Постинг
12.06 10:10 -
БАЛКАНСКАТА ПРАРОДИНА НА ПЛЕМЕТО БЪЛГАРИ Тодоров Николай
БАЛКАНСКАТА ПРАРОДИНА НА ПЛЕМЕТО БЪЛГАРИ Тодоров Николай
Прочетете оригиналната статия , има много документи и карти.
наши (като например д-р Петър Берон, Георги Раковски, Гаврил Кръстевич, академик
Цани Гинчев, доктор Ганчо Ценов, д-р Георги Сотиров, проф. Асен Чилингиров и др.),
и на някои чужди интелектуалци (включително гръцкия историк Лаоник Халкокондил,
папа римски Пий II, немския учен Вилхелм Обермюлер, руския академик Николай
Державин, английския археолог сър Колин Ренфрю, и др.), че днешните Българи са
преки потомци на старото автохтонно население на Балканския полуостров.
Внимателната проверка на реалното съдържание на меродавни антични и
ранносредновековни писмени източници (включително и достигнали до нас на гръцки
и латински езици), и древни карти, обаче ни дава основание да се стигнем до извода, че
гореспоменатата концепция за азиатския произход на древното племе Българи не само
че не почива на факти, но и влиза в крещящо противоречие с написаното в тези
източници. Нещо повече – всъщност тази концепция не е просто резултат на
заблуди и недоразумения, тя е плод на съзнателно, целенасочено фалшифициране
на древната история на Балканския полуостров, предприето първоначално от римо-
католическата църква, а после продължено от някои западноевропейски, гръцки, руски,
и, за съжаление, и български учени – които успяват да наложат тази фалшива история и
да я включат в учебниците по история и в енциклопедиите.
Географското местоположение на племето Българи
България и Българите и върху стари географски карти
Счита се, че най-старата карта, върху която е отбелязано името на България, е
картата на св. Йероним (4 век сл. Христа), която пък последният е съставил по данните
на Евсевий (роден през 3 век (265 год.) сл. Христа, вж. Фиг.1
Фиг.1. Карта на св. Йероним. След Константинопол и Тракия на запад е надписът: „Misia hora
Vulgaria“ - „Мизия страна България“.
По-интересна за нас е картата на Абрахам Ортелий (16 век), в която е отразено
по-старо състояние – в която Българите са отразени като племе, живеещо в древна
Мизия, вж. Фиг.2 176
Фиг. 2. Фрагмент от карта на древна Дакия и Мизия от Абрахам Ортелий, в която племето
Българи е отбелязано в Мизия
Обаче най-старото, според мен, положение е отразено в древната карта,
наричана Котониана, вж. Фиг. 3
Фиг.3. Фрагмент от картата Котониана, върху която е отбелязано племето Българи (Balgarii)
Да се спрем малко по-подробно върху тази карта.
От описанието на картата: „Картата Котониана, наречена така по името на
Сър Роберт Котон, който я е събрал от различни парчета през 1598 година и се пази в
Британската Библиотека. Тя е открита в Периегезиса на Приск, учебник по
география от 5 век, който се базира на по-ранни данни. След картата веднага следва
латинска версия на Периегезис на Дионис, но е по-близо по съдържание до
Универсалната история на Павел Орозий; съдържа някои данни от Космографията
на Помпоний Мела (40-те години след Христа), Исидор Севилски, и топографски
съчинения на Св. Йероним; но съдържа и данни от много по-късни времена…
Повечето автори са склонни да приемат че картата може да се датира с 10 век.1“
Счита се, че картата е източно ориентирана, тоест горната част е изток, лявата
част е север, долната запад и др. Подобен хибрид, който да включва едновременно
политико-географска информация от I век след Христа (Помпоний Мела), от II век след
Христа (Дионис Периегет), та чак до информация от 10 век, че и по-късна, принципно е
невъзможен. Не можем да си представим че някой ще отбележи върху една и съща
карта географски и етнически имена от епохи, отдалечени една от друга с цяло
хилядолетие.
1 Датирането на Котониана с 10 век явно се дължи на присъствието върху картата на надписа
Българи (Balgarii). Този надпис обаче е сложен на такова място, че ако се приеме източната
ориентация на картата, ще излезе че Българите в онова време са живели на брега на Балтийско
море, същевременно техни съседи Славите (Sclavi), Готия, Скития, Хуните (Hunorum gens) и др.
Островът, срещу който се намират Българите, в картата е наречен Исландия, или просто Остров
(Island), макар че тълкувателите на картата явно имат предвид днешния Скандинавски
полуостров. Впрочем надписът Island явно е написан по-късно (възможно е да е изтрито
предишното название), тъй като „остров“ на латински е insula, а island е на английски. 177
Фиг. 4 Надписът Българи (Balgarii) със съседи Скития (Scithia), Панония, Дардания, Готия
(Gothia), Тракия, Слави (Sclaui), Хуни (Hunorum gens) върху картата Котониана.
