Авитохолъ житъ лѣт. ҃т. рѡд ему Дуло. а лѣт ему дилѡмъ твирем.
Ирникъ. житъ лѣт. ҃ри. рѡд ему Дуло. а лѣт ему дилом тверимь.
Гостунъ наместникь сьп два лѣта. рѡд ему.
Ерми. а лѣт ему дохсъ. втиремь.
Курт: ҃ѯ лѣт дръжа. рѡд ему Дуло. а лѣт ему шегоръ вечемь.
Безмеръ ҃г. лѣт. а рѡд сему Дуло. а лѣт ему шегоръ вемь.
сii ҃е кнѧз. дръжаше кнѧженпе обону страну Дунаѧ. лѣтъ. ҃ф.҃еі. остриженами главами.
И потѡм пріиде на страну Дунаѧ. Исперих кнѧз тожде и доселѣ.
Есперих кнѧз. ҃ѯа лѣт. рѡд Дуло. а лѣт ему верени алем.
Тервен. ҃ка. лѣто. рѡд ему Дуло. а лѣт ему текучитем. твирем.
҃ки. лѣт. рѡд ему Дуло. а рѡд ему дваншехтем.
Севаръ. ҃еі. лѣт. рѡд ему Дуло. а лѣт ему тохалтом.
Кормисошь. ҃зі. лѣт. рѡд ему
Вокиль. а лѣт ему шегоръ твиремь.
Спи же княз измѣни рѡд Дулов. рекше Вихтунь.
Винех. ҃з. лѣт. а рѡд ему
Ѹкиль. а лѣтъ ему имаше Горалемь.
Телець. ҃г. лѣта. рѡд Ѹгаинь. а лѣт ему соморъ. алтемь.
И спй иного рад. Ѹморъ. ҃м. днпи. рѡд ему Ѹкиль а ему дилѡм тоутѡм.
Именник на българските владетели
Запазените преписи са преводи на руската версия на църковнославянски език и в тях за българските владетели се използва славянската титла „княз“, с която са наречени Аспарух и петимата му предшественици.
Авитохол живя 300 години. А родът му бе Дуло. Годината му Дилом Твирем.
Ирник живя 150 години. Родът му бе Дуло. Годината му Дилом Твирем.
Гостун – този бе наместник. Родът му Ерми. Годината му Дохс Твирем.
Курт държа 60 години. Родът му Дуло. Годината му Шегор Вечем.
Безмер – 3 години. Родът му Дуло. Годината му Шегор Вечем.
Тези 5 князе царуваха 515 години от другата страна на Дунава с остригани глави. А след това дойде Исперих от тази страна на Дунава, както е и досега.
Елементарната математика дава следния резултат: 680 – 515 = 165 г., при което 680 г. е идването на Исперих (Аспарух) на Дунава, а 515 са годините на българска държавност отвъд Дунава. Което дава като нейно начало 165 г. По други сметки тя започва през 153 г., тъй като Ирник бива отъждествяван с Ернак, сина на умрелия през 453 г. Атила (453 – 300 = 153 г.). Но от поне век насам масово и двете възможности биват отхвърляни, защото по презумпция българи отсам Волга няма как да е имало преди хунското нашествие от 70-те години на IV век.
Според тълкуването на Васил Златарски това е 146 година,[1] а според Петър Добрев – 165 година
https://voinaimir.info/2021/12/avitohol-bulgaria-europe/
Титлата е била известна не само на племената от Атиловата империя, но и на съседните племена [5]. Жалко само, че римският дипломат Приск Панийски, който имал лична среща с Атила през 448 г., така и не разбрал, че истинското му име е Авитохол, а не Атила и навсякъде в историята си пише „Атила“. Така например в „Български апокрифен летопис“ от XII век пише, че цар Испор (Аспарух) „царува на българска земя 172 години“.
Този срок също е нереално дълъг, като тези на Авитохол и Ирник, но още преди три десетилетия на Иван Венедиков му хрумна щастливата идея, че това е исторически срок, съответстващ на епохата на езическа България и на годините от Аспарух до възцаряването на Борис I: 680 + 172 = 852 г.
Пак в същия апокриф откриваме и „цар Слав“, управлявал 119 г., след като земята Карвунска била „опустяла от елини за 130 години“, загадъчна личност, зад която обаче може би се крие споменатият от Михаил Сирийски и Йосиф Генезий вожд Булгариос, заселил се като ромейски федерат в Мизия и Добруджа през 587 г.
Отмервайки 119 години, се озоваваме в 705/706 г., когато на българина Тервел е оказана невижданата чест да бъде обявен за кесар от император Юстиниян II.
