14.6.  БАЛКАНСКАТА ПРАРОДИНА НА ПЛЕМЕТО БЪЛГАРИ Тодоров Николай
 Прочетете оригиналната статия , има много документи и карти.

Балканската прародина на трако-илирийското племе българи

https://www.youtube.com/watch?v=c--Zy2n9YmI

 

https://ibn.idsi.md/sites/default/files/imag_file/173-209.pdf

 

Балакри/Балагри/Валакри/Валагри/Фалакри, Вулгари, Пелазги,

Скития, Кимерия, славянските племена (Воспорите, Оспорите, Спорите),

Кавказът, Понтът и Стара Велика България в източна Адриатика

Кавказ според повечето антични автори е скитска планина, или с други думи

планина, намираща се в Скития. Съответно, трябва да се провери и уточни

локализацията на Скития в съответствие с антични писмени извори – още повече, че в

Скития у Птоломей се споменава топонимът Загора (Azagarium).

Определение на Скити и Скития в Британската енциклопедия:

Scythian, also called Scyth, Saka, and Sacae, member of a nomadic people, originally

of Iranian stock, known from as early as the 9th century bce who migrated westward from

Central Asia to southern Russia and Ukraine in the 8th and 7th centuries bce. The Scythians

founded a rich, powerful empire centred on what is now Crimea. The empire survived for

several centuries before succumbing to the Sarmatians during the period from the 4th century

bce to the 2nd century ce.

На български: Скит, също така наричан Сака, или Саки, член на номадски

народ, от ирански произход, известен от 9 век преди Христа, който е мигрирал на

запад от Централна Азия в южна Русия и Украйна в 9 и 7 век преди Христа. Скитите

са основали богата, мощна империя, чийто център е бил днешният Крим. Империята

е съществувала няколко века преди да бъде победена от Сарматите през периода от 4

преди Христа до 2 век след Христа.

Стара изконна Скития според Херодот

Херодот е първият и най-меродавният източник на информация за стара, изконна

Скития (ἡ ἀρχαίη Σκυθίη).

Ето как изглежда гръцкият текст на Херодот, в който той подробно описва

местоположението и границите на тази земя:

Τῆς δὲ Σκυθικῆς γῆς ἡ Θρηίκη τὸ ἐς θάλασσαν πρόκειται· κόλπου δὲ ἀγομένου τῆς

γῆς ταύτης, ἡ Σκυθική τε ἐκδέκεται καὶ ὁ Ἴστρος ἐκδιδοῖ ἐς αὐτήν, πρὸς εὗρον ἄνεμον τὸ

στόμα τετραμμένος. ἀπὸ Ἴστρου αὕτη ἤδη ἡ ἀρχαίη Σκυθίη ἐστί, πρὸς μεσαμβρίην τε καὶ

νότον ἄνεμον κειμένη, μέχρι πόλιος καλεομένης Καρκινίτιδος. [3] τὸ δὲ ἀπὸ ταύτης τὴν μὲν

15 Ганчо Ценов, История на България, София, 1917 г.

190

ἐπὶ θάλασσαν τὴν αὐτὴν φέρουσαν, ἐοῦσαν ὀρεινήν τε χώρην καὶ προκειμένην τὸ ἐς Πόντον,

νέμεται τὸ Ταυρικὸν ἔθνος μέχρι χερσονήσου τῆς τρηχέης καλεομένης… ἔστι γὰρ τῆς

Σκυθικῆς τὰ δύο μέρεα τῶν οὔρων ἐς θάλασσαν φέροντα, τήν τε πρὸς μεσαμβρίην καὶ τὴν

πρὸς τὴν ἠῶ...

Τὸ δ᾽ ἀπὸ τῆς Ταυρικῆς ἤδη Σκύθαι τὰ κατύπερθε τῶν Ταύρων καὶ τὰ πρὸς θαλάσσης τῆς

ἠοίης νέμονται, τοῦ τε Βοσπόρου τοῦ Κιμμερίου τὰ πρὸς ἑσπέρης καὶ τῆς λίμνης τῆς

Μαιήτιδος μέχρι Τανάιδος ποταμοῦ, ὃς ἐκδιδοῖ ἐς μυχὸν τῆς λίμνης ταύτης. [2] ἤδη ὧν ἀπὸ

μὲν Ἴστρου τὰ κατύπερθε ἐς τὴν μεσόγαιαν φέροντα ἀποκληίεται ἡ Σκυθικὴ ὑπὸ πρώτων

Ἀγαθύρσων, μετὰ δὲ Νευρῶν, ἔπειτα δὲ Ἀνδροφάγων, τελευταίων δὲ Μελαγχλαίνων.