Както виждаме, върху картата Котониана съседи на Българите са племената, с
които в тъй наречените византийски източници често се идентифицират Българите, а
именно: Готите, Скитите, Хуните, Славите, Пеоните (Паноните), Траките.
Ако сравним обаче конфигурацията на Острова с фрагмент от италианска карта
на юго-западната част на Балканския полуостров ще забележим подозрително сходство
на Острова с остров Корфу, вж. Фиг.5
Фиг 5. Фрагмент на карта на италианеца Касталди, 16 век – остров Корфу
Етнонимът Загорци в антични извори
Племето Загорци за пръв път се споменава у Херодот като едно от
„Персийските“ племена - във вид на Σαγάρτιοι) (тоест Загарци - Херодот, Книга първа,
125). Същите се отбелязват у Птоломей като скитско племе до планината Загър
(Zagrus, Ζαγρος), което ще рече Загора – оттук става ясно, че изконното име на племето
е Загорци, или ЗбГърци. Във вид на Ζάγαροι (Загари) те са споменати сред скитските
племена от Евстатий, който коментирайки Дионисий Периегет твърди, че племето
Ипоподи, съседно на Меланхлените, Неврите, Гелоните и Агатирсите, иначе се е
наричало Загори, или Загорци, вж. Фиг. 22:
Фиг. 6 Племето Ζάγαροι (Загори, Загорци) у Евстатий 178
По мнение на немския учен Мюленхоф у Клвдий Птоломей името на тези
Загори се крие под названието Трансмонтани, което в превод на български е точно
Загори. Мюленхоф има пълно основание, тъй като племето Трансмонтани у Птоломей
е отбялязано в същия контекст, както у Евстатий и цитирания от него Менип – като
съседи на Ипоподи, Гелони, Меланхлени и Агатирси в Европейска Сарматия, вж. Фиг. 7:
Фиг. 7. Трансмонтани=Загори у Птоломей в раздел „Европейска Сарматия“
Географска локализации на топонима Загора и етнонима Загорци (Загори)
Закономерен е въпросът: що щат славянобългарски имена Загорци и Загора в
Палестина, Арабия, в Понта (Мала Азия?), в Персия, в Скития? И дали става дума за
един и същ град и за едно е също племе? Или за случайни съвпадения на имена?
Ако вярваме на приетите от днешните историци локализации на гореизброените
земи – недоумението е логично. Но внимателната проверка показва, че тези
локализации никак не се припокриват с представите за значенията на горните
хороними (и не само на хоронимите, но и на останалите топоними) на античните
древните автори, които са ги употребявали. А ако трябва да сме по-точни,
анализът на текстовете на антични автори води до следния извод: тези текстове
описват изключително балкански събития и реалности, съответно всички (не част
– а именно всички!) топоними, споменавани в тези текстове (включително и тези,
които се тълкуват от късни коментатори като азиатски - в днешния смисъл на
думата Азия, африкански - в днешния смисъл на името Африка), в
действителност имат отношение само и само към Балканския полуостров, и най-
вече към южната му и юго-западна част (днешна Албания, Епир, Тесалия,
Македония, Тракия). Именно в тази част на Балканския полуостров античните и
средновековни автори са локализирали земите, наричани от тях Скития,
Сарматия, Арабия, Понта, Палестина, Сирия, Юдея и др.)
Например Евстатий отбелязва като съседни на племето Загорци (Загори)
племената Гелони, Меланхлени („чернодрешковци“) и Агатирси. Същите племена
според Клавдий Птоломей в Европейска Сарматия, а според Херодот в Скития, която 179
пък (пак според него) се намирала на Балканския полуостров, между Истър и Тракия2.
Въз основа на анализа на антични източници Абрахам Ортелий стига до извода, че
Агатирсите са Таврийско племе в планината Хемус (по-правилно: Ям3 - intra
Aemum), което име у Клавдий Птоломей е отбелязано като Имеон, вж. Фиг. 16. За
отбелязване е, че А. Ортелий идентифицира не само Хемус и Имеон като различно
звучащи варианти на име на една и съща планина, но също и локализира Таврия на
Балканския полуостров, а също така счита за балканска земя и Европейска
Сарматия, вж. Фиг. 24:
Фиг. 8 Определение на името Агатирси у Абрахам Ортелий: „Агатирси – Таврийско племе в
планината Хемус (Ям), според Стефан Византийски и Херодот. У Клавдий Птоломей е
народност в скитския Имеон (Им – Imaum, вариант на Ям). У същия това е Европейска
Сарматия.“
Стефан Византийски отбелязва, че Агатирсите са се казвали иначе Травси вж. Фиг. 9
Фиг. 9 Стефан Византийски, Етника: „Травси … племе, което Елините са наричали
Агатирси“.
Според Херодот (книга 5, глава 4) и Ливий (книга 38, гл.41) Травсите са
тракийско племе.
