15.6.Балканската прародина на трако-илирийското племе българи

https://www.youtube.com/watch?v=c--Zy2n9YmI

https://ibn.idsi.md/sites/default/files/imag_file/173-209.pdf

В географското описание на Епир Страбон споменава нос Фалакър, който се

намира точно срещу остров Коркира (Корфу). Думата φαλακρος някои обясняват като

„гол връх“, други считат за негръцка. Освен Страбон, тази дума като собственото име

споменават Омир, Херодот (като име на скитско племе), Цицерон (като лично име) и

някои други антични автори.

Английския учен Станли Касон: Balager (Βάλαγρος or Φαλακρος). …He appears

to have composed a Μακεδονικη Ιστορια or Μακεδονικα in at least two books. The authors

name is a common Macedonian name, and in his work we have lost what was probably a most

30 Ганчо Ценов, Прокоповите хуни и Теофановите Българи, София, 1938

205

important contribution to Macedonian history31. Превод на български: “Балагър (Βάλαγρος

или Φαλακρος). Той ще е съставил “Македонска история” или “Македоника” най-

малко в две книги. Името на автора е разпространено Македонско име, и със загубата

на неговия труд ние сме лишени вероятно от най-значителния принос към

Македонската история.”

И така, според Станли Касон името Балагър в гръцките текстове понякога се

предава и като Фалакър, съответно и Балакри/Балагри/Българи и Фалакри е едно и

също.

Същото твърдят и другите учени – както византийски, така и западноевропейски

антиковеди. Стефан Византийски

Фиг. 58. Стефан Византийски: Фалакрон е Валакрон

В цитирания откъс се обяснява, че Бероя е било означавано на гръцки и като

Ферона, също като Фалакър е Балакър, и др. Жителите на града се казвали обаче берои

(без варианта ферои, което всъщност показва, че формите с ф са неверни, резултат от

склонноста на пиратите към фъфлене). За нас обаче е важно, че и тук имаме изрично

идентифициране от страна на Стефан Византийски, на формите Балакър и

Фалакър.

Същото твърди и съвременният учен Жан Келерис в книгата си “Древните (или

античните) Македонци”. Цитирайки на свой ред Плутарх, той пише: Plutarque ent l`

ocassion de citter cette meme „regle” du makedonien, il ne put l`etayer de trois noms

propres: Βάλακρος, Βερενίκη, Βιλιππος... Φερενικη>Βερενικη ... mais auss Βάλακρος pour

Φαλακρος, а в препратката под линия: Ill existe d` ailleurs un nom macedonien Βάλαγρος

( un Βάλαγρος, auteur de Μακεδονικά est nomme dans Steph. Byz.) Βάλακρος corespond a

Φάλακρος».32 На български: Плутарх в случая цитира “правилото” при Македонците,

като привежда три собствени имена: Балакър, Вереника, Вилип... Ференика от

Вереника... също Балакър вместо Фалакър. ... Съществува Македонско име Балагър

(Балагър, автор на Македоника, името е у Стефан Византийски. Балакър отговаря

на Фалакър.

Casson, Stanley. Macedonia, Thrace ant Illyria. Their relations to Greece from the earliest times

down to time of Philip son of Amyntas. Oxford, 1926, p. 275.

32Jean N. Kelleris, Athenes, 1988, p. 422

206

Всъщност вярно е обратното: Фалакър отговаря на Балакър, тъй като името е

Македонско, и съответно в оригинал, на езика на Македонците, е звучало Балакър,

Балъгър – а Фалакър, Φάλακρος е изопаченият, гръцкият вариант на името.

Потвърждение за идентичността на формите Балагри/Валакри и Фалакри

(Βάλακρος, Φάλακρος) намираме в речника на Папе – Бензелер, който вече цитирахме в

първата част на статията си:

Фиг. 59 Балакър, макед.=Фалакър

Косвено потвърждение за идентичността на формите Балагри и Фалакри

(Βάλαγραι, Φάλακραι) намираме и в наименованието на един град в Киренаика:

Фиг. 34. В превод на български: Балагри – град в Киренаика.

Фиг. 60: Фалакра=Фалакри – град в Киренаиса

И така: Бълагри – град в Киренаика, Фалакри – град в Киренаиса. Явно става

дума за един и същ град, записан по различен начин. Хитрият номер с промяната на

окончанията: Фалакра вм. Фалакри, и Киренаиса вм. Киренаика в случая не минава:

съвсем ясно е че става дума за един и същ град. По-нататък обаче името Фалакри се

цитира и като “един от четирите планински върха на планината Ида до Троя.

Последното е показател, че името не е гръцко, а е фригийско, то ест тракийско (както

впрочем и името Балакър, гръцк. вариант Фалакър, не е гръцко, а е “Македонско”.)

