5.6.Нитранско княжество е славянско княжество, разположено в западната част на съвременна Словакия и със столица Нитра.

Възниква през 8 век. В началото на 9 век територията на княжеството включва почти цялата територия на Словакия, част от Карпатска Русия и част отСевероизточна Унгария. Княжеството е самостоятелно до 833 година, когато нитранският княз Прибина е свален от великоморавския княз Моймир I и то става част от Великоморавия. През 907 – 925 година, след падането на Великоморавия, княжеството става част от Унгария.

Великоморавия, или Велика Моравия (на чешки: Velkб Morava, Velkomoravskб řнše – Великоморавска царство; на латински: Moravia Magna), е средновековна славянска държава в Централна Европа.

Термина Великоморавия за пръв път употребява византийският император Константин VII Порфирогенет в труда си „De Administrando Imperio“ („За управлението на империята“, ок. 950 г.)

Съществува от началото на 9 (ок. 830) до началото на 10 век на територията на историческите региони Моравия, Бохемия, Силезия (в днешна Чехия), както и части от днешните Полша, Словакия, Унгария, Австрия. Предпоставки за нейното създаване са разделянето на Франкската империя и рухването на Аварския хаганат, а унищожена в резултат на възхода на влиянието на Немското кралство и въобще – на франките, в региона и на успешните завоевателни действия на унгарците.

За основател на държавата се смята княз Моймир I, който обединява княжествата Моравия и Нитра. На него е наречена управляващата страната династия Моймировичи. Столица на Великоморавия става град Велехрад, наричан и Велеград, днес – село в Чехия (област Моравска Словакия).

Според унгарския историк Петер Юхас^[1], отначало Великоморавия е разположена между устията на реките Драва и Сава и разширението ѝ на север е станало едва при княз Святополк I, а столицата Велеград е гръцката транскрипция на името Белград, но в действителност в този период тези територии са част от Първа българска държава и гранични с Великоморавия.

Въпреки конкуренцията и временното господство над нея от страна на франките, държавата достига своя апогей при управлението на княз Ростислав, който успява да ѝ спечели известна независимост и започва да търси нови съюзници за да я затвърди и разшири. За да си гарантира оставането на власт, Ростислав приема християнството и полага усилия да покръсти и народа си, но среща затруднения във връзка с проповядването на новата религия, което се провежда от немски духовници и на латински език. Съчетавайки военно-стратегическите и културните нужди на Великоморавия, князът се насочва към опити за сближаване с Византия. През 862 година той изпраща пратеничество при византийския император Михаил III с молба да му изпрати свещеници, разбиращи местния език и способни да проповядват на него или въобще на разбираем за жителите на страната славянски език, и да обучат на място ученици за същото. Императорът откликва положително и на следващата година му изпраща видните византийски дипломати и книжовници Константин-Кирил Философ и Методий, които развиват значителна книжовна дейност на създадената от тях глаголица, просвещават великоморавците на старобългарски език или близък до него диалект (те са от Солун и вероятно поне отчасти произлизат от тамошните славянски племена).

Методий е въздигнат в архиепископ на Великоморавия в 869 г. Седалището му до смъртта му в 885 г. е във Велеград и днес е известно място за поклонение сред чешките и словашки православни. Същевременно пред мисията на Кирил и Методий са поставяни от страна на немското духовенство различни пречки, които те известно време успяват да отбиват (например преборвайки се с триезичниците), утвърждават азбуката и книгите си като свещени (с благословията на папа Адриан II, при посещението на двамата братя при него в Рим, където му занасят мощите на Климент I и където Константин-Кирил умира). В края на краищата делото и учениците им са низвергнати – през 885 година под натиск на германците папа Стефан VI издава була, с която забранява богослужението на славянски език. Учениците на св. Методий са изгонени от страната, а някои вероятно са продадени в робство на венецианските пазари. Глаголицата отново е заменена от латинската азбука, а самата Великоморавия, при Святополк I трайно попада под германско влияние. Същевременно при управлението на този владетел (заменил титлата „княз“ с „крал“) Великоморавия бележи значително териториално разширение, а Методий, който става архиепископ на Панония и Моравия, въпреки много затруднения, които му създават колебанията по отношение на дейността му, малко преди смъртта си успява да преведе с глаголическа писменост и на славянски Стария завет и да покръсти владетелите на Бохемия княз Борживой I и жена му Людмила, започвайки с това християнизацията на Чехия. Също така Святополк се стреми наново да извоюва по-голяма независимост и воюва по този повод срещу Арнулф Каринтийски, както и с българите.