Според Вибий Секвестър (датиран с 4 век след Христа) тракийско племе са и
Гелоните, тъй като Виргилий в „Георгики“ ги споменава в Родопите, в гетската
пустиня (Георгики, 3, 467), вж. Фиг. 26.
Фиг. 10. Вибий Секвестър: „Гелони тракийски, рисуващи върху телата си…“
Това означава, че скитското племе Загорци, споменато от Евстатий в неговите
коментари към Дионис Периегет са тракийско племе - щом като са съседи на
тракийските (скитски) племена Гелони, Меланхлени, Агатирси. Което още веднъж
потвърждава определението на Скитите като тракийски народ, дадено от Стефан
Византийски.
2Херодот, Книга втора, 99.
3Ям, Яма (а не латинизираното Хемус) като старо име на планина на Балканския полуостров се
споменава в литературата чак до 19 век включително. 180
Според Ариан селището Загора и реката Загорска са били в Пафлагония, която е
понтийска област. Днес е приета хипотезата, че Пафлагония се е намирала в Мала Азия.
Обаче върху картата на Иероним, която е съставена по Евсевий, Пафлагония е
балканска област, съседна на Македония и Тракия вж. Фиг.11:
Фиг. 11 Пафлагония върху картата на свети Йероним, балканска област.
На същото мнение е бил и папа римски Пий II (Силвио Енеас Пиколомини) - в
своето описание на Европа и Азия помещава Пафлагония до Македонската област
Пеония вж. Фиг. 28:
Фиг. 12. Пафлагония, отбелязана като съседна на Пеония в „Описанието на Азия и
Европа“ от папа римски Пий II
Съществува и стар български документ, в който Пафлагония е отбелязана като
балканска област, „блъгарска земя“, вж. Фиг. 23:
Фиг. 13. Стар български паримейник: „Пефлагония – блъгарска земля“
Всичко това още веднъж потвърждава определенията на Азия като другото име
на Епир (или на Македоно-Тесало-Епирския регион), съдържащи се у Стефан
Византийски, Свидас, Големия Етимологикум, Евстатий4. В същата „Азия“ (тоест
в юго-западната част на Балканския полуостров) са се намирали Кападокия,
Понтът, библейската Палестина, Арабия, Персия и др. области, в които е споменат
топонимът Загора.
4 вж. моята статия: „За Зевс – бог Живе, Орфей, пръстена от Езерово и античната българска
книжнина“ http://www.otizvora.com/files2016/nt-bogove-i-knigi.pdf 181
Кападокия на Балканския полуостров се споменава у Помпей Трог (Libri VII, 3),
който пише, че след Тесалия Македонския цар Филип преминал в Кападокия, завоювал
я, и я присъединил към Македония5. Тази Кападокия е отбелязана като съседна на
България страна в скандинавски варианти на географски описания Исидор6 (фиг.30 и
фиг. 31)
Фиг. 14. В скандинавски географски описания Кападокия е страна в Европа, където са живели
синовете на Яфет7
Фиг. 15. Кападокия съседна на България.
Птоломей отбелязва в Кападокия8 планината Скордиск9, а илирийското племе
Скордиски се локализира на север от днешна Албания. Също така и Херодот говори за река
Термодонт в Кападокия (iv, 86) и в Беотия (iv, 110), което може да означава, че това са съседни
земи, а заедно те са съседни на Македония. От тази гледна точка е логично Кападокия да е била
присъединена към Македония от Филип Втори, който никога не е ходил в днешна Азия.
Не е за игнориране и представата за местонахождението на Азия, която е имал
римският историк Апиан („ІІ в. сл. Хр.”). В Книга четвърта на неговото произведение
„Граждански войни“, в която се описват събития, ставали по времето на Цезар и Октавиан
5 По-късни коментатори се опитват да „обяснят“ появата на името Кападокия в този контекст,
като го променят на Халкидика („било погрешно разчетено“) – типичен пример на волно
обръщение с първоизточниците от някои историци, когато текстът по някакви причини не ги
устройва.
6Исидор (IX, II, col.330).