Ἔστι ὦν τῆς Σκυθικῆς ὡς ἐούσης τετραγώνου, τῶν δύο μερέων κατηκόντων ἐς θάλασσαν,

πάντῃ ἴσον τό τε ἐς τὴν μεσόγαιαν φέρον καὶ τὸ παρὰ τὴν θάλασσαν. [2] ἀπὸ γὰρ Ἴστρου ἐπὶ

Βορυσθένεα δέκα ἡμερέων ὁδός ἀπὸ Βορυσθένεος τε ἐπὶ τὴν λίμνην τὴν Μαιῆτιν ἑτερέων

δέκα· καὶ τὸ ἀπὸ θαλάσσης ἐς μεσόγαιαν ἐς τοὺς Μελαγχλαίνους τοὺς κατύπερθε Σκυθέων

οἰκημένους εἴκοσι ἡμερέων ὁδὸς. ἡ μέν νυν γῆ αὕτη ἐστὶ μέγαθος τοσαύτη.

Български превод, представен в изданието на Историята на Херодот от 1983 г:

„Тракия се намира откъм морето преди Скития: в тази област е образуван залив и

оттам започва Скития, а Истър се влива при нея и устието му е обърнато на

югоизток. От Истър вече е крайбрежна Скития, разположена към юг, срещу

южния вятър, чак до град, наречен Каркинитида. Страната, простираща се от този

град и достигаща до същото море – тя е планинска и се простира навътре в Понта,

обитава Таврическият народ чак до така наречения скалист Херсонес, който се

простира до морето откъм източия вятър. ...Веднага след Таврика в земите на

Таврите и в земите към Източното море живеят Скитите, на запад от

Кимерийския полуостров от езерото Меотида до река Танаис, която се влива в

горния край на това езеро. Като се тръгне нагоре вече към вътрешността на

континента, Скития е ограничена най-напред от земите на агатюрсите, после от

тези на неурите, на андрофагите и накрая на меланхлейните, които живеят над

Скитите. Скития е като квадрат и две от страните й са на море, тя е с еднакви

размери отвсякъде, било като се навлиза навътре, било като се върви покрай морето;

от Истър до Бористенес има десет дни път, от Бористенес до езерото Меотида –

други десет, а от морето навътре към меланхлайните, които живеят над Скитите –

двайсет дни път. Толкова голяма е тази страна.”

В българския превод смисълът на написаното от Херодот е изопачен: изразът

ἡ ἀρχαίη Σκυθίη, който правилно би трябвало да бъде преведен „изконната, старата

Скития” е предаден неверно с израза „крайбрежна Скития”. Разликата е голяма и

съществена. Ако беше изразът преведен правилно, не би останало място за съмнение,

че: 1) страната, която описва Херодот, и която поставя на юг от Истър, е старата,

изконната Скития, съответно и Скитите са старо, изконно, автохтонно население

на Балканския полуостров, и 2) страната, която описва Херодот, е цялата Скития,

а не само част от нея (някаква си „крайбрежна” част. Все едно че ако крайбрежна

Скития е била на юг от Дунава, некрайбрежната й част е възможно да се е намирала

някъде другаде). Този смисъл: цялата Скития, е предаден на гръцки с помощта на

191

определения член: ἡ (ἀρχαίη) Σκυθίη, и се подсилва чрез последното изречение: ἡ μέν

νυν γῆ αὕτη ἐστὶ μέγαθος τοσαύτη – Сега толкова голяма е тази страна.

Интересното е, че в руския превод смисълът на израза ἡ ἀρχαίη Σκυθίη е

предаден правилно: „исконная Скифия”. Обаче пък е изопачен смисълът на цялото

изречение: ἀπὸ Ἴστρου αὕτη ἤδη ἡ ἀρχαίη Σκυθίη ἐστί, πρὸς μεσαμβρίην τε καὶ νότον

ἄνεμον κειμένη, μέχρι πόλιος καλεομένης Καρκινίτιδος. На руски то е преведено така: Это

– исконная Скифия, она начинается от устья Истра, обращена к югу и простирается

до города, называемого Каркинитидой. Вместо „Скития се намира, е, разположена е

на юг от Истър” е преведено „Скития се започва от устието на Истър и е обърната

(ориентирана) към юг.” Изразът „обърната към юг” сам по себе си е абсурден, защото

за която и да е страна ние можем да кажем, че тя е обърната към която и да е посока,

без да сбъркаме, но и без да кажем нещо смислено. Към коя посока например е

обърната днешна България? Към юг, към север, към запад или към изток? Обаче така

направеният превод, в съчетание с мошенически вметнатата думичка „устието”:

„устието на Истър” вм. „Истър” дава възможност да се тълкува местоположението на

Скития не на юг от Истър, както е у Херодот, а встрани от устието на Истър, тъй

като на юг от устието на Истър се намира морето. Така руският преводач „коригира”

месторазположението на Скития като намеква, без да го твърди пряко, че Скития се

намира на север от Черно море. Тази локализация е направена от историографите, без

