Кирил и Методий в българската Моравия
Петер Юхас
1. Една или две Моравии са съществували по време на Моравската мисия
2. Коя Моравия са владеели Моймир I и Ростислав
3. Къде е минавала южната граница на Велика Моравия
4. И бог е безсилен да промени миналото, но събитията се предават не така, както са се случили
ЕДНА ИЛИ ДВЕ МОРАВИИ СА СЪЩЕСТВУВАЛИ ПО ВРЕМЕ НА МОРАВСКАТА МИСИЯ
Общоприето с мнението, че делото на Кирил и Методий възниква преди всичко във връзка с тяхната Моравска мисия, с моравските славяни и едва след нея то става достояние на останалите славянски народи и на първо място - на българския. Нека заедно с читателите на тази книга да анализираме посоченото общоприето мнение, защото човек се убеждава много по-добре, ако сам намери аргументите, а не му се поднасят готови. Междувременно нека отбележим и друго: в една демократична среда дадено мнение става общоприето решение, когато получи мнозинството от гласовете. Ала по отношение на трудно разкриваните истини позицията на мнозинството често пъти няма стойност, тъй като е напълно възможно дадена истина или загадка да бъде разбудена от един-единствен изследовател, а не от цяла армия учени. С други думи, не е изключено една личност да обори дори цяло поколение от учени, когато стигне до откриване и доказване на истината.
И най-видните слависти поставят началото на мисията на Кирил и Методий в Моравия. Бележитият славяновед Ватрослав Ягич [*] е споделял същото мнение. "Изходна точка на целия въпрос, отбелязва той, представлява повикването на двамата апостоли в Моравия." [7]
Нека се съгласим с него и тръгнем от същата изходна позиция.
Но дори и в този случай веднага ще възникне въпросът: в коя Моравия всъщност Михаил III изпраща Кирил и Методий, защото в историческите извори от IX в. се говори за две Моравии.
Баварския географ в труда си "Описание на лежащите на северния бряг на река Дунав територии и градове писан, между 817 и 843 г., съобщава, че през средата на IX в. на левия бряг на река Дунав са съществували две Моравии:
*. Ватрослав Ягич (1838-1923 ) - хърватски филолог.
"В Бой Марка (по-късната Чехия) има 15 града. При моравите пък има 11 града. България е неизмеримо голяма държава и там живеят много хора, а има само пет града единствено поради това, че при тях навик да се строят градове. Има още един народ, наречен мархони (моравци), имащ 30 града. Това са страни, чиито граници се допират." [8]
Както виждаме, Баварският географ говори за две Моравии. За него различни са не само названията им, но и техните градове и селища, географското им местоположение и големина на териториите. И още нещо, което е изключително важно: Баварският географ поставя едната Моравия на северния, т.е. левия бряг на р. Дунав в съседство с Бой марка (Чехия), а другата там, където е границата на Франкската империя, пак на левия бряг на р. Дунав, но вече при устието на р. Драва. Тези две Моравии не са представлявали някаква териториална цялост, тъй като са били разделени от северозападните български земи.
Значи едната Моравия е била малка - с 11 крепости или окръзи до Бой марка (Чехия), а другата, по-голяма - с 30 крепости или окръзи, на югоизточната граница на Франкската империя срещу устието на р. Драва в Дунав. Същият автор, както видяхме, твърди, че между двете Моравии франките граничат с българите. В множествено число за Моравия говори и Регино, игумен от Лотарингия. В летописа си от 860 г. той съобщава, че Людовик Немски [*] води едновременно война срещу "Marahensium regna" [9] (Моравските княжества), т.е. срещу двете Моравии. За две Моравии говори и император Константин Багренородни [**] в съчинението си "За управлението на империята". Едната той назовава последователно Μεγαλη Μωραβια, а другата просто "Μωραβια" [10]
[***]. Работещият през XVI в., но доказано опиращ се на стари
*. Людовик II Немски (840-876 ) - франкски император, син на Людовик Благочестиви (813-840).
**. Константни VII Багренородни (913-959) - византийски император и писател.
***. След X в. в топонима Μωραβια гръцката β се е изписвала на български като в и топонимьт е произнасян "Моравия", а в западната ортографска традиция гръцката β е замествана с латинската b и топонимът е произнасян като "Морабия".