7Мельникова Е.А. Древнескандинавские географические сочинения. Москва, 1986 , стр.131-134
8 Може да се предположи, че Кападокия е е латински превод от древнобългарското Главиния,
Главеница, най-голямата епархия в района на древен Епир. Днешна турска Кападокия, разбира
се, няма нищо общо със страната, която е наричана в някои антични и средновековни
източници като Кападокия, тъй като както виждаме, страната Кападокия от източниците се е
намирала в Европа (която Европа пък е била част от Балканския полуостров, както впрочем и
Азия и Африка) - НТ
9 Това ще е другото име на планината Скард, като Скордискос е славянското Скардска
(планина), планината на Скардите, съответно Скордиски също не е съществително, а
определение: скардски племена, тоест живеещи в планината Скард. Дали е първично името на
планината, или името на племето, в случая не е от значение. Възможно е първоначално
планината да е била наречена по името на племето Скарди, а после с името на планината да са
били наричани всички племена, живели в тази планина – НТ. В такъв случай можем по-точно да
определим местоположението на Кападокия – тя ще се е намирала в района на днешните
Албания, Косово и Република Македония. 182
Август („I век сл. Христа“), той на два пъти споменава Азия като територия, намираща се на
Балканския полустров, вж фиг. 16
Фиг. 16 Апиан: „Мястото беше много подходящо за полесражение: от едната страна
бяха блата и езера чак до реката Стримон, а от другата страна – непроходими клисури,
където нямаше никакви пътища: между бърдата минаваше на разстояние от осем
стадия подобен на порти проход към Азия и Европа и обратно“.
И така, недалеч от Стримон (който се идентифицира с днешна Струма)
минава проходът към Азия и Европа. Което ще рече, че Азия и Европа за Апиан
не са „континенти“,а са области, намиращи се в южната част на Балканския
полуостров.
Още по-ясно това проличава от следващия цитат на Апиан (фиг.17):
Фиг. 17 Апиан (330 Civ. IV 368 – 373): „Децидий и Норбан, изпратени от Цезар с осем легиона
в Македония, напреднаха хиляда и петстотин стадия по пътя от Македония към Тракия,
и след като минаха Филипи завзеха Корпилския и Сапейския проходи, които бяха във
владенията на Раскуполис. Това беше единствения път, по който можеше да се мине от
Азия в Европа“.
Ако се приеме (а така е прието от съвременните историци), че Македония е била
на запад от Тракия, тогава легионите са се движили от запад към изток, и съответно от
Азия в Европа. Това означава, че според Апиан Азия се е намирала на запад от
Европа, същевременно и двете географски области са се намирали в южната част
на Балканския полуостров. Като се вземе предвид, че Апиан е бил грък и е нямало как
да сбърка посоките при описване на области, намиращи се наблизо до Гърция, ще
трябва да се съгласим със Стефан Византийски, Евстатий, Свидас, Големия
184
Илирите са при Тракия. Някои смятат, че те са от Персия, нямат земя да
обработват, а се изхранват с грабеж.
От пасажа може да се извади заключцение, че за антични автори Персия се е
намирала между Тракия и Илирия, което отговаря на местоположението на
Македония.
Извод: Платон и Аристофан, а също и Свидас наричат Персия земя,
намираща се в Македония, а етнонимът Перси се е използвал синонимно на
етнонима Илири. Птоломей отбелязва град Персеида в Македония.
Запазени са и многобройни съвременни топонимни следи от Перси в този
регион: гр. Пресия в стара Албания, Прешово (от Персиово, Прешиово), Пършевци
(Пърсевци), Призрен (Персерин), Прищина (Перщина, Перстина), Преспа (Персепа),
езерото Прасиада (Персиада, Пръсиада), етноними Перисади (от Персиади, или
Персийци), Пирусти (Пърсти, от старобълг. пърсти, тоест „Персийски“) планина
Преса на 1 час и половина път от Тирана на север (Hahn), селище Пръшида (Пърсида,
Персида) и др., вж. Фиг. 18:
Фиг. 18 Регион с най-много съхранени остатъци от етнонима „Перси“, стбл. Пърси, Пръси,
„земя пръска, пърска“: Призрен (
Прочетете оригиналната статия , има много документи и карти.
Балканската прародина на трако-илирийското племе българи
https://www.youtube.com/watch?v=c--Zy2n9YmI
https://ibn.idsi.md/sites/default/files/imag_file/173-209.pdf
Тоест повечето днешни балкански народи са резултат от обединение на
многобройни родове, племена, племенни обединения. Съответно и историята на тези
народи е история не само на едно единствено племе, но на всички племена, които са се
включили, или са били насилствено включени в състава на тези народи.
Ако говорим конкретно за българския народ, той е формиран от многобройни
трако-илирийски племена, всяко от които е имало свое име, и голяма част от тези имена
се споменават в исторически извори – а това са поне стотина племенни имена
(етноними).
По такъв начин историята на племето Българи не е история на целия днешен
български народ, а само на една малка част от него, колкото и да е важна тя. Важна е,
защото изглежда именно ръководната върхушка на племето Българи е била тази, която
е извършила обединението на споменатите трако-илирийски племена в един народ,
наричан днес български народ. Същевременно, повтарям, не бива да забравяме, че
историите на някои балкански племена, включени по-късно в състава на съвременния
български народ са неотменима част от историята на целокупния ни народ. Тоест,
грубо казано, историята на нашия народ включва също и историята на по-голямата част
от известните от античната история тракийски и илирийски, а също и скитски (по-
късно наричани хунски и готски, славянски) племена, едно от които е и племето
Българи, името на което е изопачавано от „древногръцки“ автори (а по-точно от
техните по-късни западноевропейски издатели) по всякакъв възможен начин:
Балакри/Балагри/Валакри/Валагри/Фалакри, Вулгари, Пелазги, и др.
