Антична Тесалия е регион от Древна Гърция. По времето на микенската цивилизация Тесалия е известна като „Еолия“ – населена с еолийци, говорещи еолийски диалект на древногръцкия език. Името е епоним от Еол и етноним, който се пренася и към региона Еолия от малоазиатското крайбрежие.

Антична Тесалия обхваща тесалийската равнина с околните ѝ пространства. Равнината е подходяща за земеделие и отглеждане на зърнени култури. В Античността е известна с коневъдство – например конят на Александър Македонски Буцефал е от Фарсала.

В Класическа Гърция Тесалия се възприемала като област обхващаща и Фтиотида.

Населението на Антична Тесалия, както и на Лакония се състояло от три класи:

1. пенестаи със статут на илоти;
2. други заварени местни жители, които обитавали областите, незаети от тесалийците-нашественици. Те отдавали почит на новите господари и не участвали в управлението;
3. тесалийци, които единствени осъществявали управлението в Антична Тесалия и които били заели земите на пенестаите.

За известен период след завладяването на Тесалия от античните тесалийци, изглежда тя претърпява процес на елинизацията на местните управляващи аристократични фамилии. По това време страната е разделена на четири области – Фтиотида, Флистиеолия, Тесалиотия и Пеласгиотия (явно по племенната резделеност на фтиоти и магнезийци; еолийци; теспроти; пераеби и пеласги).^[1] Това разделение на страната продължило и насетне. Всяка от тези области се ползвала с автономия и управлявала сама делата си посредством провинциален съвет с изпълнителен орган на местно самоуправление.^[2] Макар и разделена на четири области, Тесалия имала общ военен предводител, наричан василевс,^[3] а понякога и архонт (Дионисий), който оглавявал обединената тесалийска войска. Например Язон Ферейски (от Фере) събирал армия от над 8000 конници и не по-малко от 20 000 хоплити или по други сведения 6000 конници и 10 000 хоплити.^[4] С такава численост била тесалийската армия по времето на Кир Млади (син на Дарий II). Въпреки някои общи институции и инициативи, Тесалия била винаги разделена на четири области и на градове, които даже се ползвали с по-голяма независимост от областите ѝ.

На практика Антична Тесалия никога не била обединена политически. Самостоятелните ѝ градове и четирите етнически области били независими едни от други. Начело на самостойните ѝ общности била аристокрация, а управлението им също така било като цяло аристократично. Например начело на Лариса бил митичният Алеф Червения според Херодот, който го намира василевс, както Скопадите (издънка на Алевадите) били такива на Кранон и Фарсала. Тесалийската алевидска аристокрация притежавала обширни имения, била култивирана и гостоприемна, демонстрирайки богатството си. По този начин привличала древногръцките музи. Имало и отлики от аристократичното управление, понеже по някое време Лариса се управлявала като демокрация. Също така Фарсала в края на Пелопонеската война преживяла сътресения, и в името на спокойствието и сигурността на гражданите, избрала демокрацията, но тези обществени явления за Тесалия били спорадични.

През лятото на 480 г. пр.н.е. персите нахлули в Тесалия. Тесалийската армия, която охранявала Темпейската долина се евакуирала своевременно преди да пристигне персийската, след което Тесалия се предала на Ахеменидите. Впоследствие влиянието на тесалийската аристокрация в обществения живот на античната страна постепенно намаляло и към края на Пелопонеската война започнали да се налагат демократични движения. По това време Фере и Фарсала били водещи полиси, които определяли политическия курс в Тесалия. Фере бил тирания, вероятно произтекла от наложената демокрация по образец на Лакония. В периода 374 – 370 г. пр.н.е. Тесалия била за кратко политически обединена, но впоследствие е наново разделена на четири между наследниците на Язон Ферийски – Полидор, Полипрон, Александър Ферейски (упражнявал власт над Фере), Тисифон и Ликофрон.

