Ревнитель отечества Болгарскаго
Из книгата на Асен Василев - Трем на Българското възраждане
Жефарович е роден през втората половина на XVII век в град Дойран, в източната част на Македония. Произхожда от свещенически род и самият става монах. Странстващ калугер, доста начетен и просветен, Жефарович рисува и търгува с книги, икони и църковна утвар. Името му за първи път се споменава в Белград в 1734 година, където е известен като добър зограф. Известно време прекарва в манастира „Свети Наум“ в Охрид. Първото запазено негово произведение са стенописите в храмовете на манастирите Боджани във Войводина (1737) и Шиклош (1739). Негово дело са и иконостасните икони в църквата „Свети Николай“ в Кожани. След 1740 година започва да се занимава изключително с гравюра на мед и илюстриране на книги.
През 1741 година Жефарович започва работа в гравьорското ателие на Тома Месмер във Виена. Там отпечатва листови икони, изображения, гравирани върху мед, щампи на светците Сава Сръбски, Теодор Стратилат, Теодор Тирон, Никола, Наум и Дамян, както и книги, пропагандиращи илиризма. Сред тях най-важно място заема книгата „Стематография“.
В „Стематографията“ са изобразени 99 герба на държави, области, градове – Албания, Австрия, Босна, Бесарабия, Бохемия, България, Влахия, Венеция, Дакия, Далмация, Дардания, Молдовия , Морава, Панония , Херцеговин
все от Българския ареал !
„Стематографията“ попада в Индекса на забранените книги на империята по времето на
Австро-Унгария.
Той е автор и на книгата с църковно съдържание „Поучение святителское к новопоставленному йерею“ (1742), както и два учебника – буквар и граматика, а също и Описание светаго божия града Йерусалима (1748).
През 1744-1746 година Жефарович посещава Света гора и пътува за поклонение до Яфа и Йерусалим през Солун. В резултат на това пътуване, през 1748 година написва книгата „Описание светата божия града Ерусалима“.
Стемматогр́афїа ї-оже въ вıѣ́чнѹю па́мѧтъ,
Блг̃ополѹ́чнагѡ потвержде́нїа Ст̃ıѣйшемѹ и̓ Блж̃еннıѣ́и̓шемѹ, гдн҄сѹ, гдн҄сѹ,
А’РΣЙНЇЮ ЧЕТВЙРТОМѸ,
Ар́̓хїе’п҄скпѹ Пе́кскомѹ,
Всıѣх́ъ Се́рбѡвъ, Болѓарѡвъ, Западнагѡ
Пом́орїа, Далм́ацїй, Босны, О’б́҄.опо҄.од́ѹнаѧ,
И’цнѣлагѡ, И’ллѵ́рїка,
ПАТРЇБРХѸ ...
Христ́офоръ Жефар́овичъ . . .
http://macedonia.kroraina.com/hzh/gal/017.jpg
И̓зѡ̓браже́нїе о̓́роу́жїй
И̓ллѵрнческихъ
а́̓ѵторомъ Паѵ́ломъ Рнттеромъ
В’дїале́ктѣ Латннскомъ и́̓зданное на
свѣ́тъ,
и̓ по̀ е̓́гѡ̀ у́рѧжде́нїю на Славено Се́рбскїй
I-́̓азыкъ
Преведе́нное
Вто́рое и́зда́нїе
ѿ, х, ь, ıлл : об, зѡг :
http://macedonia.kroraina.com/hzh/gal/025.jpg
|
Iллѷріческо Цр҄ство ѿ Нема́нїе оу̓ста́вле҄нно А́̓лба́нїа Аѹстріа Ве́тхаѧ А̓ѹстріа н҃нѣ́шнаѧ Бес҄сара́вїа Бохе́мїа Борѹссїа Бо́сна Болга́рїа Кари́нѳїа Келта Карнїо́лїа Кр́ета Кроа́цїа Хѹ́лмїа Кѹма́нїа Да́кїа Далма́цїа Дарда́нїѧ Е́̓пѷръ Грече́скаѧ Херце́говина I-́̓апо́дїа И́̓стрїа Либѹ́рнїа Лодоме́рїа Македо́нїа |
Мѷсїа Молдавїа Мора́ва Мо́сква Панно́нїа По́лска Рагѹ́за Ра́ма Ра́ссїа Ром́анїа Рѡс́сїа Скиѳїѧ Се́рблїа Сил́езїа Си́рмїа Сла̀во́нїа Дѹна́вскаѧ Славо́нїа Морѧ Балтнис̀кагѡ Славо́нїа н҃нѣшнаѧ Стирна Ѳесса́лїа Ѳра́кїа Ѡдризїйскаѧ Ѳракна Рнмскаа Транзилва́нїа Трива́ллїа Тѹ́рцїѧ Вала́хїа Вене́тїа Ѹнга́рїа |
Блг̃ѡ-Почтенномѹ
Господинѹ
Христофорѹ Жефаровичѹ
Iллѷрїко рассїа́̓нскомѹ о́̓бщемѹ зѡ́графѹ
Ревни́телю отчества Болгарскагѡ
Любителю Цр҄ства Иллѵ́рїческагѡ
http://macedonia.kroraina.com/hzh/gal/107.jpg
http://macedonia.kroraina.com/hzh/index.html
Библиотека Струмски
Христофор Жефарович от Дойран, Вардарска Македония - "Стематография", Виена, 1741 година
https://strumski.com/biblioteka/?id=3600
Из книгата на Асен Василев - Трем на Българското възраждане
Дигитална Библиотека Наследство на Зографската Света обител
https://zografnasledstvo.com/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/scan11510/
https://virtu.blog.bg/tq-i-toi/2022/07/10/hristofor-jefarovich.1825952
МЕДИЦИНАТА НА МАИТЕ ИЗВЪНЗЕМНА
Присъединяването на Тракийската низина к...