Съвременната историография, независимо от наличието в нея на различни
мнения за първоначалното местоположение на племето Българи (някои и до ден
днешен ги наричат Прабългари, или Протобългари), е единна обаче във мнението, че
това племе (или племена) било дошло на Балканския полуостров през Средновековието
от далечни азиатски земи, образувало първоначално държава на територията на север
от Черно море, която под ударите на Аварите се била разпаднала, и от тези разпаднали
се части са се били образували държави в Поволжието и на Балканския полуостров.
Част от тези азиатски „Прабългари“ начело с „хан“ или „кан“ Аспарух „нахлули“ на
Балканския полустров, където заварили и завоювали славянски племена, които преди
това пък били „нахлули“ на Балканите от север, от Прикарпатието, и след като били
избили до крак местното тракийско население (което преди това се било гърцизирало,
съотвено било вече част от гръцкия етнос), са се били настанили на тяхно място в
„гръцки“ земи (понеже се счита за аксиома че тъй наречената Византийска „империя“
(или другояче наричана Източна Римска империя), е била гръцка държава. Създателите
на тази концепция твърдят, че до тези изводи те са били стигнали в резултат на
внимателно четене и анализ на тъй наречени „византийски“ писмени и други
източници, достигнали до нас предимно на гръцки език (някои - като например Йордан,
са на латински език). За съжаление, наши авторитетни историографи от края на 19-тия
и началото на 20-тия век безкритично възприемат тази концепция и виждат своята
задача предимно в това, че да развият и уточнят някои детайли на тази концепция, като
същевременно отхвърлят като ненаучно господстващото дотогава мнение на повечето
175
наши (като например д-р Петър Берон, Георги Раковски, Гаврил Кръстевич, академик
Цани Гинчев, доктор Ганчо Ценов, д-р Георги Сотиров, проф. Асен Чилингиров и др.),
и на някои чужди интелектуалци (включително гръцкия историк Лаоник Халкокондил,
папа римски Пий II, немския учен Вилхелм Обермюлер, руския академик Николай
Державин, английския археолог сър Колин Ренфрю, и др.), че днешните Българи са
преки потомци на старото автохтонно население на Балканския полуостров.
Внимателната проверка на реалното съдържание на меродавни антични и
ранносредновековни писмени източници (включително и достигнали до нас на гръцки
и латински езици), и древни карти, обаче ни дава основание да се стигнем до извода, че
гореспоменатата концепция за азиатския произход на древното племе Българи не само
че не почива на факти, но и влиза в крещящо противоречие с написаното в тези
източници. Нещо повече – всъщност тази концепция не е просто резултат на
заблуди и недоразумения, тя е плод на съзнателно, целенасочено фалшифициране
на древната история на Балканския полуостров, предприето първоначално от римо-
католическата църква, а после продължено от някои западноевропейски, гръцки, руски,
и, за съжаление, и български учени – които успяват да наложат тази фалшива история и
да я включат в учебниците по история и в енциклопедиите.
Географското местоположение на племето Българи
България и Българите и върху стари географски карти
Счита се, че най-старата карта, върху която е отбелязано името на България, е
картата на св. Йероним (4 век сл. Христа), която пък последният е съставил по данните
на Евсевий (роден през 3 век (265 год.) сл. Христа, вж. Фиг.1
Фиг.1. Карта на св. Йероним. След Константинопол и Тракия на запад е надписът: „Misia hora
Vulgaria“ - „Мизия страна България“.
По-интересна за нас е картата на Абрахам Ортелий (16 век), в която е отразено
по-старо състояние – в която Българите са отразени като племе, живеещо в древна
Мизия, вж. Фиг.2 176
Фиг. 2. Фрагмент от карта на древна Дакия и Мизия от Абрахам Ортелий, в която племето
Българи е отбелязано в Мизия
Обаче най-старото, според мен, положение е отразено в древната карта,
наричана Котониана, вж. Фиг. 3
Фиг.3. Фрагмент от картата Котониана, върху която е отбелязано племето Българи (Balgarii)
Да се спрем малко по-подробно върху тази карта.
От описанието на картата: „Картата Котониана, наречена така по името на
Сър Роберт Котон, който я е събрал от различни парчета през 1598 година и се пази в
Британската Библиотека. Тя е открита в Периегезиса на Приск, учебник по
география от 5 век, който се базира на по-ранни данни. След картата веднага следва
латинска версия на Периегезис на Дионис, но е по-близо по съдържание до
Универсалната история на Павел Орозий; съдържа някои данни от Космографията
на Помпоний Мела (40-те години след Христа), Исидор Севилски, и топографски
съчинения на Св. Йероним; но съдържа и данни от много по-късни времена…
Повечето автори са склонни да приемат че картата може да се датира с 10 век.1“
Счита се, че картата е източно ориентирана, тоест горната част е изток, лявата
част е север, долната запад и др. Подобен хибрид, който да включва едновременно
политико-географска информация от I век след Христа (Помпоний Мела), от II век след
Христа (Дионис Периегет), та чак до информация от 10 век, че и по-късна, принципно е
невъзможен. Не можем да си представим че някой ще отбележи върху една и съща
карта географски и етнически имена от епохи, отдалечени една от друга с цяло
хилядолетие.