да се съобразят със смисъла на по-нататъшния текст на Херодот, в който се твърди

например, че двете страни на „скитския квадрат” опират до морета: от юг и от изток, и

че Скития се намира между Тракия и Истъра. Намеква се, че от изток Скития се

омивала от Азовско море, като това Азовско море фигурира едновременно и като

Меотидско езеро, и като източно море – без да се съобразят с очевидния факт: Азовско

море се намира на едно ниво с Черно, и може да бъде тълкувано като източно само

спрямо Кримския полуостров. Но Кримският полуостров не е никакъв квадрат, не се

намира нито на юг от Истър, нито дори до устието на Истър и др. и др., освен това

всяка от страните на скитския квадрат е дълга двайсет дни път, а Кримският

полуостров може да бъде преминат от единия край до другия за два три дни. Да не

говорим пък, че Кримският полуостров се омива от море не от двете, а на практика от

четирите страни (без тясната ивица на провлака) – от север, запад, юг и изток. Бихме

могли да си помислим, че за изопачаването на съдържанието на текста на Херодот са

виновни единствено преводачите. Това, обаче, не е така. Абсолютно верният английски

превод на цитирания откъс от Херодот16 не е попречил нито на Енциклопедия

Британика да твърди, че Скитите са били дошли от Централна Азия на територията на

Кавказ, южна Русия и Украйна, нито на съставителите на Атласа на антична и

класическа география, приписвана на английския учен Самюел Бутлер,17 да рисуват

16 Английският превод на въпросната фраза на Херодот, осъществен от G. C. Macaulay: At once

from the Ister begins this original land of Scythia, and it lies towards the midday and the South

Wind… В превод на български: Веднага от Истър започва тази оригинална(изконна) земя

Скития, и тя се намира на юг и в посока към южния вятър…( The History of Herodotus. English

translation: G. C. Macaulay, pub. Macmillan, London and NY, 1890).

17 Orbis Herodoti. Samuel Butler. The Atlas of Ancient and Classical Geography, London – New York,

1907. Впрочем, едва ли самият Самюел Бутлер, който е живял в началото на 19 век, има

192

Скития и Скитите на север от Черно море. В картата от Атласа, приписван на Бутлер –

“Orbis Herodoti”, - Азовско море е представено като почти равно по площ на Черно

море, и е извърнато така, че да изглежда като източно море спрямо южна Украйна,

въпреки че в действителност това море си е точно толкова южно море спрямо Украйна,

колкото е южно и Черно море. Така уж си го бил невярно представял Херодот

Фиг. 30. Отбелязване на Скития на север от Черно море, и на Скитите върху територията на

днешна Русия в картата Orbis Herodoti, мошенически приписвана на Самюел Бутлер.

И така, според Херодот, изконната, старата Скития цялата се намира на

юг от Истър, между Тракия и Истър.

Плиниева Скития

Плиний (датиран с 1 век след Христа) твърди, че Скития се е наричала Банония

(Банония, тоест Бановина)18, вж. фиг. 31

:Фиг.31 В старо издание на Плиний: “Скития, която се нарича Банония“.

някакво отношение към споменатия Атлас, издаден в Ню Йорк сто години по-късно. По-скоро

няякои фалшификатори са използвали името му и авторитета му за собствени цели.

18 В по-късни издания на Плиний Банония (Bannonia) е променено на Раунония (Raunonia,

промяната е осъществена от йезуита Хардуин). В някои издания от кумова срама оригиналното

Банония се привежда в коментарите под линия, като пак се изопачава: Baunonia. Обаче в друго

старо издание на Плиний Скития е ясно обозначена с наименование „Панония“ (вж. Фиг.40).

Отделен е въпросът как в действителност се е наричала Скития – Банония или Панония. Повече

съм склонен да мисля че местното население е наричало тази област не Банония или Панония,

а Бановина. В „Повесть временных лет“ обаче Панония е наречена „Пания“: „Коцель Князь

постави Меθодья епископа в Пании“. Племе Пани се споменава в Албания в началото на 19 век

от френския учен и пътешественик Пукевил (Pouqueville, Voyage, III, 200).

193

Впрочем в друго старо издание си е написано директно Панония, вж.

Фиг.32. Плиний: …“Скития, която наричат Панония“

Къде всъщност ще се е намирала тази плиниева Скития? Ако питаме съвременни

антиковеди, ще кажат че тук става дума за северна Европа, тъй като съседни на тази

Скития са Скандинавия, Германия, Балтия и др. Обаче: наблизо до Скития на Плиний

се споменава и регионът Япигия (с изопачени варианти Янингия и др.), който регион

Хекатей (според Стефан Византийски) помещава в източна Адриатика (у Плиний

Япигите са наречени Япиди). Че Скития се е намирала в съседство с Панония (Пеония)

го потвърждава Плутарх в жизнеописанието на Помпей (Митридат нахлул в Италия

през Скития и Панония).

