Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.12.2022 00:03 - Защо сърбите са унищожили надписи , за да посърбят прима князе Вълкашин , Углеша и Марко? Защо българите пеят песни за крали Марко ?
Автор: panazea Категория: Видео   
Прочетен: 1228 Коментари: 0 Гласове:
8

Последна промяна: 06.12.2022 00:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
Крали Марко – човекът и легендата 

Каква е историческата истина зад образа на легендарния Крали Марко? Кой всъщност е Марко Мърнявчевич и как един мистериозно изчезнал надпис поставя въпросителни около живота и управлението му? Разберете в следващите редове!

Краят на XIV в. е период на сериозни политически сътресения на Балканския полуостров. Тогава почти всички балкански държави са загубили независимостта си от набиращата сила Османска империя. В подобни смутни времена народностното самосъзнание неизбежно митологизира дадени исторически личности и дава живот на герои, които надживяват своя реален прототип.

И докато гърците имат Константин XI Палеолог – императорът-войн, умрял като обикновен пехотинец с армията си насред улиците на Константинопол, сърбите – княз Лазар Хребелянович – светеца от битката при Косово поле, албанците почитат Георги Кастриоти като свой национален герой, в края на своето съществуване българите имат цар…без царство.

Стратегическият ход на прегрупиране на войските на цар Иван Шишман край Никопол в очакване на унгарски подкрепления, които така и не идват, не е точно героичната епопея, на която се радват останалите трима. Така българското народностно самосъзнание създава образа на Крали Марко – героичен поборник срещу османските угнетители, могъщ бранител на българите и защитник на покорения народ, който се връща дори от гроба, когато събратята му имат най-голяма нужда от неговата помощ.

Подобна легенда не е уникална за балканските народи. Гърците вярват, че когато короната на Източната Римска империя бъде открита, Константин Палеолог ще се завърне, за да управлява отново народа си. Подобна е дори легендата за крал Артур, за когото бритите вярват, че ще се завърне, за да поведе войската си в най-мрачния час за Албиона.

imageКрали Марко – картина на Мина Караджич.

Човекът зад легендата за Крали Марко или крал Марко е синът на крал Вълкашин – владетелят на една значителна част от териториите на днешна Северна Македония, в която влизали и части от съвременна Гърция и някои градове на Южна България. Възходът на фамилията Мърнявчевичи, към която принадлежал и Марко, започва през периода на оформянето на Душанова Сърбия, която в зенита на своята сила през 1347 година е призната за царство и обхваща значителни територии.

Разпадът на Сръбското царство след смъртта на Стефан Душан оставя Вълкашин и неговия брат Углеша като влиятелни, но регионални феодални господари, които скоро се поставят в услуга на царица Елена Българска, вдовица на покойния сръбски владетел и регент на своя син – следващия сръбски цар Стефан V Урош. Под егидата на могъщата царица, Вълкашин е обявен за крал и съвладетел на бездетния Урош с изгледите след неговата смърт следващ владетел да бъде Мърнявчевич.

Същевременно Вълкашин и Углеша са съвладетели и на Елена, която основава в град Сяр свое владение, обединило се със земите на Мърнявчевичи около Прилеп под общото название Серско деспотство. То е унищожено, когато през 1371 година войските на Вълкашин и Углеша са разбити край Черномен от османците и самите владетели намират своята смърт в сражението. Вълкашин е наследен от Марко, който, след загубата на Серес и прилежащите му територии, остава да управлява редуцираните си фамилни владения в Прилеп.

Кончината на последния сръбски цар Стефан Урош по-късно през същата година на теория трябва да постави Марко като негов наследник на сръбския престол, но това никога не се случва, заради търсещите все по-голяма самостоятелност сръбски властели, които не признават Марко за свой суверен. Това кара Марко да търси други гаранти за своята власт, като през 80-те години се признава за османски васал. Като такъв той участва в много от сраженията на османските пълководци със свои войски до 1395 година, когато в битката на Баязид Йълдъръм срещу влашкия воевода Мирчо Стари, Марко загива, заедно с велбъждкия деспот Константин Драгаш, сражвайки се на страната на османците.

Според една легенда обаче, в смъртния си час, Марко се разкайва за сторените грешки, разкривайки, че ги е извършил само за да пощади хората си от османците. Той изрича следните думи:

„ДАНО ГОСПОД ДАРИ ПОБЕДА НА ХРИСТИЯНИТЕ СРЕЩУ НЕВЕРНИЦИТЕ И НЕКА АЗ ДА УМРА ЗА ГРЕХОВЕТЕ СИ ПРЪВ!“,

Марко изненадващо напада с хората си редиците на Баязид, давайки възможност на воеводата Мирчо да се спаси. Макар да няма никакви доказателства за подобен самопожертвователен акт и според историческите доказателства Марко да загива като османски васал, една подобна легенда несъмнено е имала своите поддръжници.

По всичко изглежда, че Марко остава да живее в спомените на балканските народи и въпреки че подобен феномен е обясним за сърбите, вероятно трудно бихме могли да дадем отговор, защо един чужд владетел е останал и в българския фолклор, като тачен герой, след като е имало редица по-достойни личности от периода, като например Фружин, които далеч не се радвали на същия интерес от народните маси.

imageСтенопис от Марковския манастир, близо до селото Маркова Сушица, Скопие, показваща владетелят Крал Марко

На този въпрос от години се опитва да дадат отговор и самите български историографи. Посветилият значителни изследвания на личността на Крали Марко медиевист – професор Христо Матанов, дава някои любопитни наблюдения за човека зад легендата. Една от причините Марко да е направил толкова силно впечатление на своите съвременници е съвсем прозаична. Запазените ктиторски изображения на владетеля и частични описания в хроники от периода представят един изключително едър и внушителен мъж, в разцвета на силите си, който несъмнено се е отличавал сред обкръжението си.

Според някои български историци, Марко е хранел и значителни амбиции да разшири властта си над българи и сърби, което е можел и да стори при различна геополитическа обстановка. Макар да принадлежи към дома на Мърнявчевичи, който сърбите считат за свой, някои медиевисти хранят определени съмнения дали това в действителност е така. За това е свидетелствал и мистериозно изчезнал в днешно време надпис, открит в началото на XX в. в Прилеп, в който Марко със свои думи заявявал, че е трети крал на българите.
Останалите двама крале вероятно той визира като баща си и чичо си – Вълкашин и Углеша, а липсата на споменаването на етническия термин сърби е повече от подозрителен. Наличието на засвидетелствани в изворите големи поселения от българи в регионите на Сяр и Прилеп определено биха придали достоверност на надписа, чието съдържание е документирано преди „изчезването“ му в средата на XX в.
https://www.youtube.com/watch?v=mXNjEgv6M2Y






Гласувай:
8



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: panazea
Категория: Технологии
Прочетен: 6839618
Постинги: 3990
Коментари: 11585
Гласове: 56402
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031