Като “доказателство” за гръцкия произход на името се сочи, че има гръцка дума

φάλακρος, която означавала “плешив”33. Това е интересно значение, което си намира

обяснение, и не само че не доказва гръцкия произход на името, но обратно: доказва

българския произход на гръцката дума φάλακρος. Всъщност “плешив” означава

“гологлав”, или “с гола глава”. Голата глава обаче не винаги е поради природна

плешивост, а може да е поради това, че е обръсната, или остригана. Във връзка с това,

ще си спомним “Именника на българските князе”, в който се твърди че Българите били

с остригани глави.

33 Че “плешив” е вторично значение на думата, го доказва и името на града. Възможно ли е да

има “град на плешивите”, или град Плешивите?

207

Фиг. 61: На съвременен български: “... с остригани глави. После дойде на дунавската

страна Исперих княз, и досега – Есперих княз.”

И така, Българин – това е човек с остригана глава, или гола глава. Оттам идва и

гръцкото значение на думата Фалакрос=Балакрос=Балагрос=Балгарос=Българин –

човек с гола (остригана) глава.

Фалакрите (Балакрите, Балагрите, Българите) за пръв път се споменават от

“бащата на историята” – Херодот. Расказвайки за племената, живели в Скития по

негово време и преди него, той споменава и племето “Фалакри”, което живяло до

племето Иседони (Херодот, Истории, Книга четвърта):

23. [1] μέχρι μὲν δὴ τῆς τούτων τῶν Σκυθέων χώρης ἐστὶ ἡ καταλεχθεῖσα πᾶσα πεδιάς

τε γῆ καὶ βαθύγαιος, τὸ δ᾽ ἀπὸ τούτου λιθώδης τ᾽ ἐστὶ καὶ τρηχέα. [2] διεξελθόντι δὲ καὶ τῆς

τρηχέης χώρης πολλὸν οἰκέουσι ὑπώρεαν ὀρέων ὑψηλῶν ἄνθρωποι λεγόμενοι εἶναι πάντες

φαλακροὶ ἐκ γενετῆς γινόμενοι, καὶ ἔρσενες καὶ θήλεαι ὁμοίως, καὶ σιμοὶ καὶ γένεια ἔχοντες

μεγάλα, φωνὴν δὲ ἰδίην ἱέντες, ἐσθῆτι δὲ χρεώμενοι Σκυθικῇ, ζῶντες δὲ ἀπὸ δενδρέων.

На български: 23. Що се отнася до страната на тези Скити цялата земя, която е

описана е равнинна и е с дълбока почва, но след това е камениста и скалиста. След като се

премине през голяма част от тази скалиста местност, в полите на високи планини живеят хора,

за които се говори, че всички са Фалакри по род (по произход), мъже и жени, които са

чипоноси и с широки чейнета, и говорят на собствен език, като носят скитско облекло и живеят

от овощарство.

25. [1] μέχρι μὲν δὴ τούτων γινώσκεται, τὸ δὲ τῶν φαλακρῶν κατύπερθε οὐδεὶς

ἀτρεκέως οἶδε φράσαι. ὄρεα γὰρ ὑψηλὰ ἀποτάμνει ἄβατα καὶ οὐδείς σφεα ὑπερβαίνει. 2]

ἀλλὰ τὸ μὲν πρὸς ἠῶ τῶν φαλακρῶν γινώσκεται ἀτρεκέως ὑπὸ Ἰσσηδόνων οἰκεόμενον, τὸ

μέντοι κατύπερθε πρὸς βορέην ἄνεμον οὐ γινώσκεται οὔτε τῶν φαλακρῶν οὔτε τῶν

Ἰσσηδόνων, εἰ μὴ ὅσα αὐτῶν τούτων λεγόντων.

На български: 25. Дотук е известно, но какво е по-нагоре от Фалакрите, не може да се

каже със сигурност. Нататък се възвишават непроходими планини, и никой не минава през

тях. ... Със сигурност обаче е известно, че страната на изток от Фалакрите, е обитавана от

иседоните, но какво има на север – както от Фалакрите, така и на иседоните, е неизвестно.

И така, Фалакрите=Балакрите=Балагрите=Българите, споменавани от

Херодот в Скития, са живели в полите на една висока непроходима планина, или по-

точно планинска верига, на юг от нея; същата планина се е намирала и на север от

Иседоните, живеещи на изток от “Фалакрите”.

Това ни дава основание да мислим, че под названието на нос Φαλακρος,

намиращ се според Страбон в Епир срещу остров Корфу се крие етнонимът „Българи“.

Според Стефан Византийски, който пък се позовава на географа Артемидор

(датиран с 1 век преди Христа) е имало укрепено селище Φαλακρον и на самия остров

Корфу, ср.

Фиг. 68. Стефан Византийски: укрепление Фалакрон на остров Керкира (Корфу)

Фиг. 69. Страбон: На юг от Касиопа е укрепено селище, наричано Фалакрон.

Вероятно същото селище е имал предвид и Омир в Одисея, когато разказва, че

Одисей е преместил корабите си в селището на Фалакрите/Балагрите=Българите на

остров Схерия (сегашния Корфу). Същото селище споменава и Страбон, вж. Фиг. 40

по-горе.

