5.7. “Авитохол и Ирник. Начало на българската държавност”, “Българската идея и демосферата”
Глава 1
БИБЛИЯ - ВУЛГАТА - ВУЛГАРИС - ВУЛГАРЕС
Затова му е дадено името Вавилон, понеже
там Господ смеси езика на цялата земя и
оттам ги пръсна Господ по цялата земя.
Битие, 11:9
... името на единия беше Фалек, защото в негови
дни земята беше разделена...
Битие, 10:25
Посягайки към една книга, първото нещо, на което човек обръща внимание, е заглавието. Естествено, това се отнася и до Светото писание, достигнало до нас с названието “Библия”. По-любознателните читатели обаче знаят за превода й, правен през IV в. от Св. Йероним и известен като “Вулгата“.
За нас, българите, това второ наименование на “Книга на книгите“ е особено интересно, най-вече поради очевидното съвпадение на корена му с корена на българското етническо име. Напоследък се появиха интерпретации на името Вулгата, разчетено като “Българска книга“. Можем само да съжаляваме, че авторите им не представиха никакви допълнителни аргументи за твърдението си, освен фонетичното сходство.
В световната книжнина названието “Вулгата” се извежда от латинското “вулгарис“ в значението му на “разпространен”, “обикновен”, “общонароден”. Трябва да признаем, че това обяснение звучи далеч по-убедително. Отделен въпрос повдига произходът на самото латинско прилагателно - как и откъде се е появило в латинския език и не отразява ли то в действителност българското име? Този въпрос е коментиран и в други наши публикации – както по отношение на думата вулгарис, така и за латинското хонорис, свързано с хуните - вечните спътници на българите през хилядолетията. Както е известно, историците говорят за хунобългари, за вхндур-булгар или за огхондор-блкар като за един народ. Въпросът за езикови успоредици между латинския и стария език (езици) на хуни и българи съвсем не се изчерпва с посочените два примера и предполага бъдещо развитие. Колкото и да е интересна подобна тема, ние нямаме еднозначен отговор на въпроса за случайния или неслучайния характер на сходството между названието “Вулгата” и прилагателното “вулгарис”. Ето защо, нека се вгледаме в най-популярното заглавие на Светото писание – “Библия”.
Косвено потвърждение на идеята, че названието “Библия” кореспондира с българското име, ни предлага и хипотезата на С. Младенов. Той извежда произхода на думата от името на древен Вавилон - Бабел - Балбел. Тук няма да коментираме достоверността на тази екстравагантна хипотеза. По-важното е, че тя се вписва успешно в контекста на обсъжданата тема. Неочаквана подкрепа на това мнение ни предоставя записът на името Вавилон в Тибетско-шаншунския речник от 1842 г. Там то е представено като Gya-log’-o-ma (Гялог-Ома). Не е трудно да съзрем в първата част на този запис корена на българското име след известната ни трансформация на началното Г в Б, откъдето получаваме Балог или Балг.
И така, освен “Вулгата”, названието “Библия” също води към българския етноним и това е вече втори аргумент в подкрепа на евентуалната връзка на Светото писание с нашето име, а може би и минало. Налице е и трета връзка. Това е латинското “популус”, което е изградено върху същия корен на името Бабилон/Вавилон. По своето значение на “популярен”, “разпространен”, “народен” то почти не се различава от това на вече обсъжданото “вулгарис”.
Можем да заключим, че споменаването на “Вулгата” като “Българската книга”, колкото и да звучи преднамерено и невероятно, заслужава внимание. Защото и двете й названия - “Библия” и “Вулгата”, по три самостоятелни и независими пътя ни водят към българското етническо име. Това налага сериозно отношение към въпроса за присъствието на българското име в Светото писание. А може би не само на името, но и на древния ни народ?
Пламен Цонев и неговата знаменита книга “Хомокосмикус”, издадена още в далечната 1980 г., когато всяко занимание с историята на рода ни бе под забрана. Няма да крия, че именно тук открих за първи път хипотезата за балканския произход на българите, за да намери тя развитие в това изследване. Не мога да не спомена горещия ентусиаст Йордан Вълчев, не само с оригиналните му работи върху древния български циклов календар, но и с опитите му да разобличи нелепиците на византийските хронисти, писали за “мръсния”, “варварски” народ. Особено голям е приносът на Петър Добрев, който със своите изследвания има най-голяма заслуга за издигането на българската тема в центъра на оживена обществена дискусия и за широкото й популяризиране през последните години. Кръстю Мутафчиев ще си остане за мен човекът-загадка. В много случаи неговите думи, колкото и странно да звучат, са се оказвали пророчески и най-неочаквано съм се убеждавал в тяхната правдивост.
Специално място в този своеобразен калейдоскоп заслужават Димитър Съселов, Николай Станишев и Фани Попова-Мутафова, чиито задълбочени проучвания все още не са намерили подобаващото им се обществено признание. Следват ги цяла кохорта от съвременни рицари на българската идея като Тачо Танев, Димитър Табаков, Димитър Чиликов и Константин Каменов, Георги Кръстев, Татяна Яруллина, Димитър Ил. Димитров, Дориян Александров, Петър Голийски, Лиляна Райчева, Боньо Шкодров и много други. Това са все непрофесионални историци, които със своите смели идеи и гражданска позиция запълниха много бели петна в българознанието.
В своята работа съм се опрял на проучванията на големите български историци Генчо Ценов и Васил Златарски, Петър Мутафчиев, Веселин Бешевлиев, Иван Венедиков, както и на Алфред Халиков и Фархад Нурутдинов. До тях, с изследванията си върху библейския потоп и Черно море, се нареждат океанолозите У. Райън, У. Питман и Петко Димитров. И разбира се, стълбът на българската антропология, Петър Боев. С голяма благодарност ще спомена изследванията на талантливите български археолози, като особено ценни за настоящата работа бяха трудовете на Хенриета Тодорова и на Иван Иванов.
Изключително полезни се оказаха двата тома “Мифы народов мира”, поредицата “Световни митологии” на полски автори, както хунобългарският епос “Сказание за дъщерята на хана” и сборникът летописи на волжките българи “Джагфар тарихы”.
https://www.forumnauka.bg/topic/3706-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%B8%D0%BC%D0%B5-%D0%B2-%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/
