19.Според древноегипетски източници, шердените са обитавали Средиземноморието през II хилядолетие пр.н.е. Шердените са свързани с дарданците (съюзници на троянците) и град Сардис в Мала Азия. Най-ранните споменавания на народ, наречен Срдн-у, се намират в архива на Тел ел-Амарна, където са записани като „се-ер-та-ан-ну“ в кореспонденция между Риб-Ади, владетелят на Библос, и фараона Ехнатон, или Аменхотеп III.
по древнеегипетским источникам, населявших Средиземноморье во 2-м тысячелетии до н. э
шердены ассоциируются с дарданами (союзниками троянцев)., город Сарды в Малой Азии.
Самые ранние упоминания о народе, называемом Srdn-w, приводятся в Тель-Эль-Амарнском архиве, где они записаны как «se-er-ta-an-nu» в корреспонденции Риб-Адди, правителя Библоса, с фараоном Эхнатоном, или же Аменхоте́пом III
Сардиния
Няколко хиляди нураги – мегалитни кули във формата на пресечени конуси от бронзовата епоха – са оцелели в Сардиния и до днес. Предците на сардинците – народът Шардана, известен в древноегипетските източници като едни от „морските народи“ – са се заселили тук, очевидно, преди около 3000 години. Сардиния е колонизирана последователно от финикийци, римляни (безуспешно), а през Средновековието от вандали (гензерики), . Романизацията на сардинците е настъпила сравнително късно. Най-старите паметници на езика им – „кондагите“, запазени в манастири или съдебни документи – са силно латинизирани. През 11 век генуезците и пизанците се притичват на помощ на сардинците в борбата срещу муджахидите, като донасят своите диалекти на острова. Тосканският диалект на пизанците е оказал най-голямо влияние върху развитието на местния език. Дълго време страната се управлявала от избрани съдии, но през 1297 г. папа Бонифаций дал титлата крал на Сардиния на Яков II Арагонски. През 14 век официален език става каталонски, по-късно испански (след обединението на Арагон с Кастилия). В средата на 15 век кралството е разделено на две части и арагонците превземат Неапол. Възникнал спор между двете династии. През 1442 г. кралството е обединено под испанско управление до 1720 г. След това островът преминава към Савойската династия (Кралство Сардиния), което включва още Пиемонт, Лигурия и Савой. През 1861 г. Сардиния става част от Кралство Италия, по-късно република, а италианският става официален език.
До наших дней на Сардинии сохранились несколько тысяч нурагов — мегалитических башен в виде усечённых конусов эпохи бронзы. Предки сардов — народ шардана, известный по древнеегипетским источникам как один из «народов моря», — поселился здесь, видимо, ок. 3 тыс. лет назад.
Поочередно Сардинию колонизовали финикийцы, римляне (неудачно), в средневековье завоевывали вандалы (Гензерих), византийцы, греки. Романизация сардов произошла довольно поздно. Древнейшие памятники их языка — «кондаги», хранящиеся в монастырях, или судебные документы, сильно латинизированы. В XI веке на помощь сардам в борьбе против Муджахида пришли генуэзцы и пизанцы, и они принесли на остров свои диалекты, более всего повлиял на развитие местного языка тосканский диалект выходцев из Пизы. Долгое время страной управляли выборные судьи, но в 1297 году папа Бонифаций присвоил титул короля Сардинии арагонскому королю Хайме II, в XIV веке государственным языком становится каталанский, позже — испанский (после объединения Арагона с Кастилией). В середине XV века королевство делится на 2 части, арагонцы захватывают Неаполь. Между двумя династиями начинается спор. В 1442 году королевство соединяется под властью Испании до 1720 года. Затем остров перешёл к Савойской династии (Сардинское королевство), куда входят ещё Пьемонт, Лигурия, Савойя. В 1861 году Сардиния вошла в состав Итальянского королевства, позднее — республики, и государственным языком стал итальянский.
