2.9 Обсадата на Тир през 332 г. пр.н.е. от македонските войски на Александър Велики продължава седем месеца. Александър не успява да превземе града с традиционни средства, тъй като той се намира на остров и стените му са до самото море. Той заповяда на инженерите си да използват останки от изоставения град на сушата, за да построят път през морето и когато обсегът на стенобойните му машини достига пределите на града той го обстрелва, а също и от кораби, за да пробие най-сетне укрепленията. Според Ариан Тир загубва 8000 души, а Александър 400. Александър помилва тирана на града и неговото семейство, а 30 000 пленници биват продадени като роби.

След като разбива персийския шаханшах Дарий III при Иса, Александър се спуска на юг по средиземноморския бряг към Финикия, за да осигури тила си срещу персийската флота. Финикийските градове Библос, Сидон и Аруад му се подчиняват, но най-големият Тир, който притежава една от най-големите флоти в Средиземно море, отказва да допусне македонците, въпреки че обещава да сключи съюз с Александър и да не помага на персийците.

Тир, най-големият и важен град-държава на Финикия, е разположен на брега на Средиземно море и на близък остров с две естествени пристанища откъм сушата. По времето на Александър островът отстои на около 800 м от брега, а крепостните му стени са високи 60 м и са до морето от източната страна, обърната към сушата.

По времето на обсадата населението на града е приблизително 40 000 души, макар че жените и децата са евакуирани в Пунически Картаген, древна и най-значима финикийска колония на запад. Картагенците обещават също да изпратят прочутата си флота на помощ на своя град-майка. Тъй като Александър няма много кораби, пълководецът решава са превземе града и така да отнеме последното пристанище на персийците в региона с цел да не бъде изненадан неприятно с удар в гърба, чрез дебаркиране на съюзнически на персийците войски от запад.

Александър не може да нападне града от морето и затова заповядва построяването на около километър дълъг път (дига) към острова през залива, който е дълбок не повече от 2 m. Мостът би позволил обсегът на метателните му машини да достигне града. За строителни материали се ползват останките на стария град Тир на сушата, които са каменни. Когато работещите по дигата се приближават към новия град обаче морето става доста по-дълбоко. Атаките на обсадените от стените, както и нападенията на тирския флот правят по-нататъшното продължаване на строежа почти невъзможно. Затова Александър заповяда построяването на две високи 50 m кули, които са придвижени на края на моста. Подобно на повечето обсадни кули на Александър те са артилерийски платформи с катапулти на върха, които да обстрелват с камъни отдолу защитниците на стените с балиста, както и противниковите кораби. Кулите са направени от дърво, но са обвити със сурови кожи, които да ги предпазят от запалени стрели. Въпреки че тези кули вероятно са най-големите от този вид, построявани някога, защитниците на Тир бързо измислят контраатака. Те използват стар кораб за транспортиране на коне, напълвайки го със сухи клони, смола, сяра и разни други запалими вещества. След това увесват казани с масло от мачтите, така че да паднат върху палубата щом мачтите изгорят. Също така добавят баласт на кърмата на кораба, така че носът му да се издигне над водата. След това го подпалват и го насочват срещу края на мостовата дига, на която са платформите. Тирският кораб се разбива в основата на македонските платформи и пожарът бързо се разпространява, обхващайки двете кули. Тирските кораби се струпват около кея, унищожавайки обсадното оборудване, което не се е запалило и отблъсквайки македонците, които се опитват да потушат огъня.

Александър се убеждава, че не би могъл да превземе града без флота. Останалите финикийски кораби от съюзените на Александър финикийски градове обаче се били завърнали в метрополиите си, които се подчинили на македонския пълководец. Лоялността на финикийците към родните им градове (най-вече Сидон) позволява на Александър да се сдобие с 80 кораба. По същото време от Кипър пристигат други 120, които чули за македонските победи и сами поискали да се присъединят към Александър. С пристигането на още 23 кораба Александър получава на разположение общо 223 кораба под командването си. Той бързо блокира и двете пристанища на град Тир с флотата си. На някои от по-бавните галери и на няколко шлепа са поставени тарани, единственият известен случай на употреба на тарани на кораби. Откривайки, че големи подводни каменни блокове пречат на тараните да достигнат градските стени, Александър ги премахва чрез кораби-кранове. Тирените се закотвят в близост до стените, но защитниците изпращат кораби и гмуркачи, които да прережат въжетата на котвите. Александър отвръща като ги заменя с вериги. Защитниците забелязват, че Александър се връща на сушата по едно и също време всеки ден за обяд, което по същото време прави и флотата му. Те контраатакуват с вилазка по това време македонците, но откриват, че Александър е пропуснал следобедния си сън и македонците отблъскват успешно нападението.