1 Датирането на Котониана с 10 век явно се дължи на присъствието върху картата на надписа
Българи (Balgarii). Този надпис обаче е сложен на такова място, че ако се приеме източната
ориентация на картата, ще излезе че Българите в онова време са живели на брега на Балтийско
море, същевременно техни съседи Славите (Sclavi), Готия, Скития, Хуните (Hunorum gens) и др.
Островът, срещу който се намират Българите, в картата е наречен Исландия, или просто Остров
(Island), макар че тълкувателите на картата явно имат предвид днешния Скандинавски
полуостров. Впрочем надписът Island явно е написан по-късно (възможно е да е изтрито
предишното название), тъй като „остров“ на латински е insula, а island е на английски. 177
Фиг. 4 Надписът Българи (Balgarii) със съседи Скития (Scithia), Панония, Дардания, Готия
(Gothia), Тракия, Слави (Sclaui), Хуни (Hunorum gens) върху картата Котониана.
Както виждаме, върху картата Котониана съседи на Българите са племената, с
които в тъй наречените византийски източници често се идентифицират Българите, а
именно: Готите, Скитите, Хуните, Славите, Пеоните (Паноните), Траките.
Ако сравним обаче конфигурацията на Острова с фрагмент от италианска карта
на юго-западната част на Балканския полуостров ще забележим подозрително сходство
на Острова с остров Корфу, вж. Фиг.5
Фиг 5. Фрагмент на карта на италианеца Касталди, 16 век – остров Корфу
Етнонимът Загорци в антични извори
Племето Загорци за пръв път се споменава у Херодот като едно от
„Персийските“ племена - във вид на Σαγάρτιοι) (тоест Загарци - Херодот, Книга първа,
125). Същите се отбелязват у Птоломей като скитско племе до планината Загър
(Zagrus, Ζαγρος), което ще рече Загора – оттук става ясно, че изконното име на племето
е Загорци, или ЗбГърци. Във вид на Ζάγαροι (Загари) те са споменати сред скитските
племена от Евстатий, който коментирайки Дионисий Периегет твърди, че племето
Ипоподи, съседно на Меланхлените, Неврите, Гелоните и Агатирсите, иначе се е
наричало Загори, или Загорци, вж. Фиг. 22:
Фиг. 6 Племето Ζάγαροι (Загори, Загорци) у Евстатий 178
По мнение на немския учен Мюленхоф у Клвдий Птоломей името на тези
Загори се крие под названието Трансмонтани, което в превод на български е точно
Загори. Мюленхоф има пълно основание, тъй като племето Трансмонтани у Птоломей
е отбялязано в същия контекст, както у Евстатий и цитирания от него Менип – като
съседи на Ипоподи, Гелони, Меланхлени и Агатирси в Европейска Сарматия, вж. Фиг. 7:
Фиг. 7. Трансмонтани=Загори у Птоломей в раздел „Европейска Сарматия“
Географска локализации на топонима Загора и етнонима Загорци (Загори)
Закономерен е въпросът: що щат славянобългарски имена Загорци и Загора в
Палестина, Арабия, в Понта (Мала Азия?), в Персия, в Скития? И дали става дума за
един и същ град и за едно е също племе? Или за случайни съвпадения на имена?
Ако вярваме на приетите от днешните историци локализации на гореизброените
земи – недоумението е логично. Но внимателната проверка показва, че тези
локализации никак не се припокриват с представите за значенията на горните
хороними (и не само на хоронимите, но и на останалите топоними) на античните
древните автори, които са ги употребявали. А ако трябва да сме по-точни,
анализът на текстовете на антични автори води до следния извод: тези текстове
описват изключително балкански събития и реалности, съответно всички (не част
– а именно всички!) топоними, споменавани в тези текстове (включително и тези,
които се тълкуват от късни коментатори като азиатски - в днешния смисъл на
думата Азия, африкански - в днешния смисъл на името Африка), в
действителност имат отношение само и само към Балканския полуостров, и най-
вече към южната му и юго-западна част (днешна Албания, Епир, Тесалия,
Македония, Тракия). Именно в тази част на Балканския полуостров античните и
средновековни автори са локализирали земите, наричани от тях Скития,
Сарматия, Арабия, Понта, Палестина, Сирия, Юдея и др.)
