Първото селице в София  е в квартал Слатина на 7000 години
Крепостта Сердика е археологически обект, разположен в центъра на град София, България.

Централното историческо ядро на София, което обхваща антична Сердика и средновековния Средец, е обявено за историко-археологически резерват в брой 47 на Държавен вестник от 1976 г.

Градът на  племето серди е завладян от римските легиони в 27 пр.н.е. след упорита съпротива и нанесени им тежки загуби в кампанията в края на големия поход срещу траките на римския пълководец Марк Лициний Крас. Преди това, в 45 г. пр.н.е., Рим окончателно премахва независимостта на Тракийското царство. При Марк Улпий Траян (98 – 117 г.) на Сердика е даден имперски статут на самоуправляващ се град, наречен е на негово име Ulpia Serdica и вероятно тогава започва по-сериозното ѝ укрепване.

Централната късноантична крепост на Сердика е построена в цялост през 176 – 180 г. при съвместното управление на римските императори Марк Аврелий и сина му Комод, с размери около 340 х 560 m (17,5 ха).^[1]

Император Константин Велики (306 – 337 г.) е пребивавал дълго време в Сердика и е останал^[3] известен с израза „Сердика е моят Рим“. Вероятно по негово време крепостта на града е разширена с още 5 пъти по-голямо пространство – 85 ха на север, преминаващо отвъд дн. Лъвов мост.^[4]

В източна посока над амфитеатъра извън установената днес централна част на крепостта на Сердика също е открит масивен античен крепостен зид и кули край дн. ул. „Московска“, което дава основание на Сава Бобчев да разположи там кастела цитадела на града на възвишението в района на сегашния Царски дворец (днес НХГ), но по-нататъчни подробни археологически изследвания не са правени.^[6]