Скития в споменатото старо издание на Плиний е описана в глава, озаглавена

Острови в Понта, вж. фиг.40 и тя се намира до Северния океан, наричан от Кимврите

(Кимерите) Мъртво море, а също и Кронийско (Хронийско) море. В същото описание

на Скития край Керкинитския залив (най-вероятно Керкирския, тоест намиращия се

срещу остров Керкира) живеят Кефалони. Тези последните са същите, които са дали

по-късно наименованието на епархия Кефалония (Главиница), 19 а Кефалонския залив

ще е днешния Валонски залив. Кимерите, чийто главен град се е наричал

естествено Кимера (днешна Химара), са живели в същия район, вж. Фиг.33 :

Фиг.33. Скития се споменава от Плиний в раздела „Острови в Понта“ . „Според Филемон,

Кимбрите (Кимерите) наричат Мъртво (Северния океан) море моримаруза, тоест

„замръзнало море“. Оттук личи че кимерите са говорили славянски (древнобългарски) език.

19 Вероятно Кефаления е гръцко отражение на изконното име Главиния, или Главиница. Името

Авлона ще се произнасяло първоначално като Главона, Гавлона, след изпадането на началния

съгласен Г остава Авлона. Кефаления всъщност е превод от Главиния, Главиница. Тоест

Главиница не е „изчезнало“ селище, което днешните историци локализират в близост до

албанския град Вльора (с варианти Валона, Авлон, Авалона и др.), а е самият този град.

194

Това е още едно потвърждение, че не става дума за днешно Балтийско море и

Скандинавия. Счита се, че Понт е днешно Черно море, обаче според географското

описание на Скимн Хиоски Понтийско море е в Адриатика, вж. фиг.34

Фиг. 34 Отбелязване на Понта в Адриатика от Скимн Хиоски.

Според Плиний Скития е съседна на Кронийско море, Северния океан, Мъртво

море. Всичките тези имена се използват от антични автори за обозначаване на едно и

също море, което днес се нарича Адриатическо море, или Йонийски залив, вж фиг. 8

по-горе.

Скития според Херодот се е намирала на север от Понта, а на юг от Скития са

живели Кимерите. Счита се, че Кимерийския полуостров е днешния Крим.

Обаче в днешен Епир има област, наричана от Гърците Чамурия, от

албанците тоски Чемерия; жителите на тази област биват наричани от

славянското (българското) население Чимироти. Чимироти, или Чимери на

гръцки ще се предава като Кимери, тъй като в гръцкия език липсва буква за звук Ч.

Също там има и град, наричан днес Химара, който обаче по-рано се е наричал Кимера,

а жителите му – кимериоти, или кимери. Странно съвпадение! Нещо повече – в същия

регион има и планина, която днес се нарича Чумерка, или Чумерника (Чемерника),

която според гръцкия географ Мелетий всъщност е старата Кимерия, вж. фиг. 35:

Фиг.35 Според гръцкия географ Мелетий планината Чумерка е старата Кимерия

Жителите на региона срещу остров Корфу са наричани Чимериоти (Cimerioti

popoli Christiani – „Чимериоти християнски народ“) и в донесения на италианеца

Грациани за възстание на това население срещу турската власт от 1595 година, вж.

Фиг. 36 Италианско съобщение за Кимериоти срещу остров Корфу в края на 16 век.

Според Херодот (IV,12) Скитите са навлезли в земята на Кимерите и са ги

изгонили от нея. Кимерите, бягайки от Скитите са навлезли в Азия (Епир) и са се

195

установили на полуостров край морето. „И досега в Скития има крепост Кимерия,

страна с име Кимерия, Воспор, наричан Кимерия.

Фиг.37 Херодот: „И сега има в Скития крепост Кимерия, има и прелез Кимерия, има и област

Кимерия, има и Воспор, наричан Кимерия.“

Същите места върху стара италианска карта

Фиг. 38 Селище Кимера, страна Кимера и Кимерийски (Акрокеравнийски) планини върху

италианска карта от 17 век (Джакомо Кантели, 1689 г.)

Съответно тук наблизо е Кимерийския Боспор и Меотида, които днешните

историци идентифицират с Азовско море и източната част на Кримския полуостров.

Обаче, както виждаме, в действителност става дума за източна Адриатика, и по-точно

Епир и Албания. В този район ще се е намирала и тъй наречената Стара велика

България!

Кимерите, и градът на Кимерите за пръв път са споменати от Омир в глава

единадесета от „Одисея“, ср.

Фиг. 39 Споменаване на Кимери и града на Кимерите в „Одисеята“ на Омир.

