БЪДИ и ЖИВЕЙ :: Децата на Пеласгите по родове 1

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.05 10:10 - Децата на Пеласгите по родове 1

Автор: virtu Категория: Тя и той

Прочетен: 168 Коментари: 0 Гласове:

Тошо Спиридонов "Атлас"

13 февруари 2015г.

Този текст е част от изследването на доктор Тошо Спиридонов "Историческа география на тракийските племена до ІІІ в. пр. н.е." (Атлас), София, 1983 г. изд. БАН от стр. 69 до стр. 87. Той е обяснителен към картите, приложени тук, накрая, в pdf файл. При ползването на труда изрично да се посочват библиографските данни на печатното издание.

ИСТОРИКОГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ТРАКИЙСКИТЕ ПЛЕМЕНА ДО III В. ПР. Н. Е.
(Резюме)

ЮГОЗАПАДНА ТРАКИЯ ПРЕЗ XIII-VI В. ПР. Н. Е.

След раздвижването на илирите и дорийците част от населението на Югозападна Тракия и северните части на древна Гърция било принудено да се изсели на изток от Струма. Между тях били киконите, които достигнали до района между Бистонското езеро и Марица, а също и на о-в Тенедос; вероятно с тях се изтеглили на изток и бистоните, които се настанили около Бистонското езеро. Най-далече, изглежда, достигнали мигдоните, чиито царе Мигдон и Амик водели войни с малоазийските мизи; части от едоните се заселили на о-в Тасос.

Движението на тези групи ставало по долното течение на Вардар, Северен Халкидик и района на ез. Болбе (Богданското езеро).

На базата на направения в текста анализ може да бъде реконструирана вероятната картина на племената в навечерието на Троянската война.

Според тази картина най-северно се разполагат пеоните (VI. 7.). В края на бронзовата епоха и началните векове след Троянската война те се разполагат по долното течение на Вардар, на юг от района на Скопие, западно от гр. Струмица и източно от Битоля — Прилеп. В навечерието на Троянската война достигат до Солун и ез. Болбе.

В района на Битоля и Прилеп до Охридското езеро на запад се разполагали пелагоните; на запад от Вардар до Мъгленица — Бистрица живеели ботиеите, а югозападно от тях, в големия завой на Бистрица еордите. По крайбрежието между устието на Бистрица и Олимп се разполагали пиерите; между тях и еордите обитавали част от фригите. Най-южно от описаните групи, достигайки северния бряг на р.Пеней, в Горна и Долна Македония живеели македоните.

На изток от долното течение на Вардар живеело население, което по-късно ще даде племенни названия, като крестони, бисалти и др.

ЮГОЗАПАДНА ТРАКИЯ. ЕКСПАНЗИЯ НА ПЕОНИТЕ

Натискът на илирите върху описаната по-горе група вероятно бил оказан посредством пеоните. Разширението на пеоните може да бъде проследено по литературни данни в две посоки. Първата е пряко отразена в „Илиада” и поставя пеоните по най-долното течение на Вардар. Анализът на Херодотовите данни показва, че тези земи са изконни за мигдоните, едоните и др. източно от реката и за ботиеите — западно. При все това пеоните завладели Мигдония и земите им до Богданското езеро, а на западния бряг — ивица, която се простирала до Солунския залив. Това е било естествен стремеж за излаз на море пред вид предимствата, които той дава.

Втората посока на разширение е била към долината на Струма и района на Пангей. Тук пътят за придвижване е минавал между Беласица и Круша планина, като са били покорени най-рано дероните; това личи от общите им божества.

Трета посока вероятно е имало към северните части — към района на Трън и Кюстендилско; вероятно тук трябва да се отнесе сведението на Херодот, че Искър извирал от пеонска територия. От този район по-късно са известни независимите пеони на Тукидид и тези, които се разполагали „надясно” от пътя на Ситалк към Добер.

Състоянието на останалите групи, изброени по-горе, трудно може да се долови. Вероятно то се е запазило и малко след Троянската война, когато те били притиснати от юг от издигащите се македони. Изглежда, че първи изпитали участта на покоряването перебите, които у Херодот влизат в македонските владения (VI. 5).

ЮГОЗАПАДНА ТРАКИЯ. ЕКСПАНЗИЯ НА МАКЕДОНИТЕ

Сведенията на Тукидид ни връщат към ранната история на македонското разширяване. Според тях македоните с оръжие в ръка изгонили от териториите им пиерите, еордите, ботиеите и покорили, както изглежда, оная част от фригите (=бриги), която се разполагала по долината на р. Бистрица около пл. Бермион (VI. 2).

През този първи период на разширението на македоните, който достига до времето на похода на Ксеркс към Елада, се разполага и последното голямо разместване на племенните групи в Югозападна Тракия. Сега заемат „класическите” си места пиерите, одомантите и едоните около Пангей; еордеитеи ботиеите — в Халкидика.

Македоните ликвидирали и владенията на пеоните по западния бряг на Вардар, в земите на ботиеите, както и тяхната власт в земите на Мигдония. В южните части на тази област и по-точно около Лагадинското и Богданското езеро, тяхната власт вероятно е била номинална, защото при похода на Ксеркс Херодот не споменава нищо за тях. По-стабилна е била властта им в северните части на Мигдония. Това се вижда в описанието на пътя на персите, които отивали като пратеници при македоните. Там след пл. Дисорон (Круша) следвала Македония.

През този период македоните не успели да се справят с жителите на Халкидическия п-в. На средния полуостров от старото население се закрепили ситоните. В останалите два полуострова и в северните части на полуострова обитавали т. нар. халкидци. В техния състав влизали различни групи или части от групи: еордеи, ботиеи, а по-късно бисалти, едони и др.

Между персийския поход и Ситалковото настъпление към Добер се разполага вторият период от експанзията на македоните.

В оглеждания район се очертават ясно три групи. Първата — най-малката — е съставена от населението на Халкидическия п-в. Сега вече дори ситоните заглъхват вероятно за да продължат да съществуват под името халкидци в безкрайните войни срещу гърците и македоните.

Втората група е на пеоните. Тя продължава да се крепи приблизително в очертаните по-горе граници. В края на този период най-източните й разклонения — пеоплите, доберите (сириопеоните) и тези, които са на запад от Круша планина — ще попаднат след похода на Ситалк в ръцете на тракийските племена, обитаващи там — одоманти, дерсаи и др.

Последната група — на македоните — продължава своето разширение на изток. След оттегляне на персите на запад от Вардар нахлули македоните. Постепенно в техни ръце попаднали земите на мигдоните, крестоните и бисалтите, които живеели на юг от течението на Струма.

Това са последните обширни територии, които македоните успели да завладеят и удържат в ръцете си най-дълго. Останалите походи на Филип II и Александър III Македонски нямали този успех с изключение може би на завладяването на района на Пангей и гр. Кредиди. Тези действия обаче се отнасят за следващия период, който ще бъде разгледан по-нататък.

https://www.omda.bg/page.php?tittle=%D0%A2%D0%BE%D1%88%D0%BE_%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2_%D0%90%D1%82%D0%BB%D0%B0%D1%81&IDMenu=156&IDArticle=4757

Траките І

Географско разпределение на тракийските племена

Периодизацията на Александър Фол

Микенска Тракия

Елинската колонизация

Траките са българи - Г. Сотиров

Траките са Българи

Забравената слава на Златна Фригия

Виктория Тенева, Тракийските долмени

История на виното, къде е неговата родина?

Жорж Трак: Виното е традиция, която траките...

Имали ли са траките писменост?