Така излиза, че етнонимът Българи (изопачен на гръцк. Фαλακρος) е

споменати в Епир (остров Корфу) още от Омир! Също у Омир се споменава

планински връх на Ида – Фαλακρος, а в митологията единия от синовете на Эол се

казва Фалакър.

Използвана литература

1. Ami Boue, Requeil d itineraires dans la Turquie d Europe, v. II, p. 172

2. Appiani Alexandrini Historia, Lipsiae, 1829

3. Caii Plinii Secundi, Naturalis historiae

4. Casson, Stanley. Macedonia, Thrace ant Illyria. Their relations to Greece from the earliest times down

to time of Philip son of Amyntas. Oxford, 1926

5. Chronique de Michel le Syrien, T.I, Paris 1899

6. Claudii Ptolemaei Geographia

7. Dionysii Orbis descriptio, annotationibus Eustathii. London 1688

8. Fallmerayer, J.Ph., Das Albanesische Element in Griechenland, I, 1857

9. Geographi graeci minores, Karl Otfried Mьller, Paris, editoribus Firmin-Didot et sociis, 1882

10. Gopcevic, Spiridion, Oberalbanien und seine Liga, Leipzig 1881

11. Hērodotou Halikarnēssēos Historiōn logoi 9 epigraphomenoi Mousai = Herodoti Halicarnassei

Historiarum libri IX Musarum nominibus inscripti / Gr. et Lat. ex Laur. Vallae interpretatione ; cum

adnotationibus Thomae Galei et Iacobi Gronovii.

12. Hesychii Alexandrini Lexicon, Leipzig 1883

13. Hieroclis Synecdemus et notitiae Graecae episcopatuum, Berlin, 1866.

14. Jean N. Kelleris, Les anciens Macйdoniens: йtude linguistique et historique, Athenes, 1988

15. Niederle L., Ueber die Σπόροι des Procop, — “Archiv fuer slavische Philologie”, 23, 1901

16. Orbis Herodoti. Samuel Butler. The Atlas of Ancient and Classical Geography, London – New York,

1907

209

17. Oriens Christianus: in quator patriarchatus digestus

18. P. A. Aravantinos, Χρονογραϕία τῆς "Ηπείρου, Atene 1856-7

19. Photii Patriarchae Lexicon, Berlin, De Gruyter, 1982

20. Pii II Pon. Max. Asiae Europaque elegantissima descriptio..., Parisii 1534

21. Soustal, Peter; Koder, Johannes (1981). Tabula Imperii Byzantini, Band 3: Nikopolis und Kephallēnia.

Wien: Verlag der Цsterreichischen Akademie der Wissenschaften.

22. Soustal, Peter; Koder, Johannes (1981). Tabula Imperii Byzantini, Band 3: Nikopolis und Kephallēnia.

Wien: Verlag der Цsterreichischen Akademie der Wissenschaften.

23. Stephanos Peri poleon, Venetiis, M.D.II.

24. Svidae lexicon, Cantabrigia, MDCCV

25. The History of Herodotus. English translation: G. C. Macaulay, pub. Macmillan, London and NY,

1890

26. Ганчо Ценов, Прокоповите Хуни и Теофановите Българи, София, 1938

27. Ганчо Ценов. История на България, София, 1917 г.

28. Ганчо Ценов. Прокоповите Хуни и Теофановите Българи, София, 1938

29. Гръцки извори за българската история, т. II, БАН, 1958

30. Иван Добрев, Нови вести за ПраБългарите в панегиричната литература, Старобългарска

литература, бр.11, 1982 г.

31. Н.С. Державин, Древние фракийцы и славяние, Известия Академии науки Союза ССР, Москва

1944, т. III, вып. 2-3, стр. 75

32. Йордан Табов, За названията Загора и България през Средновековието, списание Венец, том 7,

№ 3, ноември 2016, Белоградчик

33. Латышев В.В. Известия древних писателей греческих и латинских о Скифии и Кавказе. —

СПБ.: 1893—1906 Т. 1—2. Геродот. История (скифские фрагменты)

34. Мельникова Е.А. Древнескандинавские географические сочинения. Москва, 1986

35. Николай Тодоров. „За Зевс – бог Живе, Орфей, пръстена от Езерово и античната българска

книжнина“, В: Сборник на материали от Първата конференция „Историческо наследство на

Стара Загора, Тракия и Балканите“, гр. Стара Загора, 2015, а също и сайт От Извора:

http://www.otizvora.com/files2016/nt-bogove-i-knigi.pdf

36. Поездка в Румелию Архимандрита Антонина, Санкт-Петербург, 1879 г.

37. Тодор Балкански, Трансилванските (седмиградските) Българи, Велико Търново, 1996.

38. Херодот, История. Т I – II, София, 1983

Тодоров, Николай, доктор по филология – Тараклийски

държавен университет „Гр. Цамблак”, Молдова - nictodorov@gmail.com

Балканската прародина на трако-илирийското племе българи

https://www.youtube.com/watch?v=c--Zy2n9YmI

https://ibn.idsi.md/sites/default/files/imag_file/173-209.pdf