Постинг
23.12.2022 16:16 -
ЧУДЕСАТА НА СВЕТИЯ НАШ ОТЕЦ КЛИМЕНТ, БЪЛГАРСКИ ЕПИСКОП НАПИСАНО АРХИЕПИСКОП НА ПЪРВА ЮСТИНИАНА И НА ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ ГОСПОДИН ТЕОФИЛАКТ
ТЕОФИЛАКТ БЪЛГАРСКИ
ПРОСТРАННО ЖИТИЕ
НА КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ
Увод
1. Елате, чада2, чуйте ме (Псал. 33,12), елате всички, които се страхувате от бога, и ще ви разкажа (Псал. 65, 16), за да узнае и другото поколение, синовете, които ще се родят (Псал. 77, В), и създаващият се народ да възхвали господа (Псал. 101, 19).
Това е казал Давид3, а ние днес го казваме заедно с него. Наистина трябва навсякъде и пред всички да разказваме за божието величие не само поради това, че няма граница на божията похвала (Псал. 146, 5), както вярваме, защото, колкото и много да съобщаваме и да говорим, неказаните неща са много повече, но и поради това, че разгласяваното величие на божиите чудеса се явява като някакво подбуждане за по-безгрижните, които са заспали за извършване на добри дела.
2. Мнозина смятат, че нашият век е отстъпил в известно отношение на древността4, че миналите времена са блестели с чудеса и са били украсени с живота на мъже, които, ако и
да са били с тела, са живели почти безтелесно, а на нашето поколение нищо подобно не било дадено от бога, затова тези хора, които лошо и твърде несигурно познават (действителността)5, по жалък начин се оказаха негодни за праведен живот, понеже сегашната природа не го била възприемала. Същността на природата е една и съща и не се е променила, и господ си е запазил и в нашите времена твърде много мъже, които, без да превиват коляно (3 Царст. 19, 18) пред никого от хората6, са блестели със светлината на своя живот за слава на небесния ни баща, като са станали светила на света, имащи словото на живота (Фил. 2, 15-16).
3. По същия начин блажени отци и учители са просветили в тези последни времена българската земя, като са блеснали с учението и чудесата си и са се явили силни пред бога с живота и словото си. Аз имам желание да опиша целия им живот, макар това и да надминава силата на моето слово7. Но дори и малко нещо да предложа, все пак аз ще засвидетелствувам с това человеколюбието и благодатта на бога, който е с нас и ще бъде с нас през всичките дни чак до края (Мат. 28, 20), както е обещал, а и ще покажа на всички хора, че не нашата природа се е изменила, но че се е извратило нашето желание.8
II.
Изнамиране на азбуката
4. Навярно вие искате да узнаете кои са тези отци? - Методий, който украсил Панонската епархия, като станал архиепископ на Моравия9, и Кирил, който бил велик в езическата философия, а още по-велик в християнската10 и познавал природата на действително съществуващите неща, а още повече единния съществуващ, от когото всичко е получило съществуването си от невидимото (Евр. 11,3). Поради чистотата на живота си те приели бога в себе си и поради приемането на страха в сърцето си се стараели да създадат спасителен дух (Исайя 26, 18) и станали силни в учителното слово, което се преподавало на гръцки език11. Силата12 на такава мъдрост привлякла мнозина.
5. Понеже славянският или българският народ не разбирал писанията, изложени на гръцки език, светците смятали това за най-голяма загуба и намирали основание за своята безутешна скръб в това, че светилникът на писанията не се пали в тъмната страна (2 Петр. 1, 19) на българите. Те тъгували, страдали и се отказвали от живота13.
6. И така какво правят? Обърнали се към утешителя14, чийто пръв дар са езиците и помощта на словото (Деян. 2, 2), и измолили от него тази благодат - да изнамерят азбуката, която съответствува на грубостта15 на българския език, и да могат да преведат божествените писания на езика на народа16. И наистина, като се предали на строг пост и продължителна молитва, на омаломощаване на тялото си и на съкрушаване и смиряване на душата си, те постигнали желаното. Близо е господ, казва Давид, до всички, които го викат в истината (Псал. 114, 18), и докато ти още говориш, той ще каже: ето аз съм тук (Исайя 58, 9), защото аз съм бог, който се приближава, а не съм бог отдалече (Йерем. 23, 23).
7. И така те получили благодатта на духа като готово утро (Осия 6, 3) и светлина на знание се разляла над праведниците (Псал. 96, 11; Псал. 111, 4), и свързаната с тези неща17 радост разпръснала по-първата им скръб. След като получили този желан дар, те изнамерили славянската азбука18, превели боговдъхновените писания от гръцки на български език и се погрижили да предадат божествените знания на по-способните от учениците си. И мнозина пили от този учителен извор, между които избрани и корифеи на групата19 били Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и Сава.
III
При папата в Рим
8. Понеже знаели, че Павел е съобщил за своята проповед (Гал. 2, 2) на апостолите, и те се отправили при епископа на Рим20, за да покажат на блажения папа превода си на писанията21. Пътуването им било успешно и те ненапразно заминали22.