При следващите владетели на Великоморавия (от 894 г. нататък), синовете на Святополк I, които враждуват помежду си, страната е постепенно завзета от Източнофранкското кралство и маджарите (унгарците). За крайна година на съществуването ѝ се смята 906 г

Нитрянското княжество или Нитрянско (за повече подробности относно имената вижте по-долу) е княжество в част от територията на днешна Словакия (частично също Бохемия, Полша и Унгария) от 7-ми/8-ми век до началото на 12-ти век. Седалището на княжеството е Нитра. То е (освен Самовото царство) най-старото исторически доказано държавно образувание на словаци или предци на словаци (тъй като „в този период [т.е. през 9-ти век] вече може да се говори за първата фаза от съществуването и развитието на словашката нация.“[1]). Княжеството е създадено около края на 8-ми век (възможно е и по-рано, но не по-късно от около 800 г.). По време на управлението на Прибин в началото на 9-ти век то е политически независима от Франкската империя единица. След присъединяването си към Моравско княжество около 833 г., то става феодално княжество на Велика Моравия (ражда се Великоморавската империя). Няколко години след битката при Братислава (907 г.) Нитра попада под властта на старите унгарци, или по-скоро на зараждащата се Унгарска държава, в която е феодално княжество (или феодално воеводство), но в периода 1001–1029 г. територията на княжеството временно принадлежи на Полша. От 1048 г. феодалното княжество Нитра образува едно цяло със съседния Бихар – т. нар. трета от кралството. Нитранското княжество престава да съществува през 1108/1110 г.

Nitrianske kniežatstvo alebo Nitriansko (podrobnejšie o nбzvoch pozri nižšie) bolo kniežatstvo v časti ъzemia dnešnйho Slovenska (čiastočne aj Česka, Poľska a Maďarska) od 7./8. storočia do začiatku 12. storočia. Sнdelnэm mestom kniežaťa bola Nitra. Ide (odhliadnuc od Samovej rнše) o najstaršн historicky dokбzanэ štбtny ъtvar Slovбkov či predkov Slovбkov (keďže „v tomto obdobн [t. j. v 9. storočн] už možno hovoriť o prvej fбze existencie a vэvoja slovenskej nбrodnosti.“^[1]).

Kniežatstvo vzniklo asi koncom 8. storočia (možno skфr, najneskфr však okolo roku 800). Za vlбdy Pribinu začiatkom 9. storočia to bol ъtvar politicky nezбvislэ od Franskej rнše. Po pripojenн k Moravskйmu kniežatstvu okolo roku 833 sa stal ъdelnэm kniežatstvom Veľkej Moravy (vznikб Veľkomoravskб rнša). Niekoľko rokov po bitke pri Bratislave (907) sa Nitriansko dostalo pod nadvlбdu starэch Maďarov, resp. vznikajъceho uhorskйho štбtu, v ktorom bolo ъdelnэm kniežatstvom (resp. ъdelnэm vojvodstvom), pričom ale v obdobн rokov 1001 – 1029 ъzemie kniežatstva prechodne patrilo Poľsku. Od roku 1048 Nitrianske ъdelnй kniežatstvo tvorilo so susednэm Biharskom jeden celok – tzv. tretinu krбľovstva. Nitrianske kniežatstvo zaniklo v roku 1108/1110.