Таджикистан Арианам Ваеджа Еран Ерон - Страната на Арийте Айиряна Ваеджа - Арийски Простор Арианам Шатрам 

Саманиды - у истоков таджикской государственности

Предки таджиков называли свою страну «Aryānam Vaeja»

древнеиранского «aryanam» и авест. «airyanam» (на среднеперсидском — Erān, на таджикском — Эрон) и означает «Страна Ариев».

в эпоху Ахеменидов (550—327 годы до н. э.) понятие «Aryānam Vaeja» трансформировалось в «Aryānam Xšaθram» — «Государство Ариев». Арийские племена (арьи, ед. ч. — «Ариец» — арья; от авестийского слова aria и иранского ariya — «благородный», «чистый») — название древних индоиранских племён, которые в начале 2-го тысячелетия до н. э. отделились от индоевропейских племён и переселились в Центральную Азию (Айиряна Ваэджа (авест.) — «арийский простор, страна»). В конце 2-го тысячелетия до н. э. часть индоиранских племён переселилась в земли современного Ирана и Северной Индии. В исторических источниках арийцы (арьи, aria) упоминаются как предки народов государств Ариана, Туран, Древняя Бактрия, Согд, Хорезм, Персия, Мидия и Хорасан
Сырдарья, Амударья. саков.

Са́ки и масагети са Скитски народи.

Масагети , Савроматите се отъждествяват със Сарматите , Скити и Саки. юэчжи

Са́ки (др.-перс. Sakā, др.-греч. Σάκαι^[2], лат. Sacae ,

Массаге́ты^[2] (др.-греч. Μασσᾰγέται, лат. Massagetae) — имя, используемое античными авторами для обозначения ираноязычного^{[3][4][5][6][7]} кочевого народа, обитавшего на территории Скифии^[8]. Геродот, ссылаясь на современников, писал^[9], что, по мнению некоторых из них, массагеты — это скифское племя 

Название восходит к скифскому слову saka — ‘олень’^[15] (ср. осет. sag "олень"). И древними авторами, и современными исследователями саки, наряду с массагетами, считаются восточными ветвями скифских народов^[16]. В ахеменидских надписях «саками» называются все скифы 

Таджикиста́н (тадж. Тоҷикистон)

Государственный язык — таджикский, при этом Таджикистан — единственное персоязычное государство в бывшей советской Средней Азии. Большинство населения Таджикистана исповедует ислам суннитского толка.

Согдиана и Бактрия.^[1] Страната е под персийска власт от 6 век пр.н.е. до 329 г. пр.н.е.,

са превзети от Александър Македонски.

Бактрия е историческа област, обхващаща днешен Северен Афганистан, в части от планините Памир и Хиндукуш и на запад от тях около своя главен град Балх в Афганистан.

Областта става известна през древността (Античността) под наименованието Бактрия по името на нейния главен град Бактра, днешен Балх в Афганистан. На персийски и арабски се нарича Бахтар, на староирански — Пактра, на китайски – Дася.

Согдиана е провинция на Ахеменидското царство, осемнадесетата в списъка от Бехистунския надпис на Дарий Велики. Територията ѝ съответства на днешните области Самарканд и Бухара в Узбекистан.

Согдиана е разположена северно от Бактрия, между Амударя и Сърдаря, включвайки плодородната долина на Зеравшан. Александър Велики обединява Согдиана и Бактрия в една сатрапия. По-късно тя става част от Гръко-бактрийското царство, докато е завладяна от скитите през 3 век пр.н.е. Потомци на согдийците и бактрийците са днешните таджики.

Согдийците са говорили на източноирански език, наречен согдийски, тясно свързан с бактрийски, хорезмийски и хотански език Сака, широко разпространен източноирански език в Централна Азия в Древността. Согдиански език е бил известен и в оазисния град-държава Турфан в района на басейна Тарим в Северозападен Китай (в съвременния Синцзян). Съдейки по согдийския надпис в Бугут, Монголия, написан в 581 г., согдийският език е бил и официален език на Първия тюркски каганат, създаден от Гьоктурките.