Превземането на Тир

Александър при обсадата на Тир, худ. Джон Уилямс, 1902 г.

Александър започва да изпитва стените в различни точки със своите тарани докато не прави малък пробив от южната страна на острова. Тогава той координира атака през пробива с бомбардиране от всички страни от флотата си. Александър лично участва в щурма срещу града, биейки се от върха на обсадна кула.[1] Щом веднъж войниците му успяват да проникнат в града те лесно взимат надмощие над гарнизона и превземат града. Гражданите, които намерат убежище в храма на Херакъл, биват помилвани от Александър, включително тирана на финикийския град.

Според Квинт Курций Руф 6000 тирски войници са избити в града, а 2000 тирчани са разпънати на кръстове по протежението на брега.[2] Останалите, около 30 000 души, са продадени в робство, както заради продължителността на обсадата, така и защото защитниците на града били екзекутирали някои пленени войници на стените.

След края на битката, сидонците отвеждат оцелелите свои съседи – тирчани да се лекуват в храма на Ешмун.

През 332 г. пр.н.е. Александър Велики се сблъсквал с проблем, който би трябвало да е невъзможен за решаване: островна крепост на половин миля в морето, със стени високи 150 фута, издигащи се директно от водата, защитавана от най-големия флот в Средиземно море. Александър нямал флот. Тирийците го знаели. Те се смеели на армията му, заседнала на брега. Неговото решение променило трайно картата на Близкия изток. Според „Анабазис на Александър“ на древния историк Ариан и Енциклопедията по световна история:  ГРАДЪТ - Тир бил най-мощният финикийски град-държава на брега. Разположен на половин миля от брега със стени, извисяващи се на 150 фута (46 м), той никога не бил успешно обсаден от морски нападатели. Тирийците имали мощен флот и наемническа армия и вярвали, че островното им местоположение ги прави недосегаеми. ️ РЕШЕНИЕТО — В продължение на векове единственият начин да се превземе островен град е бил морска блокада — да се обгради, да се гладува, да се чака. Александър напълно отхвърля това. Ако армията му не може да отплава до Тир, той ще строи път, която да достига до него. Той нарежда изграждането на масивна насипна настилка — широка 60 метра — използвайки камък, дървен материал и развалини, откъснати от руините на старото континентално селище. ⚒️ СТРОИТЕЛСТВОТО — В продължение на месеци войските и наборни работници забиват дъбови колове в морското дъно и изхвърлят огромни количества скали и пръст в морето. Напредъкът е бърз в плитки води близо до континента — след това морското дъно спада до 5,5 метра близо до града и строителството се забавя до бавно под постоянни атаки от тирски катапулти и кораби.  НЕУСПЕХЪТ — Тирците построили опустошително контра- оръжие: стар кораб за превоз на коне, натоварен със сухи клони, смола и сяра, с казани с масло, окачени на мачтите. Те го подпалили и го забили директно в насипа. Според историческите сведения, огънят унищожил двете масивни обсадни кули на Александър — сред най-големите, строени някога — и го принудил до унизително осъзнаване: все пак не можел да превземе Тир без флот. ⚡ ОТГОВОРЪТ — Александър събрал изцяло нов флот от финикийски и кипърски съюзници. С кораби, които вече блокирали и двете пристанища на Тир, и тарани, монтирани на корабите, в съчетание с продължаващ катапултен огън от възстановения насип, градските стени най-накрая били пробити след седеммесечна обсада.  ПОСЛЕДСТВИЯТА — Историческите източници документират значителни жертви при падането на града, като тирското население е понесло тежки последици за съпротивата си — сред най-суровите резултати от всяка обсада в кампаниите на Александър кампании. ️ ТРАЙНОТО НАСЛЕДСТВО — Насипът, построен от Александър, никога не е изчезнал. Утайки са се натрупали около оригиналната каменна структура в продължение на векове и това, което някога е било остров на половин миля от брега, сега е постоянно свързано с континента. Съвременен Тир (Суур, Ливан) се намира на полуостров днес — не е остров — благодарение на инженерните работи, завършени през 332 г. пр.н.е. Александър Велики не е завладявал само градовете. Той е завладял самата география, която ги е защитавала.  Първичен източник: Ариан „Анабасис на Александър“. Подкрепящи източници: Енциклопедия по световна история „Обсадата на Александър на Тир, 332 г. пр.н.е.“, GreekReporter.com (юли 2025 г.), The Collector „Обсада на Тир: Как Александър превзе финикийския град“ (юли 2025 г.).