По времето на Филип II Македонски, тесалийската аристокрация влязла в политически съюз с Древна Македония, а македонският владетел лишил Ликофрон през 353 г. пр.н.е. от власт и възстановил автономията на много тесалийски градове. През 344 г. пр.н.е. се формирала Тесалийската лига. Тесалийската конница влязла в състава на древномакедонската армия и много тесалийци участвали в кампанията на Александър Велики на изток към Индия. В края на Първата македонска война, през 197 г. пр.н.е. Тит Квинкций Фламинин освободил Орестиада, но в крайна сметка Тесалия, заедно със западен Епир влязла в състава на римската провинция Македония.^[5]

Древногръцката митология представя Тесалия за родината на Ахил и Язон, както и за цяла поредица митологични същества и народи (кентаври, лапити, фтиоти, мирмидони). Други древни племена в Тесалия, споменати от Омир, са еолийците, магнезийците (древните жители на Магнезия), пераеби и пеласгите.

Според Херодот (vii. 176; Veil. Pat. i. 3) местните тесалийци по негово време са епирско племе от Теспротия, т.е. теспроти, което изпърво живяло в Епир – виж и Античен Епир. Херодот предава, че под водачеството на свой предводител, тези тесалийци-теспроти нахлули в тогавашна западна Тесалия и прогонили местните пенестаи – древни еолийски жители на тази страна, след което населили и други части на Стара Елада и най-вече най-плодородните ѝ области, принуждавайки пераебите, магнезите и ахейските фтиоти да им отдават почит.^[6]

^{https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%A2%D0%B5%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F}

Тесалия или Тесалия (атически гръцки: Θεσσαλία, Thessalнa или Θετταλία, Thettalнa[1]) е един от традиционните региони на Древна Гърция. През микенския период Тесалия е била известна като Еолия, име, което продължава да се използва за едно от основните племена в Гърция, еолийците, и техния диалект еолийския.

География

В най-големия си размер древна Тесалия е била широка област, простираща се от планината Олимп на север до долината Сперхей на юг. Тесалия е географски разнообразен регион, състоящ се от широки централни равнини, заобиколени от планини. Равнините са ограничени от планините Пинд на запад, планината Отрис на юг, планините Пелион и Оса на изток и планината Олимп на север. Централните равнини се състоят от два басейна, басейнът на Лариса и басейнът на Кардица, дренирани от река Пинейос в долината Темпе. Пагасетският залив в югоизточна Тесалия е бил и е единственият воден басейн, подходящ за пристанища в региона. Строго погледнато, Тесалия се отнася предимно до централните равнини, обитавани от тесалийците в древността. Равнините са били разделени на четири административни области, наречени тетради: Пеласгиотида, Фтиотида, Тесалиотида и Хистиеотида. В по-широк смисъл Тесалия включва и околните области, наречени периоикои, които са били обитавани от различни етнически групи, тясно свързани с тесалийците, било то като подчинени, зависими или съюзници. Периоикоите са били съставени от Перабия, Магнезия, Ахая Фтиотида, Долопия, Енида, Малис и Ойтая. Трите най-големи града в Тесалия са били Лариса (Пеласгиотис), Ферай (Пеласгиотис) и Фарсалос (Фтиотида). Тесалийските равнини са били идеално подходящи за отглеждане на зърнени култури и зърнени култури и са били известни в древността с коневъдството. Конят на Александър Велики, Буцефал, е родом от Фарсалос. Околните планински райони обаче са били по-малко подходящи за земеделие и са разчитали повече на скотовъдството.