Например Евстатий отбелязва като съседни на племето Загорци (Загори)
племената Гелони, Меланхлени („чернодрешковци“) и Агатирси. Същите племена
според Клавдий Птоломей в Европейска Сарматия, а според Херодот в Скития, която 179
пък (пак според него) се намирала на Балканския полуостров, между Истър и Тракия2.
Въз основа на анализа на антични източници Абрахам Ортелий стига до извода, че
Агатирсите са Таврийско племе в планината Хемус (по-правилно: Ям3 - intra
Aemum), което име у Клавдий Птоломей е отбелязано като Имеон, вж. Фиг. 16. За
отбелязване е, че А. Ортелий идентифицира не само Хемус и Имеон като различно
звучащи варианти на име на една и съща планина, но също и локализира Таврия на
Балканския полуостров, а също така счита за балканска земя и Европейска
Сарматия, вж. Фиг. 24:
Фиг. 8 Определение на името Агатирси у Абрахам Ортелий: „Агатирси – Таврийско племе в
планината Хемус (Ям), според Стефан Византийски и Херодот. У Клавдий Птоломей е
народност в скитския Имеон (Им – Imaum, вариант на Ям). У същия това е Европейска
Сарматия.“
Стефан Византийски отбелязва, че Агатирсите са се казвали иначе Травси вж. Фиг. 9
Фиг. 9 Стефан Византийски, Етника: „Травси … племе, което Елините са наричали
Агатирси“.
Според Херодот (книга 5, глава 4) и Ливий (книга 38, гл.41) Травсите са
тракийско племе.
Според Вибий Секвестър (датиран с 4 век след Христа) тракийско племе са и
Гелоните, тъй като Виргилий в „Георгики“ ги споменава в Родопите, в гетската
пустиня (Георгики, 3, 467), вж. Фиг. 26.
Фиг. 10. Вибий Секвестър: „Гелони тракийски, рисуващи върху телата си…“
Това означава, че скитското племе Загорци, споменато от Евстатий в неговите
коментари към Дионис Периегет са тракийско племе - щом като са съседи на
тракийските (скитски) племена Гелони, Меланхлени, Агатирси. Което още веднъж
потвърждава определението на Скитите като тракийски народ, дадено от Стефан
Византийски.
2Херодот, Книга втора, 99.
3Ям, Яма (а не латинизираното Хемус) като старо име на планина на Балканския полуостров се
споменава в литературата чак до 19 век включително. 180
Според Ариан селището Загора и реката Загорска са били в Пафлагония, която е
понтийска област. Днес е приета хипотезата, че Пафлагония се е намирала в Мала Азия.
Обаче върху картата на Иероним, която е съставена по Евсевий, Пафлагония е
балканска област, съседна на Македония и Тракия вж. Фиг.11:
Фиг. 11 Пафлагония върху картата на свети Йероним, балканска област.
На същото мнение е бил и папа римски Пий II (Силвио Енеас Пиколомини) - в
своето описание на Европа и Азия помещава Пафлагония до Македонската област
Пеония вж. Фиг. 28:
Фиг. 12. Пафлагония, отбелязана като съседна на Пеония в „Описанието на Азия и
Европа“ от папа римски Пий II
Съществува и стар български документ, в който Пафлагония е отбелязана като
балканска област, „блъгарска земя“, вж. Фиг. 23:
Фиг. 13. Стар български паримейник: „Пефлагония – блъгарска земля“
Всичко това още веднъж потвърждава определенията на Азия като другото име
на Епир (или на Македоно-Тесало-Епирския регион), съдържащи се у Стефан
Византийски, Свидас, Големия Етимологикум, Евстатий4. В същата „Азия“ (тоест
в юго-западната част на Балканския полуостров) са се намирали Кападокия,
Понтът, библейската Палестина, Арабия, Персия и др. области, в които е споменат
топонимът Загора.
4 вж. моята статия: „За Зевс – бог Живе, Орфей, пръстена от Езерово и античната българска
книжнина“ http://www.otizvora.com/files2016/nt-bogove-i-knigi.pdf 181
Кападокия на Балканския полуостров се споменава у Помпей Трог (Libri VII, 3),
който пише, че след Тесалия Македонския цар Филип преминал в Кападокия, завоювал
я, и я присъединил към Македония5. Тази Кападокия е отбелязана като съседна на
България страна в скандинавски варианти на географски описания Исидор6 (фиг.30 и
фиг. 31)
Фиг. 14. В скандинавски географски описания Кападокия е страна в Европа, където са живели
синовете на Яфет7
Фиг. 15. Кападокия съседна на България.
Птоломей отбелязва в Кападокия8 планината Скордиск9, а илирийското племе
Скордиски се локализира на север от днешна Албания. Също така и Херодот говори за река
Термодонт в Кападокия (iv, 86) и в Беотия (iv, 110), което може да означава, че това са съседни
земи, а заедно те са съседни на Македония. От тази гледна точка е логично Кападокия да е била
присъединена към Македония от Филип Втори, който никога не е ходил в днешна Азия.