 Дали дигата е най-голямото инженерно постижение на Александър – или най-големият му хазарт?

ВРЕМЕВИ КЛЕМЕНТИ 0:00 — Няма флот. Няма проблем. 0:08 — Островът, който му се подигра 0:22 — Невъзможното решение на Александър 0:38 — Строеж на насипа 0:58 — Огненият кораб 1:15 — Новият флот 1:25 — Завладяна територия

Alexander Couldn"t Sail to This Island — So He Built It a Mainland. In 332 BC, Alexander the Great faced a problem that should have been impossible to solve: an island fortress half a mile out to sea, with walls 150 feet tall rising directly from the water, defended by the greatest navy in the Mediterranean. Alexander had no fleet. The Tyrians knew it. They laughed at his army stranded on the shore. His solution permanently changed the map of the Middle East. According to the ancient historian Arrian"s "Anabasis of Alexander" and the World History Encyclopedia:  THE CITY — Tyre was the most powerful Phoenician city-state on the coast. Located half a mile offshore with walls towering 150 feet (46m), it had never been successfully besieged by sea-based attackers. The Tyrians had a powerful navy and a mercenary army, and believed their island location made them untouchable. ️ THE DECISION — For centuries, the only way to take an island city was naval blockade — surround it, starve it, wait. Alexander rejected this entirely. If his army couldn"t sail to Tyre, he would build land that reached it instead. He ordered the construction of a massive causeway — 200 feet wide — using stone, timber, and rubble torn from the ruins of the old mainland settlement. ⚒️ THE CONSTRUCTION — For months, Macedonian soldiers and conscripted laborers drove oak piles into the seabed and dumped enormous quantities of rock and earth into the sea. Progress was fast in shallow water near the mainland — then the seafloor dropped to 18 feet near the city, and construction slowed to a crawl under constant attack from Tyrian catapults and ships.  THE SETBACK — The Tyrians built a devastating counter- weapon: an old horse-transport ship loaded with dry branches, pitch, and sulfur, with cauldrons of oil hung from the masts. They set it ablaze and rammed it directly into the causeway. According to the historical record, the fire destroyed Alexander"s two massive siege towers — among the largest ever constructed — and forced him to a humiliating realization: he could not take Tyre without a navy after all. ⚓ THE RESPONSE — Alexander assembled an entirely new fleet from Phoenician and Cypriot allies. With ships now blockading both of Tyre"s harbors and battering rams mounted on vessels, combined with continued catapult fire from the rebuilt causeway, the city"s walls were finally breached after seven months of siege.  THE AFTERMATH — Historical sources record significant casualties when the city fell, with the Tyrian population suffering severe consequences for their resistance — among the harshest outcomes of any siege in Alexander"s campaigns. ️ THE PERMANENT LEGACY — The causeway Alexander built has never disappeared. Sediment built up around the original stone structure over centuries, and what was once an island half a mile offshore is now permanently connected to the mainland. Modern Tyre (Sour, Lebanon) sits on a peninsula today — not an island — because of engineering work completed in 332 BC. Alexander the Great didn"t just conquer cities. He conquered the very geography that protected them.  Primary source: Arrian "Anabasis of Alexander". Supporting sources: World History Encyclopedia "Alexander"s Siege of Tyre, 332 BCE", GreekReporter.com (July 2025), The Collector "Siege of Tyre: How Alexander Captured the Phoenician City" (July 2025).  SUBSCRIBE for more ancient military history.  COMMENT: Was the causeway Alexander"s greatest engineering achievement — or his biggest gamble? ──────────────────────── ⏱️ TIMESTAMPS 0:00 — No Navy. No Problem. 0:08 — The Island That Mocked Him 0:22 — Alexander"s Impossible Decision 0:38 — Building the Causeway 0:58 — The Fire Ship 1:15 — The New Fleet 1:25 — Geography, Conquered https://www.youtube.com/watch?v=KXL7Agjx6G0