Под предгръцконаселение разбирай пеласги , под славяни - разбирай Българи.

Модерното име на полуострова е наложено в 19 век по патриотични новогръцки подбуди. То произлиза от гръцката митология, по-точно легендата за героя Пелопс, който завладял целият регион. Името Пелопонес означава „Остров на Пелопс“. През Средновековието и османското владичество полуостровът се нарича със славянското име Морея дадено му вероятно заради заобикалящото го отвсякъде море.^[1]

Полуостров Пелопонес се простира от север на юг на протежение от 240 km и максимална ширина 210 km. Разположен е между Йонийско море на север и запад и Егейско море на изток и техните заливи. Бреговата му линия е силно разчленена, с голямо количество заливи, заливчета и полуострови. На север са заливите Коринтски и Патраски, на запад Кипарийския, а на юг Месинския и Лаконския, всички те части от Йонийско море. На изток се намират заливите Арголидски и Саронически, части от Егейско море.^[2]

Първата голяма европейска цивилизация, доминирала над Пелопонес в бронзовата епоха, е микенската. Центрове на развитие са Микена, Тиринт, Аргос и Пилос.

По време на Древна Гърция полуостровът включва Аркадия, Ахея, Елида, Месения, Лакония, Арголида, Коринт, Флиунт, Епидавър и Сикион. Най-древното население на Пелопонес, ахейците, през 12 век пр.н.е. е изместено от нашествието на дорийци, които дотогава обитавали по-северни райони. Те основават няколко полиса, сред които най-могъща става Древна Спарта. Други големи центрове са Олимпия, където се провеждат древните Олимпийски игри, и Коринт. Спарта контролира голяма част от територията на Пелопонес в продължение на няколко века, докато не търпи поражение от армията на Тива през IV век пр.н.е.

През 146 г. пр. Хр. целият Пелопонес пада под властта на Римската република, макар че Коринт оказва сериозна съпротива и римляните го разрушават, и заедно със Средна Гърция става провинция Ахея. Християнизацията на Римската империя означава насилствен разрив с езическите богове. Олимпийските игри са забранени, а светилищата и храмовете – разрушени.

След разделянето на империята през 395 г. Пелопонес става част от Византия. Византийците образуват тема Пелопонес в 800 г. посредством отделянето и обособяването ѝ от друга съществуваща тема – Елада. Столицата ѝ била в Коринт. Пръв неин стратег е Лъв Склир^[3][4], като стратегът на Пелопонес бил пръв в йерархията на византийските западни (европейски) теми^[5].

След превземането на Константинопол през 1204 г. от рицарите на Четвъртия кръстоносен поход на територията на Пелопонес е създадено франкското Ахейско княжество, управлявано от френски кръстоносци от рода Вилардуен и техните потомци. Те са в непрекъснато съперничество с византийците и през 1259 им отстъпват редица крепости, сред които Мистра, Монемвасия и др. След 1370 г. контролът е възможен единствено с помощта на наемници от чужбина, които постепенно узурпират управлението. След това княжеството е погълнато от Деспотство Морея през 1432 г. Много скоро инвазията на османците и падането на Константинопол през 1453 г. слагат край на византийското управление. Морея пада под османска власт в 1460 г. По това време вече цяла Гърция е покорена, с изключение на някои острови, които остават под управление на венецианци и генуезци.

На границата между 17 и 18 век Пелопонес за кратко става владение на венецианците, които основават Кралство Морея, и преминава от ръце в ръце до 1770 г., когато въстаналото християнско население с помощта на руския флот (виж Руско-турска война (1768 – 1774)) отхвърля турската власт в Пелопонеското въстание. Въпреки че то е неуспешно, през 1820-е Пелопонес отново става люлка на борбата за освобождение на Гърция. През 1821 г. тук са поставени основите на съвременната гръцка държавност, като първото народно събрание се провежда в Епидавър през януари 1822 г.

Пелопс и Пеласгийските богове

Пелопс (на гръцки: Πέλοψ) в древногръцката митология е син на Тантал (владетел на планината Сипил, в близост до настоящия град Маниса, Турция) и на богинята Диона; брат на Ниоба - жена на царя на Тива в Беотия, и Бротей, цар на Лидия.

Първоначално родът му (Танталиди), вероятно произхождащ от Пафлагония, властва в малоазийската област Фригия. По-късно се заселват в Гърция, в резултат от войните си с Ил (син на Трос), цар на Троя. На Пелопс е кръстен Пелопонес.

Тантал, човек прочут с огромните си богатства, натрупани вероятно чрез рудодобив, а също и с големите си алчност, дързост и жестокост, отначало е любимец на боговете от Олимп. Гостува им често (и пие и яде редом с тях нектар и амброзия, понякога крадейки ги споделяйки ги с близките си, както и тайните, които научава от божествата). Олимпийците също го посещават в двореца му (където ги гощава с земни гозби), но с времето между тях възникват разпри, в резултат на предизвикателното поведение на царя и накрая той е заменен от сина си Пелопс, а сам се озовава в специално отредено за особено грешните хора място в Хадес, където е наказан за простъпките си.