Согдийският е записван основно в три писмености: согдийска азбука, сирийска азбука и манихейска азбука, всяка от които произлиза от арамейската азбука и които са били широко използвани както в Ахеменидската, така и в Партската империя на древен Иран. Согдийската азбука е в основата на староуйгурската азбука от 8 век, която от своя страна е използвана за създаване на монголската писменост на ранната Монголска империя през 13 век.

Согдийците са говорили на източноирански език, наречен согдийски, тясно свързан с бактрийски, хорезмийски и хотански език Сака, широко разпространен източноирански език в Централна Азия в Древността. Согдиански език е бил известен и в оазисния град-държава Турфан в района на басейна Тарим в Северозападен Китай (в съвременния Синцзян). Съдейки по согдийския надпис в Бугут, Монголия, написан в 581 г., согдийският език е бил и официален език на Първия тюркски каганат, създаден от Гьоктурките.

Согдийският е записван основно в три писмености: согдийска азбука, сирийска азбука и манихейска азбука, всяка от които произлиза от арамейската азбука и които са били широко използвани както в Ахеменидската, така и в Партската империя на древен Иран. Согдийската азбука е в основата на староуйгурската азбука от 8 век, която от своя страна е използвана за създаване на монголската писменост на ранната Монголска империя през 13 век.

Народът Ягноби, живеещ в провинция Таджикистан Согд, все още говори диалект на согдийския език. Ягноби е до голяма степен продължение на средновековния согдийски диалект от региона Усрушана в западната Ферганска долина. По-голямата част от согдийския народ се асимилира с други местни групи като бактрийците, хорезмийците и по-специално с персите и стават персийско говорящи (фарси). През 819 г. персите основават Саманидска държава в региона. Те са сред предците на съвременните таджики.

Пе́рсия произлиза от Персис – древногръцката форма на Парс (или Фарс) и е латинизирано название на историческата област Фарс в Южен Иран,

Названието произхожда от областта „Парсуаш“ (древно-гръцки „Персида“, сега Фарс на брега на Персийския залив, където живеели племената, създали империята на Ахеменидите.

Етнонимът перси също се употребява за говорещите персийски език, за да се отличават от другите жители на Иран, част от които говорят на езици от иранската група на (кюрдите, белуджи и др.) и които също като персите, са в правото си да бъдат наречени етнически „иранци“.

В персийския език също присъства аналогичния термин (на персийски: پرشیا‎ – pershiya), който сам представлява един от редките случаи на „обратно заимстване“. Понякога той се използва за обобщаване на иранските държави до арабските завоевания, но в повечето случаи, говорейки за своята страна в контекста на всички исторически периоди, иранците използват „Иран“, понякога „Иранска империя“ (на персийски: امپراطوری ایران‎ – emperatori-ye iran). Името „Иран“ окончателно се затвърждава в епохата на Сасанидите

В съвременните Индия, Пакистан и Шри Ланка говорейки за „перси“ (тях също ги наричат „парси“, „фарси“) се отнася за членовете на самобитното и обособено религиозно малцинство, изповядващо зороастризъм. Те са потомци на бежанци от ислямските завоевания срещу древните зороастрийци. 

През 3 век пр.н.е. Таджикистан е част от Гръко-бактрийското царство, а век по-късно Согдия е превзета от тохарските племена

Кушансата империя е основана през 1 век. Тя основава множество нови градове, развива земеделието и търговията.^[1]

През 5 и 6 век, части от Таджикистан са превзети от номадските народи на хионити и по-късно от ефталитите. В началото на 6 век Държавата на ефталитите подчинява цяла Средна Азия, Афганистан, част от Северна Индия и някои райони на Източен Туркестан. Столица на ефталитската държава е град Бадиан. В средата на 6 век Средна Азия попада под нашествието на тюркски племена. След решаващата битка между тюрки и ефталити (около 562 – 565) завършва с пълната победа на Тюркския хаганат.

Към средата на 8 век Средна Азия е завоювана от арабите, които разпространяват исляма.^[1] Военните гарнизони са попълвани от местни войници (на арабски: таджик) от ирански произход, приели исляма от сунитското му направление. Тези войници са ядрото на етногенезиса на таджикския народ.

През 9 век арабите са превзети от самадините. Първата таджикска държава е образувана през 875 година от Исмаил Самани с център град Бухара. Те развиват търговията и материалната култура на региона. Държавата на Саманидите е унищожена от нашествието на узбекски племена.