Поради какви съображения авторът на апокрифа е хвърлил мост между Булгариос/Слав и Тервел не е ясно.
Но пак в същия апокриф се споменава и „цар Изот“, зад чието име най-вероятно се крие кан Омуртаг (всъщност Муртаг). Изот царувал 100 години и 3 месеца, които ни отвеждат към 914 г. (814 + 100 = 914 г.), в самото начало на управлението на Симеон Български вече като василевс (цар).
За протокола: въпреки фанатичното спазване от страна на ромейския протокол и историци на йерархията на владетелите, съгласно които всички български монарси са „господари“ или „архонти“, по някаква необичайна причина „Продължителят на Теофан“ (втората половина на Х век) нарича Омуртаг „василевс“. Той, между другото, на своите медальони е изобразяван именно като василевс (император).
Тоест неизвестният автор на „Български апокрифен летопис“ е счел за важно да спомене стоте години, отделящи първия български император Муртаг от втория Симеон под формата на срок на управление на „цар Изот“.
Същата склонност да се пресмята историята на българите чрез големи времеви периоди или епохи виждаме и в българските приписки към „Хрониката на Константин Манаси“ („Манасиевата хроника“), направени около 1344/1345 г. В една от тях се твърди, че от дните, в които българите започнали да завоюват „долната Охридска земя“, били изминали 870 години.
Четири века по-късно същия афинитет към представянето на историческите събития под формата на срокове, периоди и епохи откриваме у Паисий Хилендарски, считан за патриарх на българската историография, но чийто труд се оценява единствено като пропагандно четиво.
На едно място той твърди, че българите (македонските) били християни 78 години, но после се върнали към езичеството. На друго място Паисий пише, че българите (но вече тези в Мизия) били християни 50 години и после отново се обърнали към езичеството. Тези 50 години се отброявали от покръстването на Тервел (в 703 г. според Паисий) насетне и приключват заедно… с властването на рода Дуло, свален през 753 г., което поставя и края на цяла епоха от ранносредновековната история на България.
В заключение: средновековната българска историческа традиция е имала своя логика, различна от съвременната.
Прилагането на съвременна логика върху Именника доведе до пренаписването на хронологията в него, изтривайки 300 години държавност, заявени от самите средновековни българи.
Иван Танев Иванов
http://protobulgarians.com
Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
"Именникът ..." представлява пояснителен списък на ранните български владетели, някои от които вероятно имат обобщаващ, легендарен характер. Открит е от руския славист А. Попов в 1861 г. като текст, изкуствено вмъкнат в книгата „Елински и римски летописец“, между първата част — Четвърта книга на царете, и третата — Хрониката на Георги Амартол, без да бъде отделен от тях.
Днес Именникът е известен от три независими преписа:
- Московско-Синодален (XVI в.) и Погодинов (XVI в.) - открити и издадени от А. Попов [Попов, А., Обзоръ Хронографовъ русской редакции,
част I–II, М., 1866 и 1869 г.];
- Уваров (XV в.) - известен от 1894 г., публикуван през 1946 г. от М. Тихомиров [Тихомиров, М. Именник болгарских князей, Вестник
Древней Истории, 1946, кн. №3, с. 81–90 ].
Хърватският историк Франьо Рачки през 1870 г., кръщава списъка "Именник на първите български князе". Маркварт го нарича по подобен начин - Altbulgarische Fьrstenliste. Напоследък се утвърждава неутралното заглавие “Именник на прабългарските владетели”.
Списъкът съдържа 13 имена, които в огромното си мнозинство съвпадат с имената на известни раннобългарски владетели от бат Органа до Умор. Той е написан на старобългарски, като в него присъстват фрази, които се приемат за сложни термини от календара на прабългарите. Всяка календарна фраза съдържа две думи, изписани слято, като първата показва името на годината съгласно 12-тичния животински цикъл, а втората – числително бройно за 12-те месеца на годината. Много от животинските названия в цикъла имат близък смисъл и сходно звучене с тези, които много източно азиатски народи използват като заемки от календара на китайците след около VI–ти век. От тогава и до днес много автори [Йосиф Юлиус Миккола. Тюркско-болгарское леточисление. Известия, Хелзинки, 1913; Pritsak, O. Die bulgarische Fьrstenliste und die Sprache der Protobulgaren; Бешевлиев. В. Първобългарите. История, бит и култура. Пловдив 2008; Андреев, Йор., Павлов, П., Лазаров, Ил. „Кой кой е в българското средновековие“, С., 1994 г.; Бакалов, Г. Средновековният български владетел, С., 1995 г.; Венедиков, Ив., Медното гумно на прабългарите, С., 1983; Москов, М. Именник на българските ханове (Ново тълкуване), С., 1988 ; Петър Добрев. Царственик на българското достолепие (1998)] са работили над списъка и повечето негови проблеми са решени, макар че остава висящ проблемът “тюркска - иранска” етимология на много от календарните термини. Всъщност това е твърде частен и чисто технически проблем, който няма отношение към проблема за етническата същност на прабългарите, понеже много от тези календарни термини може и вероятно са заимствани от други народи.
