Постинг
02.01 16:16 -
Г. Сотиров УБИЙСТВОТО НА ЮСТИНИАНОВАТА САМОЛИЧНОСТ КРАСНОРЕЧИЕТО НА ЛИПСИТЕ

Г. Сотиров УБИЙСТВОТО НА ЮСТИНИАНОВАТА САМОЛИЧНОСТ
http://www.ivanstamenov.com/files/gs-justinian.pdf
ПРИЛОЖЕНИЕ IIКРАСНОРЕЧИЕТО НА ЛИПСИТЕ
Съществуват четири красиво илюстрирани, средновековни български ръкописи, съхранявани в различни европейски библиотеки. Четириевангелието на цар Иван Александър (1356) е в Лондон. Манасиевата хроника (ок. 1335-1340) е във Ватикана. Томичовият псалтир (от средата на четиринайсти век) е в Москва. Болонският псалтир (ок. 1230-1241) е в университетската библиотека на град Болоня, от който е получил името си. Как така такива значителни писмени паметници днес не съществуват на територията на България? Отговорът е ясен: всички те са унищожени. Горенето на книги не е измислено от Хитлер. Диоген Лаертски е запазил сведение, според което прочутият Платон е искал да изгори всички творби на Демокрит, които е успял да събере, но се е отказал от идеята, след като двама от приятелите му го уверили, че няма смисъл, защото книгите вече имали много преписи [135]. Cremutius Cordus не е имал късмета на Демокрит. Поддръжниците на Тиберий не само изгорили всичките му книги, но принудили стареца да си отнеме живота [136]. При Дио Касий четем, че когато Север посетил Александрия, “той взе от повечето светилища всичките книги, съдържащи тайни учения, които 63 можа да намери, и заключи гробницата на Александър; това бе с целта никой в бъдеще да не може да види тялото на Александър или да прочете написаното в споменатите книги”. Не се споменава какво е сторил Север с книгите, които е взел. Както изглежда, Дио се е надявал, че неговите читатели знаят, че най-сигурният начин да попречиш на някого да научи съдържанието на дадена книга, е да хвърлиш книгата в пламъците. Марк Дякон в житието на Порфирий разказва как в Газа християнската тълпа е подпалила храма на Зевс. След това фанатикът съобщава със задоволство, че “къщите бяха претърсени, защото в повечето от имотите имаше много идоли. От тези, които намериха, една част бе запалена, докато други бяха захвърлени на купчината смет. Намериха и книги”, продължава Марк, “пълни с измами, които бяха наречени свещени книги и с които идолопоклонниците отслужваха своите мистерии и други забранени церемонии. Тези книги споделиха съдбата на своите богове” [137]. Събитията в Газа са бледо подобие на онова, което се е случило в Александрия няколко години по-рано [138]. Там християнските фанатици, както се твърди, са унищожили библиотеката на Серапея, съдържаща около 400 000 тома. Останалите 700 000 книги, съхранявани в Александрия, са унищожени през 642 г. н.е. по заповед на халиф Омар. Ако се вярва на сведенията, тези книги са служили за отопление на градските бани в продължение на шест месеца. Сред невъзвратимите загуби, причинени от умишлено или случайно унищожаване, е “Историята на Македония”, творба на Хераклит от Лесбос [139]. Сред другите такива творби можем да споменем “Гетика” на Дио Хрисостом, мемоарите на Траян, голяма част от “Историята на Битиния”, написана от Ариан [140], и четирите книги на Клавдий Евстений. Последният автор, според Цезар Бароний, е бил секретар на Диоклетиан и съответно достатъчно добре квалифициран да опише постиженията на четирима императори: Диоклетиан, Максимин, Галерий и Константин [141]. Не всички книги, които са били неудобни за властите, са удостоявани с auto-da-fe (публично изгаряне – б.пр.). Някои са подлагани на цензура. По местоположението и приблизителния размер на липсващите пасажи често може да се отгатне общия смисъл на тези (премахнати) части. Страбоновата “География” е малко или много цяла, с изключението на Книга VII. Тази лошо повредена част от творбата му се занимава с Тракия и Македония. От “История” на Квинт Куртий липсват Книга I и II, в които са били описани началото на царуването на Александър и неговите дела в Тракия. “Romana” на Йордан е с липси точно на мястото, където авторът се кани да каже нещо важно за произхода и личността на Константин Велики. Списъкът на подобни липси е впечатляващо дълъг. Лукари, който ни казва, че визиготите в Испания са продължавали да говорят на славянски език до 764 година, посочва като свой източник “Църковна история” на Никифор Калист. Тази история е писана преди 1327. Днес има само по едно копие на ръкописите, съставляващи 64 осемнайсет книги. Пубикуван е и списъкът на още пет книги, част от оригиналната композиция, които продължават историята до 911 година. Самите книги обаче липсват. И все пак през 1604 Джакомо ди Пиетро Лукари трябва да ги е виждал, защото точно в тях са описани събитията от осми век, включително историята на визиготите в Испания. Липсващите книги и липсите в достигналите до нас източници следват една закономерност. Тези липси се отчитат поразително често всеки път, когато се казва или загатва нещо за идентичността на славяните с древните траки, за техните владетели и за древната тракийска цивилизация. Какво по-убедително в това отношение от съдбата на Константин Велики, от една страна, и тази на Юлиан Апостат, от друга? Книгите на Константин, който е направил християнството официална религия и е управлявал империята 33 години, са изчезнали до една. Юлиан, който е отхвърлял християнството и който е седял на трона само за 3 кратки години, е оставил книги, повечето от които днес могат да се намерят в най-близката библиотека. Аналогично, шансовете за оцеляване на гръцките книги са били значителни, докато тези за тракийските книги са били нулеви. Величието на Константин не се е оказало достатъчно, за да осигури опазването на неговите беседи, написани на тракийски език. Откриваме многозначителен пример за унищожение на книжнина и в отговорите на папа Николай I на въпросника, изпратен му от българските държавници (866 г. н.е.): “Вие питате какво да сторите със скверните книги, които, казвате, сте взели от сарацините и сега притежавате; безспорно, не трябва да бъдат оставени; защото, както е писано, общуването със злото покварява добрите нрави; а тъй като те (сарацинските книги) са вредни и богохулни, трябва да бъдат изгорени.” (Responsa Nicolai ad consulta Bulgarorum, PL, t. 119, col. 978-1016.) Българите вероятно са послушали този съвет и можем да предположим, че когато гърците завладяват България (Тракия) през 1018, те са направили същото – хвърлили са в огъня българските (тракийските) книги, които са открили в страната. Неуспехът на Джеймс Брайс да намери оригиналното житие на Юстиниан показва само, че това е било обречено на провал начинание или, може би, че не е потърсил достатъчно добре. Така или иначе твърденията на Брайс са неоснователни. Бдителният читател знае как да проверява твърдения. Историята като цяло е сбор от вероятности. Степента на вероятност на дадено твърдение не се измерва с бройката на повторения на това твърдение от един или повече автори, а от съответствието му с природните закони и човешкото поведение. Това, което знаем за липсите (на и) в историческите сведения, засилва увереността ни в правдивостта на Vita Justiniani, за което сме задължени и признателни на Иван Томко Марнавич.
Трябва да се празнува Коледа на Ивановде...
Икона на Пресвета Богородица «Лидска» (Н...
Щастливото червейче
Икона на Пресвета Богородица «Лидска» (Н...
Щастливото червейче
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.