Направените наблюдения върху множество културни сходства между траките и пеласгите, дават основание да се счита, че траките и пеласгите са от една етно-културна общност^[16].

Има хипотези, свързващи ги с етруските.

Й. Майрис, един от най-задълбочените изследователи на пеласгите през XIX век, приема за исторически правдоподобни само пеласгите в Тесалия. От друга страна изследователи като Дж. Мънро (през 1934 г.) и М. Сакелариу (през 1977 г.) позовавайки се на описанието от Омир на „пеласгийската Лариса“, стигат до извода, че този град се е намирал на Черно море, вероятно близо до Месемврия.^[17][18][19]

В резултат на проучванията си върху най-стария топонимен слой на о-в Крит, Вл. Георгиев предполага, че предгръцкото население „пеласги“ е съществувало на острова от най-дълбока древност – още от епохата на Неолита (6000 – 2600 г. пр. Хр.). Георгиев допуска, че етеокритите са хето-лувийски преселници от Мала Азия, които заедно с пеласгите създават Минойската държава. Генералният извод на Георгиев е, че най-ранното население на остров Крит, както и носителите на Минойска цивилизация, са били народи от индоевропейски произход.^[20]

Според античните автори пеласгите като предгръцко население са обитавали цялата територия на континентална Елада – областите Епир, Тесалия, Беотия, Атика и Пелопонес в континентална Гърция, островите в Егейско море – Самотраки, Лемнос, Имврос, Лесбос, Хиос, Евбея, Крит и Тира, а също областта Троада в Мала Азия – малоазийските острови – Йония и Еолида, както и по цялото малоазийско крайбрежие, а също и в Халкидика и на Хелеспонта. Така описани гореспоменатите територии на обитаване на пеласгите чертаят карта от различни времена – между началото на XII и първата половина на V век пр. Хр. В този период археолозите и историците проследяват традиционното разполагане на етнонима в Тесалия, Фокида, микенския Аргос, Халкидическия полуостров, района на Хелеспонта с малоазисйкото крайбрежие (Троада), не о-в Лемнос и Самотраки. На тези територии се забелязват най-изявените белези на предкласическите номадски характеристики на културата, които по-късно, след Троянската война ще бъдат елинизирани. Тази елинизация на смесени етноси е най-сигурно засвидетелствана от Херодот за Лемнос и от Тукидид за Халкидика.^[21][22]

Таласократията на пеласгите трае 92 години (от 1275 до 1183 г. пр. Хр.), а след този период започва таласократията на траките според Диодор. Комбинираните сведения на Тукидид и Диодор за пеласгите, траките и островните жители на Егейско море свидетелстват че въпросните етноси владеят морето през XII и XI век пр. Хр., след което елините започват да налагат могъществото си в Източното Средиземноморие. Според проф. Александър Фол елинската народност относително се стабилизира във военно-политическо отношение чрез рода на Девкалион от Фтиотида и особено след потискането на най-компактните пеласгийски групи.^[23][24]

Редом с пеласгите често са изреждани и други предгръцки племена като карийци, лелеги, каукони, тирени (тирсени) и др. За много от етносите, изброявани от древногръцките автори като предшестващи гърците, няма почти никакви археологически, исторически или лингвистични свидетелства. Съществуват единствено сигурни езикови данни, че такова предгръцко население е обитавало Балканите, островите в Егейско море и крайбрежието на Мала Азия. На толкова обширна територия е малко вероятно това предгръцко население да е било хомогенно – по-скоро това са били родствени по произход и език племена, които в античните извори са били обобщавани като „пеласги“. Този етноним се е наложил и поради митологичната роля на пеласгите в гръцкото царско родословие, с което според учените може да се обясни и често прилаганото към тях определение „δίοι“ – от древногръцки – „божествени“.^[25] Възможно е и пеласгите да са наричани „δίοι“ заради една от етимологиите на името „Πελασγοί“ (цъфтящ клон), която го отнася към епонима „Πέλασγος“ – растително божество, цар и родоначалник на пеласгите.

Херодот локализира пеласгите на север от крестоните, които по негово време са били по тези места и са говорели език, неразбираем за него. Тукидид споменава за пеласги на север от тирсените, жители на Крестон в Халкида.^[26]

Пеласгите изповядват култа на кабирите в Самотракийското светилище, те научили гърците да изповядват култа към итифалическия Хермес. Пеласгите заедно с травсите и гетите според проф.Александър Фол са носители на тракийския орфизъм в най-динамичната зона на хиперборейския диагонал.