Конкретният повод да бъде свален Тантал е обясняван в митологията, със злодеяние, извършено едновременно над собственото му потомство и над боговете. За да изпита всезнанието им, той накълцва на парчета и сварява сина си Пелопс и им го поднеся на трапезата. Досещайки се какво е сторил боговете не вкусват сготвения от баща си младеж, с изключение на Деметра, тъжна и унесена заради отвлечената си дъщеря Персефона (тайно отмъкната в Подземното царство), която машинално изяжда част от рамото на момчето. После боговете възкресяват Пелопс - Зевс нарежда частите му да бъдат събрани и сварени в свещен котел, заедно с направено от Хефест рамо от слонова кост. В памет на събитието, оттогава всички потомци на Пелопс имат родилно петно на рамото (според легендата, то е бяло и блестящо). Посейдон взема Пелопс на Олимп, за да стане негов любовник и там той е задържан да гостува на боговете, сближавайки се с тях, макар че самият Посейдон след време вече е против присъствието му, ядосан на баща му, който още известно време е вожд на Сипил, но отново разгневява боговете с поредното си светотатство, за което е наказан с катастрофално земетресение, комбинирано с ужасна гръмотевична буря и цунами (гигантски вълни), поразило освен неговите земи, също и тези на троянците. Изглежда, че в хода на тези бедствия, Тантал е тежко ранен или дори умира. Във всеки случай жителите на царството му, които са останали в неведение за приключенията на сина му, възроптават срещу отсъствието му и, според мита за него, той им е върнат като нов владетел на областта им.
Пелопс - на Пелопонес

Впоследствие Пелопс е победен и прогонен от троянския цар Ил и се настанява в Елида (област в северозападната част на полуостров Пелопонес). Там се влюбва в местната принцеса Хиподамия, но баща й Еномай, владетел на полиса Писа, не е съгласен с брака им, освен ако го кандидатът го победи в надбягване с колесници. Пелопс разбира, че това е уловка, научавайки че същото е станало и с предишните 13 кандидати за ръката на момичето, убити от царя, не толкова в резултат на загубата си в състезанието (залогът така или иначе е животът им, тъй като Еномай държи да се отърве напълно от тях - предречено му е, че зет му ще причини смъртта му), колкото защото по време на самото състезание Еномай ги ликвидира. Но и водачът на колесницата на царя Миртил, син на Хермес, желае девойката и по нейно внушение или убеден от Пелопс се съгласява да предаде господаря си, срещу половината от владенията на последния и след като му е обещано в първата брачна нощ да замени младоженеца. Вечерта преди надбягването Миртил размества оста на колелата на колесницата на Еномай и тя се поврежда и преобръща, тъкмо когато той вече се кани да убие нежелания жених. Царят е влачен от конете си до смърт, но Миртил се спасява и поисква да се възползва от клетвата, дадена му от Пелопс, обаче булката се възпротивява и той се опитва да я изнасили, поради което Пелопс се намесва и го убива.

Властта на Пелопс се разпростира с времето над Олимпия, Аркадия и Аргос, затова целият полуостров е получил неговото име
Проклятието над Пелопидите

Умирайки Миртил проклина Пелопс за престъпното му, от гледна точка на боговете, поведение и проклятието се разпростира и върху цялото му семейство и потомство, което макар че става все по-могъщо, е преследвано от многобройни злочестни. Сред тях са: смъртта на сина му Хрисип, погубен и захвърлен в кладенец от неедноутробните си братя Атрей и Тиест, подучени от майка си Хиподамея (която не е и негова родна майка - той е син на нимфа, с която Пелопс се залюбва), зловещата история на техните собствени взаимоотношения, в резултат на които умират още неколцина от Пелопидите, а и те самите са убити от свои роднини, по-късните патила на Агамемнон (заклан в банята от Егист, син на Тиест, с помощта на собствената си жена Клитемнестра, които убиват и робинята му Касандра, както и потомството им) и на Менелай (цар на Спарта). Менелай е разделен от жена си Елена, след като тя е отведена от Парис (Александър) от Троя и си я връща едва след 10-годишната обсада на града (Троянската война), но и тогава не заживява щастливо с нея. Прибирането му в Спарта е удължено от дългогодишно принудително пребиваване в Египет. Освен това Орест, сина на Агамемнон, подпомогнат от сестра си Електра (известна и като Лаодика - по-късно съпруга на героя Пилад), убива на свой ред Егист и своята майка Клитемнестра, за което е преследван от ериниите, чак до Таврида, където е очистен от греха си с помощта на Ифигения, жрица в тези крайща и негова сестра, но после се връща в Микена и убива и Алет - свой брат от връзката на Клитемнестра с Егист.

Последеният Пелопид, владетел на Микена, както и въобще на Пелопонес, и вероятно последният оцелял до завземането на страната от дорийците (в митологията представяни, водени от рода на Хераклидите), потомък на Пелопс е Тисамен, син на Орест и братовчедка му Хермиона. 