Сарди столица на Лидия е разположен в долината на река Хермус в подножието на планината Боздаг
Сарди (лид. — „Сфарда“; староперсийски: „Спарда“; старогръцки: Σάρδεις — „Сардеис“, Σάρδῑς — „Сардис“; латински: Sardis, Sardes; староеврейски: ספרד — „Сфарад“) — един от големите градове на древния свят, най-известен като столица на Лидия, процъфтявал през VII и VI век пр.н.е. Разположен е в Мала Азия на златоносната река Пактол в подножието на планината Тмол, откъдето се открива цялата долина на река Хермус. Раннохристиянската църква в Сардис[2] се появява в книгата Откровение като една от седемте църкви на Апокалипсиса. Руините на Сардис могат да се видят на 75 км източно от съвременния турски град Измир.
Са́рды (лид. — «Сфа́рда»; др.-перс. «Спа́рда»; др.-греч. Σάρδεις — «Са́рдейс», Σάρδῑς — «Са́рдис»; лат. Sardis, Sardes; др.-евр. ספרד — «Сфара́д») — один из великих городов древнего мира, наиболее известный как столица Лидии, процветал в седьмом и шестом веках до нашей эры. Находился в Малой Азии на золотоносной реке Пактол у подножия горы Тмол, откуда открывается вся долина реки Герм. Сардийская[2] раннехристианская церковь фигурирует в Откровении Иоанна Богослова как одна из семи церквей Апокалипсиса.
Сердика (на латински: Serdica) е древен град в Тракия. Сердика, известна още като Средец, е древен и средновековен укрепен град в центъра на София, столицата на България.
Селище на тракийското племе серди, възникнало близо до термалния минерален извор Сердика, един от многото в Софийския басейн през 8 век пр.н.е., е археологически проследено до неолитен обект. Около 6 век пр.н.е. е завладяно от одрисите, чието царство е покорено от македонците при цар Филип II. Името Сердика е дадено на града от римляните след завладяването му от одрисите през 29 г. сл.н.е., очевидно противопоставяйки историческите им претенции на спомена за древните серди. Император Траян (98-117) предоставя на града римско гражданство (община Улпия Сердика, кръстена на Улпий Траян).
Руины Сарды можно видеть в 75 км восточнее современного турецкого города Измира,
Се́рдика (лат. Serdica) — древний город во Фракии. Сердика — Средец — античный и средневековый укреплённый город в центре города Софии, столицы Болгарии.
Поселение фракийского племени сердов, возникшее возле Сердикийского термального минерального источника, одного из многих в Софийской котловине в VIII веке до н. э., археологически прослежено до неолитической стоянки. Около VI века до н. э. завоёвано одрисами, царство которых покорили македоняне при царе Филиппе II.
Название Сердика (Serdica) присвоено городу римлянами, после завоевания в 29 году у одрисов, видимо, противопоставляя их историческим притязаниям воспоминание о древних сердах. Император Траян (98—117) даровал городу права римского гражданства (муниципий Ульпия Сердика (Ulpia Serdica), по имени Траяна Ульпий).
Много умувах и стигнах до този извод! Милена, мъчно ми е много за нея, че си отиде така рано, прие го възторжено и написа за Сардиния
Умувал съм много за Милано, що за Българско име? Докато разбрах , че в района е било развито овцевъдството Среда за вълна е- Медиоланум!
Торино носи името на бик! Един майтап
В Миланската катедрала са представени с фигури четирите главни града на Италия
Торино с бика! Направи ми впечатление, че млади жени се въртят с токчета на деликатната част на бика Заинтересовах се? Млади булки, да забременеят Видях, че мозайката беше изровена Попитах, поповете не гонят ли жените заради това?
Не, църквата гледа с добро око на желанието на жените, да имат деца! Често подменят мозайката на мястото! Това е решението
Лека нощ!
20.05 21:22
Много умувах и стигнах до този извод! Милена, мъчно ми е много за нея, че си отиде така рано, прие го възторжено и написа за Сардиния
Умувал съм много за Милано, що за Българско име? Докато разбрах , че в района е било развито овцевъдството Среда за вълна е- Медиоланум!
Торино носи името на бик! Един майтап
В Миланската катедрала са представени с фигури четирите главни града на Италия
Торино с бика! Направи ми впечатление, че млади жени се въртят с токчета на деликатната част на бика Заинтересовах се? Млади булки, да забременеят Видях, че мозайката беше изровена Попитах, поповете не гонят ли жените заради това?
Не, църквата гледа с добро око на желанието на жените, да имат деца! Често подменят мозайката на мястото! Това е решението
Лека нощ!