извори, баварски писател хуманист Йохан Турмаир, известен в литературата като Авентин, нарича Моравия тетрархия, т.е. Четирикняжество, за чието обединение много е направил Ростислав [*], но осъществяването му се е отдало на Светополк I. [11]
[**] Именно пълното мълчание във връзка с тук споменатите автентични и напълно достоверни исторически извори характеризира антинаучността на досегашните традиционни възгледи за Моравската мисия на двамата солунски братя. Защото може ли изобщо да се нарече научно такова становище, чиито представители по свой вкус селекционират, подреждат и цитират от изворите сами онова, което подкрепя единствено тяхната позиция. И за да не бъдем голословни, ще запитаме: в хилядите изследвания за Моравската мисия читателят дали се е срещал с позоваване на тук цитираните исторически извори, сочещи съществуването на две Моравии? Дали тези извори са били цитирани, опровергавана ли е била историческата им достоверност от автори, застъпващи тезата за една-единствена Моравия?
Или може би те не са познавали въпросните извори? Възможно е за някои подобно непознаване да е "смекчаващо вината обстоятелство", но би ли могло в науката да се говори за "смекчаващи вината обстоятелства"? С една дума - не издържа никаква критика аргументът, имаш в основата си позоваване на оформени едва през XIV в. традиции.
Не вярваме обаче тези извори да са били непознати, тъй като въпросът за местонахождението на двете Моравии има както извънредно важно научно значение, така и своята дълга история. Същевременно, въпреки усилията на Баварския географ, Константин
*. Ростислав (846-870) - княз на Южната (Българска) Моравия. В латиноезичните извори името му се среща под формите Radislaus, Rasisthlavus, Rostices, Rastilaus, Rastilavus, Rastilaus, Rastizi, Raytizius, Rastislavus, Ratzidus, Restitius. Вж. Асемами, Й. C. Пос. съч., бел. 36 към гл. I.
**. Светопол I (870-894) - племенник и приемник на Ростислав. С помощта на германския владетел Карл III Дебели (879-888) през 883 г. завладява и западната Моравия. Вж. Асемани Й. С. Пос. съч., с. 156-158.
Багренородни, Регинон, презвитер Хелмолд [*], Гардизи [**] и Авентин да опишат точно географското разположение на двете Моравии, загадката във връзка с това остава, тя не е разбулена и до днес. От Баварския географ (живял и работил между 840 и 870) до Имре Боба [12]
десетки историци и географи са давали правилна насока на издирванията. Но самият въпрос и до днес не е получил задоволително решение.
Няма столетие, в което някой от учените да не е поставял въпроса за съществуването не на една, а на две Моравии през IX в. Още през XVIII в. унгарският учен Дьордь Скленар публикува книга с документи на латински език и разграничава две Моравии, като уточнява, че в Старата "Велика" Моравия, на юг от Дунава, се е разпространявала славянската писменост. В наше време същото мнение поддържат редица учени, между които Петер Пюшпьоки Надь, Имре Боба (1971) и японецът Сенга Topy (1983) [13]
. Възможно ли е привържениците на така нареченото традиционно схващане да не са вярвали на тези извори? Едва ли. Защото една истина никога не може да се изрече така, че хората да я разберат, но да не ѝ повярват. С други думи - колкото и да ни е трудно да си го представим, все пак трябва да предположим: привържениците на така нареченото традиционно схващане не са познавали споменатите извори. Премълчаването на последните, поне засега, не бихме могли да обясним с друго.
Народностното име на моравците и названието на самата Моравия са произлезли от името на река Морава. Терминът "моравци" (лат. maravani, marvani; гръцки: μωραβων) първоначално е бил географско понятие, употребявано за обозначаване на населението по Поморавието. В басейна на Дунав обаче има две такива реки: едната, вливаща се в Дунав при Братислава, а другата, също приток на Дунав, но съединяваща се с него при Белград - първата е Морава, а втората
*. Автор на "Славянска хроника", издадена през 1581 г. във Франкфурт на Майн.