Тесалия е била дом на обширни неолитни и халколитни култури около 6000 г. пр.н.е. – 2500 г. пр.н.е. (вижте керамика Cardium, Dimini и Sesklo). В Тесалия са открити и микенски селища, като на хълма Кастрон на Палея във Волос са открити плочи с микенски надписи, написани на линеарно писмо B. В митологията Тесалия е родина на героите Ахил и Язон, както и на митологични същества и народи – кентаври, лапити, флегийци и мирмидонци. Древните племена в Тесалия, споменати от Омир или други поети, са: еолийци, магнети, переби и пеласги. Името на Тесалия е епиграфски записано в еолически варианти *Πετταλία, Πετθαλία, Φετταλία, Θετταλία.[1] Тесалийска надгробна стела на мъж, облечен като ловец Тесалийците са теспротско племе (според Херодот, vii. 176; Veil. Pat. i. 3) и първоначално произхождат от теспротската Ефира. Под ръководството на водачи, за които се твърди, че са потомци на Херакъл, те нахлуват в западната част на страната, по-късно наречена Тесалия, и прогонват или свеждат до положението на пенести, или роби, древните еолийски жители.[2] След това тесалийците се разпространяват в другите части на страната, завладявайки най-плодородните области и принуждавайки пераби, магнети, ахейци фтиотци и други съседни народи да се подчинят на властта им и да им плащат данък.[3] Подобно на Лакония, населението на Тесалия се състои от три отделни класа: Пенести, чието положение е почти същото като това на илотите. Подчинените хора, които обитават областите, незаети от тесалийските нашественици. Те плащали данък, както е посочено по-горе, но били лично свободни, макар че нямали дял в управлението. Те съответствали на периеките от Лакония, с което име са наречени от Ксенофонт.[4] Тесалийските завоеватели, които единствени имали дял в публичната администрация и чиито земи били обработвани от пенестите. Известно време след завладяването Тесалия изглежда е била управлявана от царе от расата на Хераклидите, които обаче може да са били само глави на големи аристократични семейства, натоварени с върховна власт за определено време. При един от тези принцове, на име Алеуас, страната била разделена на четири области – Фтиотида, Плистиеотида, Тесалиотида и Пеласгиотида:[5] Това разделение продължило през цялата история на Тесалия и следователно може да се заключи, че не е било просто номинално. Всяка област може да е регулирала делата си от някакъв вид провинциален съвет, но ние сме почти изцяло в неведение относно вътрешното управление на всяка област.[6] Когато случаят изисквал, бил избиран главен магистрат под името тагус, чиито заповеди се подчинявали и в четирите области. Понякога е наричан цар (базилей, Ирод, v. 63), а понякога архонт (Дионис, v. 74). Той набирал войници от държавите във всяка област и изглежда е определял размера на данъка, който да се плаща от съюзниците. (Ксеноф, Хел, vi. 1. § 19.) Когато Язон от Фере бил тагус, той имал армия от над 8000 конници и не по-малко от 20 000 хоплити (Ксеноф../. c.), а самият Язон казва, че когато Тесалия е под властта на тагус, има армия от 6000 конници и 10 000 хоплити.[7] Данъкът, който Язон събирал от подчинените градове, бил същият, какъвто е бил плащан преди това от един от семейство Скопада, за когото Бутман предполага, че е същият Скопас, споменат от Елиан (V. H. xii. 1) като съвременник на Кир Млади. Когато Тесалия не била обединена под управлението на тагус, подчинените градове притежавали по-голяма независимост. (Xenoph. Hell. vi. 1. § 9.) В по-късни времена някои държави наричали своите обикновени магистрати тагои (Bockh, Corp. Liscr. n. 1770), което обаче може да е било направено, както предполага Херман, само от преструвка. Тесалия обаче рядко е била обединена под едно управление. Различните градове управлявали собствените си дела независимо един от друг, въпреки че по-малките градове изглежда често са били „под влиянието на по-важните (Ксеноф. Хел. vi. 1. § 8). В почти всички градове формата на управление била аристократична („династично управление, а не изономия“, според Тукид. iv. 78) и била главно в ръцете на няколко големи семейства, произхождащи от древните царе. Така Лариса била подчинена на Алеуадите, откъдето Херодот (vii. 6) ги нарича царе на Тесалия; Кранон или Кранон на Скопада, а Фарсал на Креондите. (Сравни Теокр. xvi. -34 и др.) Тези благородници имали огромни имения, обработвани от Пенестите; те били известни с гостоприемството си и живели по княжески начин („гостоприемни, великолепни, по тесалийски“ Ксеноф. Хел. vi. 1. § 3) и привличали в двора си много от поетите и художниците от Южна Гърция.