Не е за игнориране и представата за местонахождението на Азия, която е имал
римският историк Апиан („ІІ в. сл. Хр.”). В Книга четвърта на неговото произведение
„Граждански войни“, в която се описват събития, ставали по времето на Цезар и Октавиан
5 По-късни коментатори се опитват да „обяснят“ появата на името Кападокия в този контекст,
като го променят на Халкидика („било погрешно разчетено“) – типичен пример на волно
обръщение с първоизточниците от някои историци, когато текстът по някакви причини не ги
устройва.
6Исидор (IX, II, col.330).
7Мельникова Е.А. Древнескандинавские географические сочинения. Москва, 1986 , стр.131-134
8 Може да се предположи, че Кападокия е е латински превод от древнобългарското Главиния,
Главеница, най-голямата епархия в района на древен Епир. Днешна турска Кападокия, разбира
се, няма нищо общо със страната, която е наричана в някои антични и средновековни
източници като Кападокия, тъй като както виждаме, страната Кападокия от източниците се е
намирала в Европа (която Европа пък е била част от Балканския полуостров, както впрочем и
Азия и Африка) - НТ
9 Това ще е другото име на планината Скард, като Скордискос е славянското Скардска
(планина), планината на Скардите, съответно Скордиски също не е съществително, а
определение: скардски племена, тоест живеещи в планината Скард. Дали е първично името на
планината, или името на племето, в случая не е от значение. Възможно е първоначално
планината да е била наречена по името на племето Скарди, а после с името на планината да са
били наричани всички племена, живели в тази планина – НТ. В такъв случай можем по-точно да
определим местоположението на Кападокия – тя ще се е намирала в района на днешните
Албания, Косово и Република Македония. 182
Август („I век сл. Христа“), той на два пъти споменава Азия като територия, намираща се на
Балканския полустров, вж фиг. 16
Фиг. 16 Апиан: „Мястото беше много подходящо за полесражение: от едната страна
бяха блата и езера чак до реката Стримон, а от другата страна – непроходими клисури,
където нямаше никакви пътища: между бърдата минаваше на разстояние от осем
стадия подобен на порти проход към Азия и Европа и обратно“.
И така, недалеч от Стримон (който се идентифицира с днешна Струма)
минава проходът към Азия и Европа. Което ще рече, че Азия и Европа за Апиан
не са „континенти“,а са области, намиращи се в южната част на Балканския
полуостров.
Още по-ясно това проличава от следващия цитат на Апиан (фиг.17):
Фиг. 17 Апиан (330 Civ. IV 368 – 373): „Децидий и Норбан, изпратени от Цезар с осем легиона
в Македония, напреднаха хиляда и петстотин стадия по пътя от Македония към Тракия,
и след като минаха Филипи завзеха Корпилския и Сапейския проходи, които бяха във
владенията на Раскуполис. Това беше единствения път, по който можеше да се мине от
Азия в Европа“.
Ако се приеме (а така е прието от съвременните историци), че Македония е била
на запад от Тракия, тогава легионите са се движили от запад към изток, и съответно от
Азия в Европа. Това означава, че според Апиан Азия се е намирала на запад от
Европа, същевременно и двете географски области са се намирали в южната част
на Балканския полуостров. Като се вземе предвид, че Апиан е бил грък и е нямало как
да сбърка посоките при описване на области, намиращи се наблизо до Гърция, ще
трябва да се съгласим със Стефан Византийски, Евстатий, Свидас, Големия
184
Илирите са при Тракия. Някои смятат, че те са от Персия, нямат земя да
обработват, а се изхранват с грабеж.
От пасажа може да се извади заключцение, че за антични автори Персия се е
намирала между Тракия и Илирия, което отговаря на местоположението на
Македония.
Извод: Платон и Аристофан, а също и Свидас наричат Персия земя,
намираща се в Македония, а етнонимът Перси се е използвал синонимно на
етнонима Илири. Птоломей отбелязва град Персеида в Македония.
Запазени са и многобройни съвременни топонимни следи от Перси в този
регион: гр. Пресия в стара Албания, Прешово (от Персиово, Прешиово), Пършевци
(Пърсевци), Призрен (Персерин), Прищина (Перщина, Перстина), Преспа (Персепа),
езерото Прасиада (Персиада, Пръсиада), етноними Перисади (от Персиади, или
Персийци), Пирусти (Пърсти, от старобълг. пърсти, тоест „Персийски“) планина
Преса на 1 час и половина път от Тирана на север (Hahn), селище Пръшида (Пърсида,
Персида) и др., вж. Фиг. 18:
Фиг. 18 Регион с най-много съхранени остатъци от етнонима „Перси“, стбл. Пърси, Пръси,
„земя пръска, пърска“: Призрен (
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
