Деметра (на старогръцки: Δημήτηρ) е  богиня на земеделието, плодородието и на зараждащия се живот. Тя е наричана „носителка на сезоните“.
Тя е дъщеря на Кронос и Рея и майка на Персефона (която по-късно става жена на Хадес) от Зевс. Когато Хадес отвлича дъщеря ѝ Персефона, Деметра тръгва да я търси. Докато Деметра обикаля, Посейдон се влюбва в нея, но тя го отхвърля. Посейдон я преследва, но тя се превръща в кобила и се скрива сред табун коне. Посейдон разкрива измамата, превръща се в жребец и я обладава. Така се ражда митичният кон Арейон, който можел да говори с човешки глас.

В Късната Античност култът към Деметра се смесва с този на Кибела. Древните виждали Деметра в съзвездието Дева. Именно Деметра научила хората на земеделие. Тя дала на Триптолем семена пшеница, който ги разпръснал по целия свят и научил хората на земеделие.

В нейна чест се извършвали Елевзинските мистерии. В Римската митология е позната като Церера.

Сред изворите, които дават сведения за Елевсинските мистерии, за най-съществен се смята "Омиров химн на Деметра”, разказ за отвличането на Персефона от Хадес, създаден, когато Елевсина все още не била обединена с Атина. Митът разказва как Деметра се скитала по земята и търсела дъщеря си Персефона, която била отвлечена от Хадес – бог на подземния свят. Преоблечена като старица, отишла в Елевсина. Била приета от царя и неговото семейство и останала в двореца да се грижи за малкия царски син. Когато по-късно нейната божественост била разкрита, тя надзиравала строежа на храм в нейна чест и основала мистериите като изкупителна церемония. 

Процесията към Елевсина тръгва от атинския некропол Керамейк на 19-и Боедромион и се движи по т. нар. „Свещен път“ (Hiera Odos). Участниците са увенчани, размахват клонки, на ръцете и краката им са завързани ленти, от време на време надават ритуални викове „Иакхос!“, или „О, Иакхе!“. Иакхос, Вакхос е един от божествените персонажи в Елевсинския култ, епитет на Дионис. Близо до Елевсина, на моста на Елевсинската река Кефисос, процесията спира за изпълняване на ритуално „обиждане“ на високопоставени лица с „мръсни“ думи и изрази (gefyrismoi). Ритуалът напомня за митичния разказ за Иамбе (или Баубо), която с вулгарния си език и жестове разсмяла скърбящата по загубената си дъщеря Деметра.

След пристигането на процесията в Елевсина (по т.нар. „Свещен път“), следва ден на неприемане на храна в чест на постите на Деметра, която отказвала да се храни, докато търси Персефона. На постите се слага край с пиенето на свещена напитка, наречена „кюкеон“, в състава на която вероятно са влизали ечемик, мента (джоджен) 

жреците разиграват някакво театрално действие, което представя част от свещената легенда за Персефона и Деметра – вероятно пътуването между живота и смъртта и срещата между майка и дъщеря. По време на мистериалната драма е лумвала светлина, която е била видима и извън светилището. Има сигурни сведения за показване и извършване на някакви действия със свещени предмети, сред които ечемичен клас.

След посвещението, в нощта срещу 22 Боедромион, се провежда нощно празнуване „Панихис“ (Панихида), което включва музика, песни, радостни танци. Според някои, танците се провеждат в полетата край Елевсина, наречени Рариански, за които легендата разказва че били първите, на които поникнали житни класове. Според други, девойки танцуват край свещения извор в светилището, който носи името „Калихорос“ – „Изворът на хубавите танци“. Късно същата вечер, или рано на следващата сутрин, се е принасял в жертва бик. На 22 Боедромион мистите честват мъртвите чрез възлияния от специални съдове.

Началото на мистериите се търси в Микенската епоха (около 1500 г. пр. Хр.), тъй като в светилището съществуват архитектурни съоръжения от този период. При управлението на атинския тиран Пизистрат (VI век пр. Хр.), Елевсинските мистерии стават панелински. Мистериите са провеждани ежегодно без прекъсване до IV век сл. Хр., когато светилището е разрушено и опожарено от ревностни християни, и последният хиерофант на Елевсина – Хилариос – е убит.

В близост до светилището, с материали от разрушените антични сгради, е построена раннохристиянска базилика, посветена на св. пр. Захарий. Върху Елевсинския акропол е построена византийска църковна сграда, посветена на празника „Влизане на Богородица в Храма“ (21 ноември). Богородица (на гр. Панагия – Всесветата) естествено става покровителка на мястото, което някога е било свещено на езическата Майка на Боговете – Елевсинската Деметра, и дъщеря ѝ – девата Персефона. 

Demйter, la diosa del grano, y su hija Persйfone, eran el centro de los ritos agrнcolas que tenнan lugar en la ciudad de Eleusis. Conocidos como los Misterios Eleusinos (Mayores y Menores), celebraban la siembra, la brotaciуn y la cosecha del grano. Se pensaba que el ciclo del grano, representado en el mito de Persйfone, era paralelo al ciclo de la Humanidad y de la Vida. Pero hay mucho mas...

https://www.youtube.com/watch?v=FMI92vP2-30

https://www.youtube.com/watch?v=aPY-LVQGUxc

https://www.youtube.com/watch?v=lXHUQ8UdXW0