Тесалийската общност обаче не се подчини тихо на изключителното управление на благородниците.

Различните градове управлявали собствените си дела независимо един от друг, въпреки че по-малките градове изглежда често са били „под влиянието на по-важните (Ксеноф. Хел. vi. 1. § 8). В почти всички градове формата на управление била аристократична („династично управление, а не изономия“, според Тукид. iv. 78) и била главно в ръцете на няколко големи семейства, произхождащи от древните царе. Така Лариса била подчинена на Алеуадите, откъдето Херодот (vii. 6) ги нарича царе на Тесалия; Кранон или Кранон на Скопада, а Фарсал на Креондите. (Сравни Теокр. xvi. -34 и др.) Тези благородници имали огромни имения, обработвани от Пенестите; те били известни с гостоприемството си и живели по княжески начин („гостоприемни, великолепни, по тесалийски“ Ксеноф. Хел. vi. 1. § 3) и привличали в двора си много от поетите и художниците от Южна Гърция. Тесалийската общност обаче не се е подчинила тихо на изключителното управление на благородниците. Изглежда, че съревнованията между двете класи са възникнали рано и предположението на Тирлуол (том I, стр. 438), че избирането на тагус, подобно на това на римски диктатор, понякога е било използвано като средство за поддържане на общността под контрол, изглежда много вероятно. В Лариса алеуадите са направили някои отстъпки на народната партия. Аристотел (Пол. V. 5) говори, макар че не знаем кога говори, за някои магистрати в Лариса, които са носили името политофилаки и са упражнявали надзор върху приемането на свободни хора, а самите те са били избирани измежду народа, откъдето са били водени да ухажват хората по начин, неблагоприятен за интересите на аристокрацията. В Лариса е имало и други магистрати от демократичен вид, наречени ларисопои. (Аристократ, Пол. III. 1.) Освен съревнованията Между олигархичните и демократичните партии е имало вражди между самите олигарси; и такова е било състоянието на партиите в Лариса под управлението на Алеуда две поколения преди Персийските войни, че магистрат е бил избран по взаимно съгласие, може би от простолюдието, за да посредничи между страните (archont mesidios, Aristot. Pol. v. 5). Във Фарсал също в края на Пелопонеската война държавата е била разкъсвана от междуособни вълнения и, в името на спокойствието и сигурността, гражданите поверили акропола и цялото ръководство на управлението на Полидаман от Фарсал, който изпълнил поверението си с най-строга почтеност. (Xenoph. Hell. vi. 1. § 2, 3.) сребърна хемидрахма на Тесалийската лига, сечена 470–460 г. пр.н.е. През лятото на 480 г. пр.н.е., по време на Второто персийско нашествие в Гърция, персите нахлули в Тесалия. Гръцката армия, която охранявала долината Темпе, се евакуирала пътят преди пристигането на врага. Не много по-късно Тесалия се предаде и алеуданите се присъединиха към персите. (Виж Торакс от Лариса, Таргелия (хетера)) Властта на аристократичните семейства обаче изглежда е продължила с малко намаляване до края на Пелопонеската война, когато за първи път започват да се появяват решително демократични движения. По това време алеуданите и скопадите са загубили голяма част от древното си влияние. Фери и Фарсал тогава стават двете водещи държави в Тесалия. Във Фери Ликофрон установява тирания, вероятно произтичаща от демокрацията, която се противопоставя на големите аристократични семейства и има за цел господството над цяла Тесалия. (Ксеноф. Хел. ii. 3. § 4; ^Диод. xiv. 82.) Последната цел е постигната от Язон от Фери, наследникът и вероятно синът на Ликофрон, който сключва съюз с Полидам от Фарсал и Той е станал избран за тагус около 374 г. пр.н.е. Докато е бил жив, цяла Тесалия е била обединена в една политическа сила, но след убийството му през 370 г. пр.н.е. семейството му е разкъсвано от междуособни раздори и не успява да запази господството си дълго. Длъжността на тагуса се превръща в тирания при неговите наследници Полидор, Полифрон, Александър, Тисифон и Ликофрон; докато най-накрая старите аристократични семейства не се обръщат за помощ към Филип II Македонски, който лишава Ликофрон от властта му през 353 г. пр.н.е. и възстановява древното управление в различните градове. Във Фери се твърди, че е възстановил народното или поне републиканското управление. (Diod. xvi. 38.) Тесалийският народ избира Филип архонт тагус на Тесалийската лига доживот; няколко години по-късно (344 г. пр.н.е.) той възстановява тетрархиите (или тетрадархиите), като назначава управители, отдадени на интересите му и които вероятно са били членове на древната благородническа общност. семейства. (Демостен. Филип, ii. стр. 71, iii. стр. 117; Харпократ. s. v.). Тесалийската кавалерия също става част от македонската армия и много тесалийци участват в похода на Александър Велики. В края на Първата македонска война, 197 г. пр.н.е., под ръководството на Фламинин, тя е обявена за свободна заедно с Орестис;[8] но в крайна сметка е включена вримската провинция Македония, заедно с Ветия Епир.
Thessaly or Thessalia (Attic Greek: Θεσσαλία, Thessalнa or Θετταλία, Thettalнa^[1]) was one of the traditional regions of Ancient Greece. During the Mycenaean period, Thessaly was known as Aeolia, a name that continued to be used for one of the major tribes of Greece, the Aeolians, and their dialect of Greek, Aeolic.