Доелинското скално светилище, посветено на Бога Слънце в Делфи, е принадлежало именно на пеласгите. Известен е текстът на Павзаний, че „този Аполон (Делфийският) е наречен Ситалк“, което показва според проф. Александър Фол принадлежността на Делфийското светилище. Липсват изследвания върху етимологията на името Ситалк – не е ясно дали е божие име, станало царско или е епитет на бога.^[27]

Пеласгите (на старогръцки: Πελασγοί) са палеобалкански племена, най-старите жители на Южните Балкани, които според древногръцките автори са народът, обитавал и териториите на Древна Гърция преди елините. Пеласгите се споменават за първи път в „Илиада“, където са представени като съюзници на Троя^[1], каквито са и тракийските племена. В каноничния текст на „Илиада“ пеласгите се споменават сигурно само веднъж – в Каталога на троянските съюзници (2.840–843), като съюзници на Троя, живеещи в областта Лариса в Мала Азия.

Тълкуването на други позовавания от антични автори като Омир свързват произхода на пеласгите с областта Тесалия, която в „Илиада“ е наречена „Пеласгия“ или „Пеласгийски Аргос“.^[2] Позовавайки се на Омир, Страбон уточнява, че най-вероятно т.нар. „Пеласгийски Аргос“ е или населено място в Тесалия близо до град Лариса, или е отделна област в Тесалия, в която е имало град с това име. (Относно местонахождението на град Лариса, свързван с пеласгите, няма научен консенсус, тъй като в древна Гърция съществуват много селища с това име).^[3][4]

Античните автори като Аполоний Родоски и Дионисий Халикарнаски обясняват отнасянето на имената „Пеласгия“ и „Лариса“ както към Пелопонес, така и към Тесалия, с масовото преселване на пеласгите от Пелопонес към Тесалия.^[5][6][7]

Една от най-разпространените версии за етногенезиса на пеласгите се отнася до о-в Крит. В „Одисея“ Омир описва разнородното население на остров Крит по следния начин:

Някои други антични автори като Страбон и Диодор Сицилийски споменават за различни преселения на пеласги към о-в Крит, някои от които са вплетени в митологични сюжети.^[9][10]

Хеланик от Лесбос съобщава, че тиренците се наричали по-рано пеласги и били прогонени от гърците и след като се заселили в Италия, приели името етруски.^[11]

Херодот също споменава в своята „История“ пеласгите във връзка с т.нар. итифалически статуи на Хермес и Самотракийските мистерии, разказвайки как:

“...елините не са се научили от египтяните да правят статуи на Хермес с изправен член, ами първи от всички елини атиняните заели този обичай от пеласгите; а от атиняните – и останалите елини. Пеласгите дошли и се заселили с тях в страната, когато атиняните вече се числели към елините; откъдето именно и пеласгите започнали да се смятат за елини. Всеки, посветен в оргиите на Кабирите, извършвани от самотраките – а те са заели този обичай от пеласгите – знае какво искам да кажа. По-рано Самотраки е бил населен от пеласги и тези пеласги заживели заедно с атиняните и тъкмо от тях самотраките заели мистериите. И тъй статуи на Хермес с изправен член направили първи от елините атиняните, научавайки се на това от пеласгите. Пеласгите разказвали за този обичай един свещен разказ, който бил показван по време на мистериите в Самотраки.”^[12]

Според Софокъл, Тукидид и Плутарх тирсените и пеласгите са един и същ народ, а в „Енеида“ на Вергилий има следният текст: „Пеласгите древни някога първи владели латинската област…“.^[13] Tози пасаж кара учените да предположат, че в древността, т.нар. тирени са били идентифицирани с етруските, за които съществуват писмени извори, че са се преселили от Мала Азия в Южна Италия. Езикът на етруските не е изследван в цялост, но в него се забелязват индоевропейски и неиндоевропейски елементи. Установена е и близост между етруския, лидийския и арменския език, чиито носители са обитавали по различно време една и съща територия – областта Лидия в Мала Азия.^[14] Вероятно в древността пеласги, тирсени и етруски често са били смесвани, което означава, че вероятно са били близко родствени и трудно различими за елините. Дионисий Халикарнаски обаче, който през I век пр. Хр. пише историческо съчинение за създаването на Римската държава, категорично смята, че пеласгите и тирените са два различни народа.^[15]

The name Pelasgians (Ancient Greek: Πελασγοί, romanized: Pelasgoн, singular: Πελασγός, Pelasgуs) was used by Classical Greek writers to refer either to the predecessors of the Greeks,^[1][2] or to all the inhabitants of Greece before the emergence of the Greeks. In general, "Pelasgian" has come to mean more broadly all the indigenous inhabitants of the Aegean Sea region and their cultures, and British historian Peter Green comments on it as "a hold-all term for any ancient, primitive and presumably indigenous people in the Greek world".^[3]