**. Гардизи (IX в.) - хорасански (източноирански) историк, автор на съчинението "Зейнад-ахбар" (1048-1050). представящо историята на древните персийски царе, историята на халифите и историята на Хорасан до 1041 г. Летописът завършва с много интересна глава за "тюрките", в която се споменават маджарите и българите.
14
Географското разположение на двете Моравии прели 871 г. според японския изследовател Сенга Тору. Картата препечатваме от унгарското списание "Szfбzadok", бр. 2 от 1983 г.
през IX в. - Българска Морава. През осемдесетте години на IX в. във Франкските анали вече наричат живеещите по поречието и на двете реки славяни "марахоци" или "моравани". Не бива да забравяме, че името "моравци" като народностно обозначение за пръв път се появява през 884 г., когато Светополк, след завоеванията си от периода 873-879 г., се отправя от южните земи на Великоморавия към северната част на така наречената Малка Моравия, за да я подчини на своята власт. До тази година франкските хронисти последователно споменават Ростислав като княз (крал) на живеещите по поречието на Българска Морава (Маргус) славяни (rex margonum) [*].
Не случайно по данните на Фулденските анали Йосиф Асемани [**] във връзка със събитията от 846 г. нарича живеещите около южната. Българска Морава (Маргус) славяни маргенци. Независимо от обстоятелството, че той определя мястото на владенията на Прибина между Драва и Сава [***], тъй като не е прозрял грешката на Фулденските анали, слагаща бенефиция [****] на Прибина не до р. Зала (Сала), а до р. Сава. Все пак от споменаването на реката Маргус и живеещите по поречието ѝ славяни Асемани пръв разбира, че въпросните Фулденски анали последователно сочат като място на владенията на Ростислав земите южно от р. Дунав, по поречието на Маргус (Българска Морава):
*. Ростислав слиза от политическата сцена през 870 г., когато с измама е заловен от Светополк I и предаден на баварския принц Карломан (830-870) - син на Людовик II Немски.
**. Йосиф Симоний Асемани (27.08.1687 - 13.01.1768) - бележит учен-хуманитарист и църковен деец. Подробности за живота и творчеството му вж. у Кискинова, М. Й. С Асемани и неговият труд "Календари на Вселенската църква". - В: Асемани. Й. С. Пос. съч., с. 9-57.
***. Според латинския паметник Comersio Bagoariorum et Carantanorum (История на покръстването на баварците и каринтийците или т.нар. Залцбургски меморандум) ок. 833 г. Прибина е бил прогонен от престолнината си гр. Нитра (по-късно отъждествявана със словашкия гр. Нитра) от Моймир I (830-846), "княз на моравците отвъд Дунава". Прибина търси спасение при българите и хърватския княз Ратимир, около 848 г. с помощта на Людовик II Немски се установява при р. Сава. Води пронемска политика: убит от Ростислав през 861 г. Вж. Асемани Й. С. Пос. съч., с. 136, 154.
****. Бенефиций - средновековно поземлено владение, предоставяно от суверен на васал, без право на наследяване.
"По времето, когато славяните в Долна Панония, между Драва и Сава, били управлявани от Прибина [*], княз на моравците отвъд Дунава е бил Растица, племенник на Моймир [**], който след смъртта на чичо си, още през 846 г. след Христа получил властта от краля на Германия Людовик."
И самият фулденски аналист отбелязва:
"Към средата на месец август Людовик се отправи с войски срещу славяните маргенци, които се опитвали да се отцепят, и след като уредил въпроса според желанието си, им поставил за княз племенника на Моймир Растица." [14]
Същевременно Асемани не е различавал вклиненото между сърби и хървати, оформено етнически от славянобългарски племена (тимочани, браничевци и др.) население "колективно" наричано моравци, от родствения с чехите, но говорещ на отделно свое наречие народ от Северното моравско маркграфство. Това е така, защото под влиянието на чешките хронисти от XIV в. става общоприето становището, че Моравия следва да си я представяме като единствена, политически обединена страна. Но като обективен учен - на базата на писмените паметници - Асемани съвсем коректно прави известна разлика между тях. Говорейки за славяните по поречието на Маргус, той ги нарича не моравци, а маргенци и под линия отбелязва: "Маргенци, мархенци, маруани и другояче се срещат наречени моравците, чиито пратеници са били изслушани и отпратени от Людовик Благочестиви [***]".