С изключение на няколко вмъкнати изречения, всеки владетел в Именника е представен със стандартна формула, включваща името на владетеля, цифра (в буквен вид), показваща броя на годините на властване, рода на владетеля и накрая – календарна фраза, показваща годината на възкачване на престола. Ето и тринадесетте владетелски формули [Москов, М. Именник на българските ханове (Ново тълкуване), С., 1988]:
1) Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло, а неговата година (за поемане на властта) диломтвирем;
2) Ирник живя 150 години. Родът му Дуло, а годината му диломтвирем;
3) Гостун, наместникът, 2 години. Родът му Ерми, а годината му докствирем;
4) Курт управлява 60 години. Родът му Дуло, а годината му шегорвечем;
5) Безмер 3 години, а родът му Дуло, а годината му шегорвечем;
Тези петима князе управляваха княжеството оттатък Дунава 515 години с остригани глави и след това дойде отсам Дунава Аспарух княз и досега.
6) Есперих княз 61 години (управлява). Родът му Дуло, а годината му верениалем;
7) Тервел 21 години. Родът му Дуло, а годината му текучитем;
8) твирем (название на месец или неясна дума) 28 години. Родът му Дуло, а годината му дваншехтем;
9) Севар 15 години. Родът му Дуло, а годината му тохалтом;
10) Кормисош 17 години. Родът му Вокил, а годината му шегортвирем. Този княз смени рода Дуло, наречен Вихтун.
11) Винех 7 години. Родът му Укил, а годината му шегоралем;
12) Телец 3 години. Родът му Угаин, а годината му соморалтем; И сiй иного рад. (Вмъкване с неясно съдържание).
13) Умор 40 дни. Родът му Укил, а годината му диломтутом.
В действителност, текста на Именника няма заглавни букви, с изключение на началните букви в имената на Авитохол, Аспарух и Тервел, които са представени в червен цвят. С това се подчертава историческото значение на тези трима владетеля за българската история. Ако това отношение към Аспарух и Тервел е разбираемо за днешния читател, съвсем неясно е то за Авитохол.
Обръщаме внимание на две чисто нумерологични правила, заложени в Именника. Първото правило се състои в това, че преди Аспарух (Есперих) стоят имената на 5 владетеля (князе), а броят на владетелите след него са 7. Второто правило е, че сумата от тези 5 + 7 имена дават числото 12. Като имаме пред вид, че за прабългарите числата 7, 5 и 12 са свещени (божествени, планетарни, календарни), това разпределение на владетелите не изглежда случайно, а съзнателно подчертано. По този начин авторът на Именника е откроил името на Аспарух като по-особено и значимо сред имената на останалите български владетели.
Много въпроси относно Именника остават нерешени, един от тях, може би най-важният, е проблемът с наследяването на властта след Тервел и неговото отражение в Именника. След обстойно изследване Г. Цанкова-Петкова [Българо-византийските отношения при управлението на Тервел и Кормесий. В: Изследвания в чест на М. Дринов. С. 1960, 618-625], базирайки се върху сведения на хронисти, един от които е западноевропейския монах Алберих, достига до извода, че след Тервел е управлявал владетел с име Кормесий. Това мнение се възприема от съвременната българска историография, която уточнява по следния начин периодите на управление след бат Баян е: Аспарух (680 - 700; Тервел (700 - 721); Кормесий (721 - 738); Севар (738 - 753) и т.н. [Йордан Андреев, Андрей Пантев. Българските ханове и царе от хан Кубрат до цар Борис III. Изд. Абагар, велико Търново, 2004; Рашо Рашев. Прабългарите и българското ханство на Дунав. Класика и Стил ООД. 2000-2001]. В такъв случай би трябвало, ако Именникът е коректен, непосредствено след седмата по ред формула за Тервел да се появи формула, описваща управлението на Кормесий. И действително, подобна формула, осма по ред, стои зад формулата за Тервел, но без името на Кормесий. По структура тази формула изглежда съвсем нормална, с изключение на тази особеност, че вместо името на поредния владетел (Кормесий) там неочаквано стои думата ТВИРЕМ:
ЕСПЕРИХ княз 61 лета. Родът му Дуло, а годината му верени алем.
ТЕРВЕЛ 21 лета. Родът му Дуло, а годината му текучитем твирем.