Етимология на топонима Скития

Събитията, описвани в тази глава, са ставали на запад от Епир на остров, владян

от Цирцея (всъщност Кирка, или Керка – дъщерята на Хелиос. Близко е до ума, че тя не

ще е била Цирцея, а Керка – щерка на бога на Слънцето). Очевидно е че става дума за

остров Керкира (което ще е изопачено от Керкина, тоест Керкин остров, или островът

195

на Керка.) Срещу този остров се е намирала земята и градът на Кимерите – този град се

нарича днес Химара (а по-рано – Кимера).

По на север в Албания се намира град Шкодра, с варианти Скодра, Скадар,

Скендер, Скутари и др. Неударените букви О, А, Е, У от първата сричка на името на

този град са мъчителни и неудачни опити да се предаде изконната старобългарска

голяма носовка: ѫ, тоест оригиналното име на града ще е било Скѫдър, след

изясняването на носовката в Ъ - Скъдър, или град на Скъдите, които днес невярно се

наричат Скити. Името Скъди я иде от Сакъди я, Сакади я, Сакада, тоест страната на

Саките (вж. Троада – страна на Троите, или Троянците), а Саки или според Хезихий –

Сакеи: Σάκαι[οί]· οἱ Σκύθαι (Сакеи – Скити), е другото име на Скитите, от което име

Сакеи после Гърците образуват Скеи, Скаи, а албанците – Шкеи (име, с което

албанците и власите20 наричат славяните - Българите или сърбите). Хезихий е

съхранил за нас думата „сакъндака“ – скитско облекло .

В тази форма е още съхранен неударения А между началния С и следходния К;

съхранено е и носовото произношение на втория гласен (предадено на гръцки като

съчетание ЪН, а най-главното – съхранено и изконното произношение на последния

съгласен Д в корена, който звук Д е отразен в гръцкия с буквата θ „тета“, а в латинския

с буквосъчетанието th, тоест Scythia, тоест Скюдия, Скъдия, отразено невярно пък в

съвременните българския и руския езици като Скития. Впрочем, останали са и писмени

свидетелства за произношението Скандия и Скъдия.

Първоначалното звучене на Скития ще е било Сакъндия; след изпадане на

неударения А получаваме Скъндия, след деназализиране на втория гласен – Скъдия, Scythia.

Впрочем, в някои ръкописи вместo Scythia пише Scydia, вж. фиг. 47:

Фиг. 40. Скъдски (Σκυδισην, Σκυδισων) вместо Скитски ( Σκυθική) в гръцки ръкописи

По такъв начин плиниева Скития, изконното име на която ще е звучало като

Скѫдия, Скъндия, Скандза21 (у Йордан, с вариант Скандия), и която после някои

наричат Скандинавия, е просто фонетичен вариант на Скития, и тя е нямала никакво

отношение нито към днешна Скандинавия, нито към днешно Балтийско море, а е

била област в юго-западния Балкан. За балканската планина Скандия, намираща

се в Албания, имаме и по-късни свидетелства, ср.

https://www.swaen.com/zoomV5eedownload.php?id=13901

20 Името на Скитите (Саките) се е запазило в името на Българите в Румъния, които биват

наричани шкеи (а от трансилванските немци – Скеи!) и Секуи, а във влахобългарските грамоти

мястото, където живеят Секуите е отбелязано като Сакуи или Сакуени, вж. Тодор Балкански,

Трансилванските (седмиградските) Българи, Велико Търново, 1996, стр. 93. Впрочем и в самата

Албания името на Саките е съхранени в името на селище Сакато (което, разбира се, едва ли

има нещо общо с думата „сакат“ – никой няма да нарече селището си с такова име), а също и в

името на селището Секулени в Македония.

21 Ами Буе отбелязва селище Сканджи наблизо в окръг Скутари, Ami Boue, Requeil d

itineraires dans la Turquie d Europe, v. II, p. 172

196

Фиг. 41 Фрагмент от карта на Вишер от края на 17 век

Също и формата Скъди е отбелязана в старобългарски Хронограф,

публикуван от руския академик Александър Попов, ср.

Фиг. 41. Тръгна Игор срещу Гърците в тъй наречената голяма Скъдия (Скития), и преплуваха

Русите морето в ладии

Спори, Оспори, Воспори

От Хезихий научаваме, че в източна Адриатика се е намирал и Боспорът, ср.:

Ῥέας πόντος· παρὰ τὸν Ἀδριακὸν κόλπον, ἔνθα τιμᾶται ἡ Ῥέα. καὶ ὁ Βόσπορος. В превод на

български: Понт Рейски – до Адриатическия залив, където се чества Рея. Същият е

(се нарича) и Боспор22.

Прокопий Кесарийски споменава племенно име Спори, като го счита за общо

име на славяните вж. фиг. 42:

Фиг. 42: Цитат от Прокопий Кесарийски за Славяните, които според него са се наричали по-

рано Спори.

