15.Етруският език е писмен и говорим език на етруските, които населявали Италия в периода от IX до III век пр.н.е. на територията на днешна Тоскана, Умбрия и западен Лацио, а също така Емилия-Романя и Ломбардия, откъдето по-късно биват изтласкани от галите и Кампания, където са претопени от самнитите
Полският археолог Тадеуш Волянски има претенциите да е разшифровал много етруски надписи, включително паметник край Кречио Архив на оригинала от 2007-09-26 в Wayback Machine.. Понастоящем изследването на Волански се продължава от руския учен, доктор на философските науки Валери Чудинов, който предполага, че славяните , разбирай пеласгите , населявали Европа още в 10 век преди новата ера и настоява за родствеността между славяни , разбирай пеласги и етруски.
Според гръцкия историк Дионисий Халикарнаски (1 век пр.н.е.) етруският език се различава от всички останали.
Етруският език е древен, принадлежащ към тиренското езиково семейство, говорен от етруските и за първи път записан през желязната епоха. Той е бил широко разпространен в различни области на древна Италия, но предимно в самата Етрурия, регион, който включва днешна Тоскана, Западна Умбрия и Северен Лацио; други засегнати области включват Корсика, долината на река По и Кампанска Етрурия, както и някои малки ниши, създадени от разширяването и културните и търговски контакти на етруските. Писменият език е възприел евбейската азбука на Халкида[2] вероятно в Питекуза през 8 век пр.н.е., на остров Иския или в Куми.
La lingua etrusca, conosciuta anche, piщ semplicemente, come etrusco, и una lingua antica estinta, appartenente alla famiglia linguistica delle lingue tirreniche, parlata dal popolo degli Etruschi e attestata durante l"etа del ferro. Era diffusa in diverse zone dell"Italia antica ma principalmente nell"Etruria propriamente detta, regione che comprende le odierne regioni Toscana, Umbria occidentale e Lazio settentrionale; altre aree interessate erano la Corsica, l"Etruria padana e campana, oltre ad alcune ridotte nicchie create dall"espansione e dal contatto culturale e commerciale degli Etruschi.
La lingua scritta adottт l"alfabeto euboico di Calcide[2] probabilmente a Pithecusa nell"VIII secolo a.C., sull"isola d"Ischia, o a Cuma.
Етруският език е засвидетелстван от приблизително 13 000 надписа (от които 7500 се считат за текстове[1]), датирани между 8-ми и 1-ви век пр.н.е., открити в Лацио (Рим, Сатрикум, Пренесте)[1], Тоскана, Западна Умбрия, част от долината на По, по-специално Венето (Адрия), Емилия-Романя (Фелсина-Болоня, Спина, Марцабото[1]) и Мантуа[1], както и някои райони на Кампания около Капуа и Понтеканяно, Нола и Суесула[1]. Етруски надписи са открити също в Генуа, Буска и Момбасильо в провинция Кунео, Латес и Печ Махо във Франция, Алерия в Корсика и, датиращи от 1-ви век пр.н.е., в Уади Милиан в Тунис.[4] Етруският език се счита за прединдоевропейски[5] и палеоевропейски език,[6] но връзката между етруския и индоевропейските езици, както посочва Масимо Палотино, е сложна и безспорна.[7] Италианският лингвист Джакомо Девото подкрепя определението за перииндоевропейски език за етруския език,[8] тъй като етруският език представя хибридни индоевропейски и неиндоевропейски характеристики („anindoeuropei“ и „anindoarii“). Някои учени, включително немският лингвист Хелмут Рикс, свързват етруския с ретийския език, говорен от ретите в Алпийската област поне до 1 век пр.н.е., теоретизирайки съществуването на тиренско езиково семейство.[9][10] След Рикс, последващи изследвания от Стефан Шумахер,[11][12] Норберт Йотингер,[13] Карло Де Симон и Симона Маркезини[3][14] предполагат, че ретическите и етруските произхождат от „общ тиренски език“, който не принадлежи към индоевропейското семейство и от който те биха се отделили в отдалечени времена, в период на праисторията, предхождащ бронзовата епоха.
La lingua etrusca и attestata da circa 13 000 iscrizioni (di cui 7 500 sono considerabili testi[1]), datate tra l"VIII e il I secolo a.C., rinvenute tra Lazio (Roma, Satricum, Praeneste)[1], Toscana, Umbria occidentale, parte della pianura padana, in particolare il Veneto (Adria), l"Emilia-Romagna (Felsina–Bologna, Spina, Marzabotto[1]) e Mantova[1], e alcune aree della Campania attorno a Capua e a Pontecagnano, a Nola e a Suessula[1]. Iscrizioni etrusche sono state ritrovate anche a Genova, a Busca e Mombasiglio in provincia di Cuneo, a Lattes e Pech Maho in Francia, ad Aleria in Corsica, e, risalenti al I secolo a.C., a Uadi Milian, in Tunisia.[4]
L"etrusco и considerato una lingua preindoeuropea[5] e paleoeuropea,[6] tuttavia il rapporto dell"etrusco con le lingue indoeuropee, cosм come affermato da Massimo Pallottino, и complesso e indiscutibile.[7] Il linguista italiano Giacomo Devoto sostenne per la lingua etrusca la definizione di peri-indoeuropea,[8] perchй l"etrusco presenta caratteri ibridi indoeuropei e non indoeuropei ("anindoeuropei" e "anindoarii").
Alcuni studiosi, tra cui il linguista tedesco Helmut Rix, collegano l"etrusco alla lingua retica, parlata dai Reti nell"area alpina almeno fino al I secolo a.C., teorizzando l"esistenza di una famiglia linguistica tirrenica.[9][10] Sulla scia di Rix, successivi studi di Stefan Schumacher,[11][12] Norbert Oettinger,[13] Carlo De Simone e Simona Marchesini[3][14] hanno ipotizzato che retico ed etrusco discendano da un "tirrenico comune", che non appartiene alla famiglia indoeuropea e dal quale si sarebbero divisi in tempi remoti, in un periodo della preistoria antecedente all"etа del Bronzo.