At its greatest extent, ancient Thessaly was a wide area stretching from Mount Olympus to the north to the Spercheios Valley to the south. Thessaly is a geographically diverse region, consisting of broad central plains surrounded by mountains. The plains are bounded by the Pindos Mountains to the west, Mount Othrys to the south, the Pelion and Ossa ranges to the east, and Mount Olympus to the North. The central plains consist of two basins, the Larisa basin and the Karditsa basin, drained by the Pineios River into the Vale of Tempe. The Pagasetic Gulf in southeastern Thessaly was and is the only body of water suitable for harbours in the region.

Strictly speaking, Thessaly refers primarily to the central plains inhabited by the Thessalians in antiquity. The plains were divided into four administrative regions called tetrads: Pelasgiotis, Phthiotis, Thessaliotis, and Histiaeotis. In its broader sense, Thessaly also included the surrounding regions called the perioikoi, which were regions inhabited by different ethnic groups that were closely tied to the Thessalians either as subordinates, dependents, or allies. The perioikoi were composed of Perrhaibia, Magnesia, Achaea Phthiotis, Dolopia, Ainis, Malis, and Oitaia. The three largest cities in Thessaly were Larisa (Pelasgiotis), Pherai (Pelasgiotis), and Pharsalos (Phthiotis).

The Thessalian plains were ideally suited for cultivating grains and cereals, and were known in antiquity for horse-rearing. Alexander the Great"s horse, Bucephalus, was originally from Pharsalos. The surrounding mountainous regions, however, were less suitable for agriculture and relied more heavily on pastoralism.

Thessaly was home to extensive Neolithic and Chalcolithic cultures around 6000 BC–2500 BC (see Cardium pottery, Dimini and Sesklo). Mycenaean settlements have also been discovered in Thessaly unearthing, at the Kastron of Palaia Hill, in Volos, tablets bearing Mycenaean Greek inscriptions, written in Linear B.