Полуостровът е обитаван от праисторически времена. Съвременното му име произлиза от древногръцката митология, по-специално от легендата за героя Пелопс, за когото се твърди, че е завладял целия регион. Името Пелопонес означава остров или полуостров (архаично значение на думата nesos) на Пелопс. Микенската цивилизация, първата голяма цивилизация на континентална Гърция (и Европа), е доминирала Пелопонес през бронзовата епоха от дворците Микена, Пилос и Тиринт, наред с други. Много фигури от гръцката митология, включително Херакъл и Персей, както и истории като „Илиада“ и – в по-широк смисъл – Троянската война, са свързани с този период. Микенската цивилизация се разпада внезапно в края на II хилядолетие пр.н.е. Археологически изследвания установяват, че много от градовете и дворците ѝ показват признаци на разрушение. Последващият период, известен като Гръцките тъмни векове, е белязан от липса на писмени записи. Класическа античност Храмът на Хера, Олимпия През 776 г. пр.н.е. в Олимпия, в Елида, в западен Пелопонес, се провеждат първите Олимпийски игри и тази дата понякога се използва за обозначаване на началото на класическия период на гръцката античност. По време на класическата античност Пелопонес е бил в центъра на делата на Древна Гърция, притежавал едни от най-могъщите си градове-държави и е бил мястото на някои от най-кървавите ѝ битки. Големите градове Спарта, Коринт, Аргос и Мегалополис са били разположени на Пелопонес и той е формирал и ядрото на Пелопонеската лига. Войници от полуострова са се сражавали в Персийските войни в битките при Термопилите, Саламин и Платеята. Пелопонеската лига под спартанско ръководство побеждава атиняните в Пелопонеската война от 431–404 г. пр.н.е. Целият Пелопонес, с изключение на Спарта (която е принудена да се присъедини по-късно през 331 г. пр.н.е.), се присъединява към Коринтската лига на Филип през 338 г. пр.н.е. и към последвалата експедиция на Александър Велики срещу Персийската империя. Заедно с останалата част от Гърция, Ахейската лига пада под властта на разрастващата се Римска република през 146 г. пр.н.е., когато римляните разрушават град Коринт и избиват жителите му. Римляните основават провинция Ахея, обхващаща Пелопонес и по-голямата част от централна Гърция. През римския период полуостровът остава проспериращ, но се превръща в провинциален затънтеност, относително откъснат от делата на по-широкия римски свят.
The peninsula has been inhabited since prehistoric times. Its modern name derives from ancient Greek mythology, specifically the legend of the hero Pelops, who was said to have conquered the entire region. The name Peloponnesos means Island or Peninsula (archaic meaning of the word nesos) of Pelops.

The Mycenaean civilization, mainland Greece"s (and Europe"s) first major civilization, dominated the Peloponnese in the Bronze Age from the palaces of Mycenae, Pylos, and Tiryns, among others. Many figures from Greek mythology, including Heracles and Perseus, as well as stories like the Iliad and – more broadly – the Trojan War, are associated with this period. The Mycenaean civilization collapsed suddenly at the end of the 2nd millennium BC. Archeological research has found that many of its cities and palaces show signs of destruction. The subsequent period, known as the Greek Dark Ages, is marked by an absence of written records.

In 776 BC, the first Olympic Games were held at Olympia, in Elis in western Peloponnese, and this date is sometimes used to denote the beginning of the classical period of Greek antiquity. During classical antiquity, the Peloponnese was at the heart of the affairs of ancient Greece, possessed some of its most powerful city-states, and was the location of some of its bloodiest battles.

The major cities of Sparta, Corinth, Argos, and Megalopolis were all located on the Peloponnese, and it formed also the core of the Peloponnesian League. Soldiers from the peninsula fought in the Persian Wars at the battles of Thermopylae, Salamis and Plataea. The Peloponnesian League under Spartan leadership defeated Athenians at the Peloponnesian War of 431–404 BC. The entire Peloponnese, with the notable exception of Sparta (which was forced to join later in 331 BC), joined Philip"s League of Corinth in 338 BC and the following expedition of Alexander the Great against the Persian Empire.

Along with the rest of Greece, the Achaean League fell to the expanding Roman Republic in 146 BC, when the Romans razed the city of Corinth and massacred its inhabitants. The Romans established the province of Achaea, comprising the Peloponnese and most of central Greece. During the Roman period, the peninsula remained prosperous but became a provincial backwater, relatively disengaged from the affairs of the wider Roman world.
Тантал (25) - Герои - Старогръцки легенди и митове

https://www.youtube.com/watch?v=Dk1-PSvksJ4
Пелопс (26) - Герои - Старогръцки легенди и митове

https://www.youtube.com/watch?v=rRL7ZGZzOIE&list=PLrZcNHmmyP_TVpd6rkDIDbBj5yzs9axo-&index=27