В българския превод на трудовете на Асемани би било по-правилно вместо "маргенци" да се пише за "славяните по поречието на Маргус", тъй като при Асемани понятието има точно такова значение. По този начин би се откроило по-ясно, че славяните на Прибина и Ростислав (Растица), т.е. "маргенците" са живели край бреговете на р. Маргус (Българска Морава). Защото в противен случаи нещата са разбираеми само за онези,
*. Прибина (Привина) - панонски княз. Преч 835 г. е свален от престола от Моймир I. Около 848 г. е възстановен от Людовик II Немски.
**. Моймир I (818-846) - моравски княз.
***. Людовик I Благочестиви (813-840) - франкски император, син на Карл Велики.
които предварително знаят, че терминът "маргенци" идва от названието на р. Маргус, т.е. Българска Морава.
Йосиф Симоний Асемани безспорно е блестящ учен, една от най-забележителните личности на XVIII в., изучавал - по сведение на съвременниците си - 30 езика. В основата на неговите проучвания винаги стоят автентични исторически извори. Но дори и към тях Асемани е подхождал критично, прилагайки комплексния метод на изследване. В интерес на историческите си изследвания Асемани несъмнено се е ползвал от достиженията на етимологията, лингвистиката, филологията, историческата и политическата география, хронологията и т.н., реализирани до неговата епоха. Обстоятелството, че от вниманието на Асемани все пак са убегнали историческите извори за съществуването на две Моравии днес може да си обясним само с "осветеното" и от Еней Силвий, под името Пий II (Пиколомини), папа през периода 1458-1464 г., традиционно становище по въпроса, дадено в съчинението му "История на Бохемия" [15]
. Един свещеник, един титулярен епископ, какъвто е Асемани тогава, не е могъл да постави и под най-малко съмнение казаното от папата. Според папа Пий II териториите на Моравия и Моравското маркграфство от XV в. са идентични по своето географско разположение. Самият Еней Силвий, работейки като началник на канцеларията на император Фридрих III (1442-1447), написва труда си като за основа използва хрониките на чехите Далимил и Пулкава [*]. Или с други думи: когато представяме онези исторически извори, които са автентични документални свидетелства за съществуването на двете Моравии, в действителност опровергаваме становището не на един някогашен папа, а на един началник на императорската канцелария. Защото Еней Силвий не в качеството си на римски първосвещеник е написал "История на Бохемия".
*. Хрониката на Далимил славистите я датират около 1314 г. Хрониката на Пршибик Пулкава е писана между 1374 и 1380 г. За Далимил и Пулкава вж. последната глава на настоящото изследване.
Както вече споменахме, за две Моравии говори и игуменът на Лотарингския манастир Регинон. В хрониката си от 860 г. той съобщава, че Людовик Немски води война едновременно срещу "Marahensium regna" (моравските княжества), т.е. и срещу двете Моравии. От своя страна император Константин Багренородни в труда си "За управлението на империята" също съвсем определено сочи съществуването на две Моравии. Едната той назовава последователно "Мегали Моравия", а другата - просто "Моравия". В главите 13 и 40 на тази своя книга Константин Багренородни още отбелязва, че "Мегали Моравия" преди завладяването ѝ от маджарите е била между маджарите и хърватите.
Самата дума Морава е Българска! Означава затревена поляна или морав цвят, близък до лилав
И в двете Моравии текат реки Морава, областите носят тяхното име!
Тази в Сърбия доскоро се наричаше Българска Морава!
Според мен левият бряг на Дунава е сбъркан?
Ляв или десен бряг де определят като застанеш по посоката на течението на реката За Дунав левият бряг е северният За нас е румънският!
Извод?
България е дала живец на всички славянски държави( включително и полска, чийто воеводства се базират на Българска дума, променена от военна на административна) И е смешно да се твърди обратното Има го, но е постфактум, когато сме загубили държавност!
Лека нощ!
Морава наистина е Българска дума . Произлиза от мор , защото заблатените места са били опасни за живеене . В английския е останало като moor , а в СамСкритам Mrityor.
На патладжана му викат морав .
Хубава лятна нощ !