Между 10 и 13 век множество царства сменят власт в земите на Централна Азия. Тези, които включват земите на Таджикистан са газневидите, караханидите, горидите, каракитайците и харезитите.

През периода 1212 – 1220 година земите на Таджикистан влизат в състава на Иран. Между 1219 и 1221 година войските на Чингиз Хан превземат цял Таджикистан, унищожавайки много градове. Така, в периода на управление на сина му, Чагатай ха, 1220 – 1370 година, таджикистанските земи са в състава на Монголската империя, наричана тогава Чатагайски хаганат.^[1]

През 14 век Тимуридите създават инмерия, в състава на която е страната между 1370 – 1740 година, със столица Самарканд. През 16 век страната е превзета от шейбанидите, които избират за столица Бухара. Между 1740 – 1747 година отново влиза в състава на Иран. Части от тези територи са по-късно превзети от Бухарското ханство и остават част от него до 1920 година (така наречената Източна Бухара).

През 1863 godina Русия започва сражения срешу ханатите от Средна Азия. През 1867 година северните части на територията на Таджикистан, заедно с град Худжанд влизат в състава на Туркестанското генерал-губернаторство на Руската империя. Границите на Таджикистан са довогорени между Руската и Британската империя, което оставя част от съвременните територии на страната в Туркестан. 

Арийские племена (арии) — название древних индоиранских племён, которые в начале II тысячелетия до нашей эры отделились от индоевропейских племён и переселились в Центральную Азию («Аирйанэм-Ваэджа») (авест. — арийский простор, страна). В конце II тыс. до нашей эры они переселились в земли современного Ирана и северной Индии. В исторических источниках арийцы (арьи) упоминаются как предки народов государств Арианы, Туран, Бактрия, Согд, Хорезм, Персия, Мидия и Хорасан^[27].

Ариец (ария) — от авестийского слова «aria» и иранского «ariya» означает «благородный», «чистый». От арийцев произошли современные нации — индоарийские народы, персы, таджики, пуштуны, курды, белуджи, осетины, таты, талыши и другие 

Земите на днешен Таджикистан са били заселени още от дълбока древност. През 1 век пр.н.е. те влизат в състава на държави като Согдиана, Бактрия, Персия, Империята на Селевкидите, Гръко-бактрийското царство, Кушанското царство, Кидаритското царство. От Индия прониква будизмът, а от Персия – манихейство и зороастризмът.

В началото на 6 век Държавата на ефталитите подчинява цяла Средна Азия, Афганистан, част от Северна Индия и някои райони на Източен Туркестан. Столица на ефталитската държава е град Бадиан. В средата на 6 век Средна Азия попада под нашествието на тюркски племена. След решаващата битка между тюрки и ефталити (около 562 – 565) завършва с пълната победа на Тюркския хаганат.

Към средата на 8 век Средна Азия е завоювана от арабите. Военните гарнизони са попълвани от местни войници (на арабски: таджик) от ирански произход, приели исляма от сунитското му направление. Тези войници са ядрото на етногенезиса на таджикския народ.

Първата таджикска държава е образувана през 875 от Исмаил Самани с център град Бухара. Държавата на Саманидите е унищожена от нашествието на узбекски племена.

• 1212 – 1220 – земите на Таджикистан влизат в състава на Иран.
• 1220 – 1370 – в състава на Монголската империя на Чингис хан.
• 1370 – 1740 – в състава на Държавата на Тимуридите.
• 1740 – 1747 – отново в състава на Иран.
• 1747 – 1920 – в състава на Бухарското ханство (така наречената Източна Бухара).
• През 1867 година северните части на територията на Таджикистан, заедно с град Худжанд влизат в състава на Туркестанското генерал-губернаторство на Руската империя.

През 1925 Таджикистан влиза в състава на СССР като автономна република в състава на Узбекската ССР. Град Душанбе става негова столица, който е образуван едва през 1924 година в резултат на сливането на три села: Сариосие, Шохмансур и Душанбе.

През 1929 година Таджикистан влиза в състава на СССР като съюзна република. 

https://www.youtube.com/watch?v=undbd5G9TGA