In the Classic period, enclaves under that name survived in several locations of mainland Greece, Crete, and other regions of the Aegean. Populations identified as "Pelasgian" spoke a language or languages that at the time Greeks ambivalently identified as "barbarian",^[4] though some ancient writers nonetheless described the Pelasgians as Greeks. A tradition also survived that large parts of Greece had once been Pelasgian before being Hellenized. These parts fell largely, though far from exclusively, within the territory which by the 5th century BC was inhabited by those speakers of ancient Greek who were identified as Ionians and Aeolians.^[5]

Much like all other aspects of the "Pelasgians", their ethnonym (Pelasgoi) is of extremely uncertain provenance and etymology. Michael Sakellariou collects fifteen different etymologies proposed for it by philologists and linguists during the last two hundred years, though he admits that "most [...] are fanciful".^[6]

An ancient etymology based on mere similarity of sounds links pelasgos to pelargos "stork",^[7] postulating that the Pelasgians were migrants like storks, possibly from Arcadia, where they nest.^[8] Aristophanes deals effectively with this etymology in his comedy The Birds. One of the laws of "the storks" in the satirical Cloud Cuckoo Land (Ancient Greek: Νεφελοκοκκυγία, romanized: Nephelokokkugнa), playing upon the Athenian belief that they were originally Pelasgians, is that grown-up storks must support their parents by migrating elsewhere and conducting warfare.

Gilbert Murray summarized the derivation from pelas gē "neighboring land", current at his time: "If Pelasgoi is connected with πέλας", "near", the word would mean "neighbor" and would denote the nearest strange people to the invading Greeks.^[9]

Julius Pokorny derived Pelasgoi from *pelag-skoi "flatland-inhabitants"; specifically, "inhabitants of the Thessalian plain".^[10] He details a previous derivation, which appears in English at least as early as William Ewart Gladstone"s Studies on Homer and the Homeric Age;^[11] if the Pelasgians were not Indo-Europeans, the name in this derivation must have been assigned by the Hellenes. Ernest Klein argued that the ancient Greek word for "sea", pelagos, and the Doric word plagos "side" (which is flat), shared the same root, *plāk-, and that *pelag-skoi therefore meant "the sea men", where the sea is flat.

In the Iliad, there were Pelasgians on both sides of the Trojan War.^[15] In the section known as the Catalogue of Trojans, they are mentioned between the Hellespontine cities and the Thracians of Southeastern Europe (i.e., on the Hellespontine border of Thrace).^[16] Homer calls their town or district "Larisa"^[17] and characterises it as fertile, and its inhabitants as celebrated for their spearsmanship. He records their chiefs as Hippothous and Pylaeus, sons of Lethus, son of Teutamides.^[18] The Iliad also refers to the camp at Greece, specifically at "Argos Pelasgikon",^[19][15] which is most likely to be the plain of Thessaly,^[20] and to "Pelasgic Zeus", living in and ruling over Dodona.^[21] Additionally, according to the Iliad, Pelasgians were camping out on the shore together with the following tribes:

Towards the sea lie the Carians and the Paeonians, with curved bows, and the Leleges and Caucones, and the goodly Pelasgi.^[22]

In the Odyssey, they appear among the inhabitants of Crete.^[15] Odysseus, affecting to be Cretan himself, instances Pelasgians among the tribes in the ninety cities of Crete, "language mixing with language side by side".^[23] Last on his list, Homer distinguishes them from other ethnicities on the island: "Cretans proper", Achaeans, Cydonians (of the city of Cydonia/modern Chania), Dorians, and "noble Pelasgians".^[24]

