Самотраки е планински остров в отдалеченото северно Егейско море. Единадесет мили (17 километра) дълъг и 69 квадратни мили (178 квадратни километра) той е най-известен със своя централен връх на планината. Фенгари (5285 фута, 1611 метра), древен храм, наречен Светилището на Великите богове, и известната държава на богинята Нике.

Древните писатели ги наричат ​​с името Кабейрой, докато в епиграфския запис те просто се наричат ​​Богове или Велики богове. Тайните им имена са Аксиерос, Аксиокерса, Аксиокерсос и Кадмилос, които гърците идентифицират още в средата на 4 век пр. Н. Е. С Деметра, Персефона, Хадес и Хермес. Аксиерос е централната фигура на култ към Великата майка, с характеристики, подобни на характеристиките на фригийската богиня Кибела, Анадолската велика майка и Троянската богиня-майка на планината Ида. Гърците я свързваха еднакво с богинята на плодородието Деметра. Великата майка е всемогъщата господарка на дивия свят на планините, почитана на свещени скали, където са й правени жертви и приноси. Голямата майка често е изобразявана на самотракийски монети като седнала жена, с лъв до нея. Хеката, под името Зеринтия, и Афродита-Зеринтия, две други важни богини на природата, са почитани еднакво в Самотраки.

Светилището на Великите богове беше отворено за всички, които искаха да се поклонят, въпреки че достъпът до тези сгради, посветени на мистериите, беше запазен за посветени. Ритуалите и церемониите на мистериите са били ръководени от жрица и често пророчица, наречена Сибила или Кибела

Археологическите разкопки разкриха картина на Светилището и неговото развитие. Има данни за култова дейност от 7 век пр. Н. Е., Въпреки че строителството на монументални сгради започва едва през 4-ти и е свързано с великолепието на кралския дом на Македон. Съобщава се, че Филип II първо се е срещнал с Олимпия, принцеса от Епир, по-късно съпругата му и майка на Александър Велики, по повод инициацията им в Самотраки. Наследниците на Александър продължиха кралското покровителство на Светилището, което постигна най-големия си блясък през 3 и 2 век пр. Н. Е. Култът към Великите богове и посвещението в техните мистерии престават в края на 4 век след Христа. Той остава важен религиозен обект през целия римски период, преди да изчезне от историята към края на късната античност.

Най-важният артефакт от разкопките е била единадесет фута висока статуя на крилата богиня Нике, открита от френския археолог-аматьор Чарлз Шампо през 1863 г. Без глава и безръки и в момента е изложена в Лувърския музей в Париж.

Кацнал на скала на 1020 фута (311 метра) над плажа на Pachia Ammos в южната част на Самотракия е малкият параклис на Света Богородица, наречен Panagia Krimniotissa. Според легендата християните, бягащи от преследване в Мала Азия през периода на византийския иконоборст (730-843 г. сл. Хр.), Са хвърлили икона на Света Богородица в Средиземно море. По-късно тази икона измила на брега на плажа на Пакия Амос, където била намерена от моряци.

https://bg.sacredsites.com/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0/%D0%93%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F/samothrace_sanctuary_of_the_great_gods.html

Тримата Кабири : Арес-Марс , Хермес-Меркурий, Аполон

https://www.youtube.com/watch?v=G0HQjiSlArs