Както е отбелязано в бележката под линия на приведения по-горе цитат от

академичното издание на „Гръцки извори за българската история“, т. II, известният

славист Л. Нидерле счита, че споменатите от Прокоп „Спори“ са всъщност Воспори.

22Това го потвърждава в своя Лексикон и Фотий: „Понтът Реа: Боспор. Същият се нарича и

Адриатически.

197

Поради особената важност на тази хипотеза на Нидерле23, за нашата древна история

ще си позволя да цитирам тази негова статия по-подробно, вж. фиг. 43

Фиг. 43. Откъс от статията на Л. Нидерле за прокопиевите Спори.

В превод на български: „В описанието на живота и подвиите на Александър

Велики от т. нар. Псевдокалистен (съчинено във времето на Птоломей, по време на

източните крале от III в., разпространени и много обичани) ние намираме, а именно в

един добре съхранен ръкопис – Лейденския кодекс, обозначаван с буквата L, едно

изброяване на понтийски народности, което съдържа: „Скити, ивери, спори, халдеи,

агриофаги“, на мястото на което в други ръкописи е отбелязано: Hs.A. (Paris.):

„Сиди, Вуспори, Агриофаги и др.“, Hs.В. (Paris.): „Ибери, Воспори, Вастарни, Азани,

Халиби).

По такъв начин Спорите от Лейденския ръкопис не са нищо друго освен

Воспорите – известно и често споменавано племенно име в Кимерийския Боспор.

23 Niederle L., Ueber die Σπόροι des Procop, — “Archiv fuer slavische Philologie”, 23, 1901, S. 130-

133

198

Изброяването на Псевдокалистен не е оригинално съобщение, а той изброява

племената, които тогава обикновено се поставят в цяла поредица от историко-

географски компилаци в северните и източните области на Понта, и сред тях са

Воспорите, Воспоряните, лат. Bospori, Bosporani като съвсем обикновени имена.

След като Прокоп, който при описание на северните понтийски земи със

сигурност е използвал много такива трудове, споменава Спорите, които иначе в

същата област често са наричани Воспори, тогава аз считам, че неговите Спори са

племенно име, което произхожда от Воспори…“

Ако се приеме хипотезата на Нидерле, че всъщност Спори и Воспори е едно и

също (Спори произхожда от Воспори, вероятно чрез междинното Оспори24 – изпадане

на неударен гласен), - а тя е напълно логична, тъй като у различни автори (сред които

са Страбон, Тацит и др.) на едно е също място вместо Спори, се слагат Воспори, тогава

изводът според мен трябва да бъде следният: след като Воспори=Спори се срещат в

текстове поне от 1 век сл. Христа, и тези Спори за Прокоп са всъщост славяни, тогава

трябва да се приеме, че славяните за много древни обитатели на адриатическия Понт.

Че Понтът (а съответно и Кимерийския Боспор) се е намирал в източната част на

Адриатиката, вече го обосновах по-горе. Но проблемът е толкова сериозен, че ще си

позволя да го коментирам по-подробно.

Има ли някакви неопровержими следи от името Спори в древна и днешна

източна Адриатика?

Отговорът е: да, има.

Спорите се споменават в един старосръбски речник, вж. фиг. 44:

Фиг. 44. Споменаване на област (край) и планина Спори в старосръбски речник.

Топонимът Спори се споменава в Албания и през 19 век25:

Фиг. 45 Селище Спори в Албания през 19 век.

В един списък на епархии в Македония се споменава и Запарска църква26:

24 Формата Оспори се споменава в Похвала за свещеномъченика Фока, ср. Иван Добрев, Нови

вести за прабългарите в панегиричната литература, Старобългарска литература, бр.11, 1982 г.

25 Gopcevic, Spiridion, Oberalbanien und seine Liga, Leipzig 1881, P. 248

26Oriens Christianus: in quator patriarchatus digestus, t.II, p. 314

200

Фиг. 46. Църква „Запарска“(респ. Сапарска) в Дардания, сегашна Албания в Oriens Cristianus

Според съставителя на списъка в негово време Запара се наричала Сапата (това

ще е днешния град Шпат, или Спат, наблизо до Валонския залив, който ще е всъщност

Воспорът, или Боспорът), което означава: 1. че първия звук в корена на тази дума ще е

бил не З, а С, съответно изконното име на епархията не ще е било Запара, а Сапара и 2.

След като –ар свободно се заменя с –ат, това ще е наставка (такива промени в корена

са малко вероятни). Това пък на свой ред ни подсеща, че коренът ще е бил Сап-, а значи

имаме освование за предположение, че става дума всъщност за тракийското племе

Сапеи. Формата Спори пък е резултат от елизия, синкопа на неударения гласен А в

племенното име: Сап-ори (вариант: Сап-ари) – Спори ( подобно на Сакеи – Скеи), като

в случая –ори/-ари е наставка към корена Сап-.

