Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.08 10:10 - Tradutore Traditore Преводач измамник
Автор: virtu Категория: Тя и той   
Прочетен: 229 Коментари: 0 Гласове:
6



Така казвали старите римляни и са били много прави .

Защото преводачът може да промени само една буква и с това да промени смисъла.

Нашите Книжовници , когато са преписвали книгите на Светите седмочисленици са се старали да не променят нито една буква , защото са били отговорни . И така столетия всеки е преписвал създаденото от Светите седмочисленици и създали стотици копия . В резултат на преписването се получавали отклонения и графологични различия . Но се старали да бъдат максимално близо до Първоизточника.

Но дойдоха новите времена , направиха писмена реформа и започнаха всички книги да ги редактират.

Позволиха си да редактират Ботев и Вазов .

Новите рабфаковци не знаеха да четат и пишат и затова опростиха правописа на Българския език , като му нанесоха непоправими щети !

Добре ,че все още има издателства , които правят фототипни издания , за да видим как са изглеждали оригиналите .

От Българския език изхвърлиха много хубави думи , набедиха ги за диалектни и остарели . Напълниха го с чуждици . Да се смееш ли или да плачеш !

Още на времето дядо Вазов написа

 Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам си, откак съм на света!
Си туй ругателство ужасно, модно,
си тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.

Пловдив, 1883

Даже и това стихотворение не е в оригинал , а ни пробутват ментета.

 




Гласувай:
6



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: virtu
Категория: Тя и той
Прочетен: 2444751
Постинги: 1524
Коментари: 1697
Гласове: 12928
Календар
«  Септември, 2026  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930