^{https://www.youtube.com/watch?v=HPlTWex2CSk}

^{https://www.youtube.com/watch?v=YMFiylElXkY}

^{https://www.youtube.com/watch?v=yhQkvjXYEpw}

^{https://www.youtube.com/watch?v=KNaE0WW_ExU}

1.Образование Государства У Южных Фракийцев Таково было состояние фракийского общества, когда в конце VI — начале V в. до н. э. восточные области Фракии были захвачены Дарием во время его похода на скифов, а южное побережье было занято персами на пути в Грецию. Отдельные фракийские племена оказали сильное сопротивление персам, но отстоять независимость удалось лишь племенам центральных и северо-западных областей страны. Персидское владычество окончилось с поражениями персов в 480— 479 гг. Освобождение фракийских племён ускорило процесс образования классов и государства. Ранее всего государство возникло у юго-восточных племён Фракии — одрисов. Правивший около 480—450 гг. до н. э. Терес подчинил власти одрисов ряд более северных племён, а его сын Ситалк (около 450—424) укрепил границы Фракии как на севере, где ещё в VI в. до н. э. скифы постоянно совершали нападения на земли фракийцев, так и на западе, где правители Македонии пытались подчинить пограничные фракийские племена. Одрисское государство в середине V в. до н. э. было ещё мало сплочённым объединением. Более изолированные и сильные горные племена полностью сохраняли овою независимость. Видимо, консолидация царства проходила в основном в районах, близких к побережью. Слабая централизация Одрисского царства объяснялась сохранением родо-племенных учреждений. Царская власть у одрисов передавалась не от отца к сыну, а к старшему в роде, у царя были и «соправители», как называет их Фукидид.Эти «соправители» пользовались большими привилегиями, вплоть до выпуска монеты со своим именем. Царь Ситалк, деятельность которого несколько напоминает деятельность Филиппа II Македонского, провёл ряд внутренних реформ. По сведениям Диодора, он весьма заботился о доходах. Повидимому, именно Ситалк установил систему денежных и натуральных податей, которые уплачивались царю подвластными фракийскими территориями и прибрежными эллинскими городами. Во времена Ситалка во Фракии началась чеканка собственной монеты, ходившей наряду с широко распространёнными монетами многих греческих городов. При нём и последующих правителях почти до середины IV в. до н. э. Фракия играла большую роль в международной жизни Восточного Средиземноморья. В это время Афины стремились поддерживать самые тесные связи с фракийскими династами, заключая с ними союзные договоры (в 391 г. до н. э.). Тесные политические связи Фракийского царства со средиземноморскими центрами основывались на широком экономическом общении, В середине IV в. до н. э. в истории Одрисского царства произошёл перелом. В 359 г. по проискам афинян был убит царь Нотис I, пытавшийся укрепить царскую власть. Это совпало с натиском на Фракию двух могущественных сил -Македонии и Скифии. В результате длительных войн к 336 г. до н. э. часть Фракии попала в подчинение македонянам, область к югу от устья Дуная захватили скифы, большинство же племён, населявших Центральную Фракию, как, например, трибаллы, отстояло свою независимость. Власть одрисских царей сохранилась только в пределах их давних владений в Юго-Восточной Фракии. Повидимому, им, как и правителям других прибрежных племён, пришлось признать верховную власть Македонии. Но ни Филипп, ни тем более Александр Македонский не устанавливали во Фракии какой-то новой системы управления, ограничиваясь оставлением войск, достаточных для поддержания македонского владычества. Развитие товарно-денежных отношений и усиление социальной дифференциации сопровождались значительной эллинизацией населения Южной Фракии. Эллинская культура широко воспринималась знатью страны, отражением чего является роспись склепа, открытого в городе Казанлыке (Болгария). Среди свободного населения Южной Фракии появляется обезземеленное и разоряющееся крестьянство. Об этом свидетельствует большое число наёмников-фракийцев, встречающихся в чужеземных армиях в течение всего III в. до н. э. После освобождения Фракии от македонского владычества началась борьба с новым неприятелем. Это были кельты, вторгнувшиеся в 279—277 гг. не только на Балканский полуостров, но и в северные области Малой Азии. На небольшой территории в юго-восточной части Фракии возникло кельтское царство, просуществовавшее до 220 г. до н. э. К концу III в. до н. э. Южная Фракия оказалась разделённой на несколько небольших владений, правители которых вели постоянные войны друг с другом. Сохранилось, хотя уже не в прежних пределах, Одрисское царство, включавшее теперь в свой состав только коренные территории племени одрисов. Одрисское царство в III—I вв. до н. э. представляло собой довольно устойчивое государственное образование. Оно находилось в тесных экономических связях с некоторыми из прибрежных греческих городов Фракии (например, Одесс в конце II в. до н. э. чеканил монету для одрисского царя) и с крупнейшими центрами самой Греции. Одрисское царство очень насторожённо относилось к росту римского влияния на Балканах, но достаточных сил для противодействия Риму у одрисов не был о. В 31 г. н. э. Рим возвёл на престол одрисов своего ставленника, превратив тем самым Южную Фракию в зависимое царство.

Источник: https://gufo.me/dict/history_dict/%D0%9E%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%93%D0%BE%D1%81%D1%83%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%A3_%D0%AE%D0%B6%D0%BD%D1%8B%D1%85_%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B9%D1%86%D0%B5%D0%B2

https://www.youtube.com/watch?v=DsWUCeIHcCo