Напълно е приемливо, според мен към този списък да се добави и панонския

град Сабария, споменат в Anonymi Descriptio Europae Orientalis.

От гледна точка на горе казаното имаме основание да добавим към списъка на

съхранените топонимни следи от Спори също и селището Сепери в Епир27, вж. фиг. 47:

Фиг. 47. Селище Сепери в Епир у Аравантин

и селището Спараджа (което напомня на древния топоним Аспаригиус) в

Албания, вж. фиг.48

Фиг. 48. Селище Спараджа в Албания.

а също и името на племето Сепари, отбелязано от Плиний в източна Адриатика,

а защо не и споменатото от Херодот скитско племе Сапирите28.

И накрая, не е за подминаване и споменаването на селище Вошпорани,

Воспорани в Македония, наблизо до Битоля – у руския пътешественик архимандрит

Антонин29:

27P. A. Aravantinos, Χρονογραϕία τῆς "Ηπείρου, Atene 1856-7

28Формите Сепери и Сепари ни подсещат, че е възможно единият от вариантите на името на

Спорите да е било споменаваното в Епир племе Еспери (Hesperi). В такъв случай лесно се

изяснява прозхода на имената на Аспарух: Испор (от Спори, Оспори), Еспере-рих (то ест княз на

Есперите).

29 Поездка в Румелию Архимандрита Антонина, Санкт-Петербург, 1879 г, стр. 243

200

Фиг. 49. Селище Воспорани в Македония, руски архимандрит Антонин.

В пряка връзка с етнонима Спори=Воспори, според мен е и етнонимът

Аспургиани, споменати например Страбон като съседи на Доските, наблизо до град

Фанагория, вж. Фиг. 50:

Фиг. 50. Споменаване на племето Аспургиани у Страбон като съседи на племето Доски

Доските се идентифицират с Туските на Клавдий Птоломей, вж. коментар към

Страбон, фиг. 66:

Фиг. 51. Идентифициране на Доски и Туски в коментара към Страбон

а за мене това е известното албанско племе Тоските. С това обаче не

приключват „съвпаденията“ на скитски и илиро-Македоно-епирски топоними и

етноними. Долу ще приведа само една малка част от тези „случайни съвпадения“.

Да започнем с това, че Скити се споменават в Пеония от Стефан Византийски,

вж. Фиг. 52:

Фиг. 52. Стефан Византийски: Скордиски, които са и Скити, племе в Пеония,

споменати от Флегон в в глава 15 на „Олимпиадите“

Флегон е историк, датиран с 1 век след Христа. Което означава, че Скити са

отбелязани в Пеония още в началото на нашата ера. Идентичността на Скити и

Скордиски е лесно обяснима от лингвистична гледна точка, ако се вземе предвид че

всъщност правилната форма на Скордиски би трябвало да бъде Скандърски, или

Скъндърски племена, тоест племена, живеещи в планината Скъндър (а не Скард, както

е прието да се смята), вж. коментар към Птоломей, Фиг. 53:

Фиг. 53. В коментара към Птоломей се отбелязва, че в ръкописа D планината не е Scardon, а

Scandor (вж. моята етимология на етнонима Скити по-горе)

Също е важно да се отбележи, че в космография, приписвана на Юлий Цезар

(която иначе се смята за космография, чийто автор е Юлий Хонорий), е отбелязано, че

реката Аксий тече през Кавказките планини, вж. Фиг. 54:

202

Фиг. 54. Космография на Юлий Цезар: „Реката Аксий се ражда в планината Армен и минава

през планината Кавказ към Месопотамия.

Къде се е намирала планината Кавказ коментирах по-рано (Кукъска гора в

Албания, Македония и Косово). Според византийския поет Йоан Цеца и други автори

Аксиос е древното име на днешна река Вардар. Интересно е да се отбележи, че

местността Месопотам съществува в Албания до ден днешен. Не е изключено в

древността с това име да е била обозначавана по-голяма област в този регион.

В гореприведения цитат се споменава етнонимът Парти. Варианти на същия

етноним – Партиеи (Партиеи – скитско племе), а също и Партии са отбелязани и от

Стефан Византийски. Техният регион се е наричал Партиея, Партиена. Същевременно

Стефан Византийски посочва и регион в Македония, наричан Партия, или Партида.

Жителите на този регион според Птоломей са наричани Партиеи, според Плиний –

Партини. Очевидно е че става дума за един и същ етноним – Партиеи, отбелязван от

антични автори като скитски, и същевременно Македонски. Освен горе отбелязаните

„съвпадения“ на скитски и епиро-Македоно-илиро-тесалийски топоними и етноними е

по-долу ще приведа и редица други, които също не могат да бъдат случайни.