In mythology, Thessaly was homeland of the heroes Achilles and Jason, as well of mythological creatures and peoples, Centaurs, Lapiths, Phlegyans and Myrmidons. Ancient tribes in Thessaly mentioned by Homer or other poets were: Aeolians, Magnetes, Perrhaebi and Pelasgians.

The name of Thessaly recorded epigraphically in Aeolic variants *Πετταλία, Πετθαλία, Φετταλία, Θετταλία.^[1]

Thessalian grave stela of a man dressed as a hunter

The Thessalians were a Thesprotian tribe (according to Herodotus, vii. 176; Veil. Pat. i. 3), and originally came from the Thesprotian Ephyra. Under the guidance of leaders, who are said to have been descendants of Heracles, they invaded the western part of the country afterwards called Thessaly, and drove out or reduced to the condition of Penestae, or bondsmen, the ancient Aeolian inhabitants.^[2] Afterwards, the Thessalians spread over the other parts of the country, taking possession of the most fertile districts and compelling the Peraebi, Magnetes, Achaean Phthiotians and other neighbouring people to submit to their authority and to pay them tribute.^[3] Like Laconia, the population of Thessaly therefore consisted of three distinct classes:

1. The Penestae, whose condition was nearly the same as that of the Helots.
2. The subject people, who inhabited the districts not occupied by the Thessalian invaders. They paid tribute, as stated above, but were personally free, though they had no share in the government. They corresponded to the Perioeci of Laconia, by which name they are called by Xenophon.^[4]
3. The Thessalian conquerors, who alone had any share in the public administration, and whose lands were cultivated by the Penestae.

For some time after the conquest, Thessaly seems to have been governed by kings of the race of Heracleidae, who may however have been only the heads of the great aristocratic families, invested with the supreme power for a certain time. Under one of these princes, named Aleuas, the country was divided into four districts – Phthiotis, Plistiaeotis, Thessaliotis and Pelasgiotis:^[5] This division continued throughout Thessalian history, and it may therefore be concluded that it was not merely a nominal one. Each district may have regulated its affairs by some kind of provincial council, but we are almost entirely in the dark concerning the internal government of each district.^[6]

When occasion required, a chief magistrate was elected under the name of tagus, whose commands were obeyed by all four districts. He is sometimes called king (basileus, Herod, v. 63), and sometimes archon (Dionys. v. 74.) He levied soldiers from the states in each district, and seems to have fixed the amount of tribute to be paid by the allies. (Xenoph. Hell. vi. 1. § 19.) When Jason of Pherae was tagus, he had an army of more than 8,000 cavalry and not less than 20,000 hoplites (Xenoph../. c.), and Jason himself says that when Thessaly is under a tagus, there is an army of 6,000 cavalry and 10,000 hoplites.^[7] The tribute Jason levied from the subject towns was the same as had been previously paid by one of the Scopadae family, whom Buttmann supposes to be the same Scopas as the one mentioned by Aelian ( V. H. xii. 1) as a contemporary of Cyrus the younger. When Thessaly was not united under the government of a tagus, the subject towns possessed more independence. (Xenoph. Hell. vi. 1. § 9.) In later times, some states called their ordinary magistrates tagoi (Bockh, Corp. Liscr. n. 1770), which may have been done however, as Hermann suggests, only out of affectation.

