утре всичко ще изчезне от интернет и няма да имате извори.

Аз чета от Трѣмъ на Българското възраждане на Асен Василев и

Катедрална църква Св. Богородица Пазарджик , купена от църквата.