Източна Адриатика Скито-Сарматия, Кавказ, Понтът

Топоними

Аракс (река в Тесалия) Аракс (река в Кавказ)

Дардания Дардания

Истър река в Илирия Истър река в Скития

Кария в Епир Кария в Скития

Каркине в Епир Каркине в Скития

Керкинитис в Macedonia Керкинитис в Скития

Лик (река в Епир) Лик (река в Скития)

Пеней река в Тесалия Пений в Скития

Плакия (град в Тесалия) Плакия (град в Скития)

Халкида (Епир) Халкида (Скития)

Ялис в Адриатика Ялис в Скития

Етноними

Агрии в Илирия Агри в Скития

Арсии в Илирия Арсиети в Скития

Беси в Тракия Биеси в Скития

Бисалти в Македония Бисалти в Сарматия

Едони в Тракия Едони в Скития

Ениени в Епир Ениени в Кавказ

203

Кари в Епир Кари в Скития

Керкети в Епир Керкети в Сарматия

Мередити в Албания Марди в Кавказ

Орести в Тесалия Орести в Скития

Сапеи в Тракия Сапеи в Скития

Сигини Сигини

Тафии в Епир Тафии в Скития

Тафри в Епир Тафри в Скития

Юлии в Либурния Юлии скитско племе

Гореизложените факти водят до логично заключение, че стара Скития,

Кимерия (Кимерийския Босфор), Таврия, Кавказ, сочени като местонахождение

на Стара Велика България не са се намирали на север и на изток от днешно Черно

море, а в юго-източна Адриатика. Там ще е била и прародината на племето

Българи, водителите на което още в древността са обединили всички

славянобългарски (тракийски, илирийски и др.) племена и са създали на

Балканския полуостров голяма държава, наричана България и Загорие. Според

византийски и древнобългарски източници тези Кимери са били предци на Българите.

Кимерите и Българите

1. Византийски източници за връзката Кимери – Хуни – Българи

Прокопий Кесарийски в книга четвърта на „Готски войни“ твърди, че Хуните в

старо време са били нариани Кимери, вж. Фиг.55

Фиг. 55 Прокопий Кесарийски: „В старо време Хуните се наричаха

кимерии“ (Bg. IV, 5).

На друго място в същата книга Прокопий отбелязва, че тези, които по-рано са

били наричани Кимери, в негово време са били наричани Утургури (Утигури).

Фиг. 56 Прокопий: „Онези, които в старо време се казваха кимерии, сега се казват Утургури

(Утигури)

Прокопий разказва легендата, че един хунски вожд имал двама сина: Утигур и

Кутригур, които след смъртта му разделили народа на две племена, всяко от които било

наречено на името на единия от братята. По такъв начин още у Прокопий може да се

проследи генетичната връзка между Кимери, Хуни, Утригури (Утигури) и Кутригури.

Тези последните пък са отбелязани от Теофан и цариградския архиепископ Никифор

като българско племе, вж.

204

Фиг. 57 Теофан Изповедник отбелязва Котрагите като българско племе, живяло край

Кимерийския Воспор в Стара велика България

Ето как коментира тази ситуация д-р Ганчо Ценов в книгита си Прокопиевите

Хуни Тефоновите Българи“: „Новото, което още моята първа работа донесе за онези,

които се занимават с българска история, беше, че аз посочих, че Българите са Хуни.

Както сме изложили в нашата книга „Кроватова България и покръстването на

Българите“, Младенов и Златарски ме направиха на пух и прах, защото бях счел

Българите за Хуни.

В следващата, 1908 г. аз написах друга работа, в която сравних разказите на

Малала (VI в.) и Теофан (+ 817 г.) за делата на Българите и Хуните в Мизия и Тракия в

531 г., от което ясно се видя, че Теофан буквално е преписал Малала, с тази разлика

само, че там, където Малала пише Хуни, Теофан пише Българи. Това се видя и когато

се сравни Прокопий (VI в.) с Йордан (VI в.). Там, където Прокопий пишеше Хуни,

Йордан пише Българи. А понеже Теофан е източникът, от който черпим сведения за

основаването на българската държава, следва, че неговите Българи не са нищо друго,

освен Хуните на Малала и Прокопий.

Това обстоятелство накара Иречек да признае, че Българите са Хуни. Същото

направиха и Нидерле, Златарски и Младенов. Понеже двата воюващи лагера признаха,

че Българите са Хуни, не оставаше нищо друго, освен хунската история да се счита за

българска история. Хуните се споменават още от Птоломей (II в.) в Дакия.“30

Остава да обърнем внимание на читателя, че в коментираната по-горе карта на

света Котониана Българите са отбелязани в Епир срещу остров Корфу в регион, в който

до ден днешен има град Химара (по-рано наричан Кимера), Кимерийски планини,

област Кимерия, а техни съседи са Готите, Хуните, Славите (Склавите