However, Thessaly was hardly ever united under one government. The different cities administered their own affairs independently of one another, though the smaller towns seem to have frequently "been under the influence of the more important ones (Xenoph. Hell. vi. 1. § 8). In almost all the cities, the form of government was aristocratical ("dynastic rule rather than isonomy", according to Thucyd. iv. 78), and it was chiefly in the hands of a few great families, who were descended from the ancient kings. Thus Larissa was subject to the Aleuadae, whence Herodotus (vii. 6) calls them kings of Thessaly ; Cranon or Crannon to the Scopadae, and Pharsalus to the Creondae. (Compare Theocr. xvi. -34, &c.) These nobles had vast estates cultivated by the Penestae; they were celebrated for their hospitality and lived in a princely manner ("hospitable, magnificent, the Thessalian way" Xenoph. Hell. vi. 1. § 3), and they attracted to their courts many of the poets and artists of southern Greece. However, the Thessalian commonality did not submit quietly to the exclusive rule of the nobles. Contests between the two classes seem to have arisen early, and the conjecture of Thirlwall (vol. i. p. 438), that the election of a tagus, like that of a Roman dictator, was sometimes used as an expedient for keeping the commonalty under, appears very probable. At Larissa, the Aleuadae made some concessions to the popular party. Aristotle (Pol. v. 5) speaks, though we do not know at what time he refers to, of certain magistrates at Larissa, who bore the name of politophylakes and exercised a superintendence over the admission of freemen, and were elected themselves out of the body of the people whence they were led to court the people in a way unfavourable to the interests of the aristocracy. There were also other magistrates at Larissa of a democratic kind, called Larissopoioi. (Aristot. Pol. iii. 1.) Besides the contests between the oligarchical and democratical parties, there were feuds among the oligarchs themselves; and such was the state of parties at Larissa under the government of the Aleuadae two generations before the Persian wars, that a magistrate was chosen by mutual consent, perhaps from the commonalty, to mediate between the parties (archon mesidios, Aristot. Pol. v. 5). At Pharsalus too at the close of the Peloponnesian War, the state was torn asunder by internecine commotions and, for the sake of quiet and security, the citizens entrusted the acropolis and the whole direction of the government to Polydamas of Pharsalus, who discharged his trust with the strictest integrity. (Xenoph. Hell. vi. 1. § 2, 3.)silver hemidrachm of Thessalian League struck 470–460 BC

In the summer of 480 BC, during the Second Persian invasion of Greece, the Persians invaded Thessaly. The Greek army that guarded the Vale of Tempe, evacuated the road before the enemy arrived. Not much later, Thessaly surrendered and the Aleuadae joined the Persians. (See Thorax of Larissa, Thargelia (hetaera))

However, the power of the aristocratical families seems to have continued with little diminution until towards the close of the Peloponnesian War, when decidedly democratic movements first begin to appear. At this time, the Aleuadae and the Scopadae had lost much of their ancient influence. Pherae and Pharsalus then became the two leading states in Thessaly. At Pherae, a tyranny, probably arising from a democracy, was established by Lycophron, who opposed the great aristocratical families and aimed at the dominion of all Thessaly. (Xenoph. Hell. ii. 3. § 4 ; ^Diod. xiv. 82.) The latter object was accomplished by Jason of Pherae, the successor, and probably the son, of Lycophron, who effected an alliance with Polydamas of Pharsalus and caused himself to be elected tagus about in 374 BC. While he lived, the whole of Thessaly was united as one political power but, after his murder in 370 BC, his family was torn asunder by internecine discords and did not maintain its dominion for long. The office of tagus became a tyranny under his successors, Polydorus, Polyphron, Alexander, Tisiphonus, and Lycophron; until, at length, the old aristocratical families called in the assistance of Philip II of Macedon, who deprived Lycophron of his power in 353 BC, and restored the ancient government in the different towns. At Pherae, he is said to have restored popular, or at least republican, government.(Diod. xvi. 38.) The Thessalian people elected Philip archon tagus of the Thessalian League for life; a few years later (344 BC), he re-established the tetrarchies (or tetradarchie), installing governors devoted to his interests and who were probably members of the ancient noble families. (Demosthen. Philip, ii. p. 71, iii. p. 117; Harpocrat. s. v.). The Thessalian cavalry became also part of the Macedonian army and many Thessalians took part in the campaign of Alexander the Great. At the close of the First Macedonian War, 197 BC, under Flamininus, it was declared free along with Orestis;^[8] but ultimately it was incorporated in the Roman province of Macedonia along with Epirus vetus.