ТВИРЕМ 27 лета. Родът му Дуло, а годината му дваншехтем.
СЕВАР 15 лета. Родът му Дуло, а годината му тох алтом.
Тази неясна дума ТВИРЕМ е създала и все още създава невероятно много проблеми за изследователите на Именника. Основната причина за това, че тя се среща още на две места в списъка където без съмнение означава название на месец. Другата причина е, че в българската история не е известен владетел с име Твирем. Трета, не по-маловажна причина е доста разпространеното убеждение, че ТВИРЕМ има пратюркска етимология и означава “девети” (от тат. tуgus 9, чув. Tukur, 9), което прави малко вероятно то да е лично име. По тези причини почти всички изследователи (с няколко изключения) приемат, че както на другите места, така и в началото на осмата владетелска формула тази дума означава название на месец. От тук следва, че осмата формула е "сгрешена" и "непълна", защото в нея липсва името на владетеля.
Възниква въпросът, какво да правим с тази “сгрешена” формула и как да си обясним нейното присъствие в Именника? Приемайки неясната дума ТВИРЕМ за название на месец, автоматически се създава проблема за "неизвестния владетел" след Тервел. В някои трудове и учебници даже се говори за двама (Дж. Бъри и М. Москов) или трима "неизвестни владетели" след Тервел. Много изследователи предлагат свои оригинални начини за разрешаване на тези проблеми:
1) Маркварт в своята статия [Die altbulg. Аusdrьcke in der Inschrift von Čatalar und der altbulgarischen Fьrstenliste. Известия Русск. Археол. Инст. Въ Константинополе, т. XV, с. 84] предлага името на неизвестния княз да бъде Текуч и да се вземе от първата част на календарния израз текучитем в края на осмата формула. С това се съгласява и Миккола [Йосиф Юлиус Миккола. Тюркско-болгарское леточисление. Известия, Хелзинки, 1913]. Според тези ранни изследователи, частта от Именника трябва да има следния коригиран вид:
ЕСПЕРИХ княз 61 лета. Родът му Дуло, а годината му верени алем.
ТЕРВЕЛ 21 лета. Родът му Дуло, а годината му итемтвирем.
ТЕКУЧ 27 лета. Родът му Дуло, а годината му дваншехтем.
СЕВАР 15 лета. Родът му Дуло, а годината му тохалтом.
2) O. Pritsak приема, че въпросната дума ТВИРЕМ съответства на хан Товирем, който би трябвало да е подписал договора с византийците от 716 г. [Pritsak O. Die Bulgarischen fьrstenliste und die sprache der protobulgaren. - Ural-Altaishe bibliotek, I, 2, Tafeln-Wiesbaden, 1955, p. 16, 47, 51].
3) Иван Венедиков [Медното гумно на прабългарите. С. 16 - 37] смята, че проблемът с “неизвестния владетел” възниква, защото формулата за Тервел, след като е написана веднаж, е повторена, но с други числении циклови данни. Според него грешката е възникнала при някое от преписванията, като първоначално повторението се е отнасяло за Аспарух, който трябва да има две формули, понеже първата формула показва не годините на управление (61), а продължителността на живота му. От тук следва, че трябва да има още една формула за годините на властване. След направената корекция по Венедиков, частта от Именника добива следния вид:
ЕСПЕРИХ княз 61 лета. Родът му Дуло, а годината му верениалем.
ЕСПЕРИХ княз 21 лета. Родът му Дуло, а годината му текучитемтвирем.
ТЕРВЕЛ 28 лета. Родът му Дуло, а годината му дваншехтем
СЕВАР 15 лета. Родът му Дуло, а годината му тохалтом.
4) Много автори приемат, че в осмата владетелска формула е допусната грешка в предаването на оригиналния текст от един препис в друг. Ж. Войников приема извода, че Тервел е наследен от Кормесий. Той допуска, че периодът на управление на Кормесий трае от 715 до 721(722) г., като въпросната дума “твирем” е вмъкната най-вероятно по погрешка. Според него „много е възможно е тя да е част от някакво обяснение за станали събития, което е било съкратено от някой преписвач или не е било разбрано от него, в резултат на което вместо владетелското име е поставено наименованието на месеца твирем” (http://www.protobulgarians.com/PODSTRANITSA%20NA%20DR%20ZHIVKO%20VOYNIKOV/PRABULG-KALENDAR.htm).
https://protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Imennikaat%20na%20baalgarskite%20knyaze.htm
Именник на българските ханове или?
https://www.youtube.com/watch?v=6ZX4b6X7DZU
Именник на българските ханове
https://www.youtube.com/watch?v=D5BccRzswbE