9. Адриан, който тогава украсявал апостолския престол, щом като чул за тяхното идване, се зарадвал необикновено много23. Поразен отдалеч от гърма на славата на светците, той пожелал да види и блясъка на тяхната благодат, чувствувайки към божествените мъже това, което чувствувал Мойсей към бога, когато поискал да му се покаже желаното лице (на бога) и да го види ясно24 (Изход 33, 23, 13). Повече не можал да чака, но, като взел със себе си всичките свещеници и намиращите се там архиереи, излязъл да посрещне светците, като, според обичая, пред него бил носен знакът на кръста, и изразявал чрез сиянието на свещниците блясъка на радостта си, а може да се каже, и сиянието на идващите гости, които, прославени от прославяния сред светците господ (2. Сол. 1,10; Псал. 88, 7: Сир. 38,0], били удостоени да извършат много чудеса по време на своето влизане25. Когато било показано и тяхното дело на папата и той видял, че преводът на писанията на тоя език26 е рожба на духовна благодат на истинска апостолско душа, той не знаел какво да прави от радост: почнал да облажава мъжете, да ги нарича с различни имена - отци, любими деца, своя радост, венец на вярата, корона на славата и красотата (Прем. Сол. 5, 17) на църквата. След това какво направил? Като взел преведените книги, той ги занесъл на божествения жертвеник, посветил ги на бога като някакъв дар и показал, че бог се радва на такива жертви, плод на словото (Евр. 13, 15 - б)27, и приема такива плодоприношения като благоуханен мирис (Ефес. 5,2; Филип. 4,18). Защото какво е по-приятно за словото-бог от словото28, което освобождава словесните от безсловесие, ако подобното се радва на подобно (Сирах 13, 15; 37,4)? Той провъзгласил в църквата мъжете за равноапостоли, понеже се заели с подвиг, който е равен на подвига на Павел (2. Тим. 4,7), и се стараели да принесат на бога съвършено и свято приношение от народи (Рим. 15, 16).
10. След това тези от придружаващите светите мъже, за които учителите засвидетелствували, че имат достатъчно опитност в славянската писменост и са украсени с благочестив живот, папата удостоил едни със свещенически сан, други с дяконски, а някои с иподяконски29. А лично великия Методий30, макар много да се отказвал и да не се съгласявал, папата ръкоположил за моравски епископ в Панония31, понеже смятал, че не е справедливо да се лишава от сан този, който го е заслужил с делото си, както еднакво е несправедливо, когато някой получава сан, който е напълно далеч от делото, и когато се допуска някой епископ по дела и достойнство да остава скрит сред миряните и бидейки светилник, се поставя под леглото на неизвестността (Лука 8, 16). Така римският архиерей почел Методий с епископски сан или по-скоро почел епископството чрез него. 11. А Кирил, който бил истински философ, Великият архиерей (Евр. 4, 14) въвел в святая святих32 (Евр. 9, 3), за да служи там вътре в истинската скиния33 (Евр. 8, 2) и по-духовно и по-божествено да участвува в тайнствата34 и да се приобщи с новата чаша. Защото той като че ли за това бил оставен да пребъде в плът35, за да изнамери азбуката и да преведе писанията, а като послужил по тоя начин на божествената воля, той бил прибран от бога, които го научил на знание (Псал. 93, 10). Щом като обаче предусетил края на живота си, той приел монашеска схима36, която отдавна желаел, но поради скромност не я приемал като нещо велико и надминаващо неговите сили. Като преживял в това звание десет дни37 и като приел светлина към светлината, той се преселил на небето, където е Христос, и напуснал долината на плача (Псал. 83, 7), жилището на мрака, калното блато (Псал. 39, 3) и земния живот. Той предал духа си на бога на духовете, а тялото му, което било вкусило доброволна смърт преди определената от природата, почетено с песни от божествения папа и целия клир, било погребано в храма на Климент - онзи Климент, който е придружавал Петър, първия от апостолите, и който подчинил елинската мъдрост на Христовата като слугиня на господарката й38. И философът приел философа, великият учител взел при себе си гласа на словото, наставникът на народите поселил при себе си този, който е просветил останалите народи със светлината на знанието39.
12. И бог чрез знамения засвидетелствувал славата, която очаквала Кирил на небето, и по този начин направил видимите неща глашатаи на невидимото40. Душевно болни, щом дохождали при гроба му. намирали изцеление, а благодатта на светия дух станала бич-гонител на много други болести. Защото, щом като някой се доближавал до гроба му или пък само почвал да призовава името на този богоносен отец, той намирал избавление от страданието според вярата си. Затова Кирил бил велик в устата на римляните, а още по-велик в душите им. Така чудесата му били основа на неговата слава, тя пък - причина за твърде голямата му почит, а почитта към светеца - утвърждаване на божията слава.
IV
Методий в Панония
13. Така смъртта доставила на Кирил чест и от пребожествения папа и от бога41. Методий пък, след като загубил своя сътрудник и спътник, който му бил във всичко истински брат по плът и в господа, предал сърцето си на скръб42, изпитвайки това човешко чувство, сломен от обич към брат си. От друга страна, той се утешавал не по-малко, дори и повече, понеже се надявал, че ще има Кирил за помощник в учителското си дело и че колкото Кирил е по-близо до бога след освобождението си от плътта, толкова той ще притежава по-полезно застъпничество43.
14. А когато настъпило време за Методий да тръгне на път за Панония и трябвало най-сетне да насочи поглед към епископията на тази страна, той прегърнал гроба на брат си, много пъти извикал милото име Кирил, оплакал телесната си самотност, призовал на помощ силата на неговото застъпничество44 и тръгнал на път с учениците си. Когато пристигнал в Моравия, той станал истински епископ, като проявил у себе си такива качества, каквито са нарисувани от Павел в образа на епископа (1 Тим. 2, 3-7), и надминавал всички с учителството си45. Защото той не заровил таланта си (Мат. 25, 18) и не продавал 46 благодатта на духовния си дар (Деян, 8, 18; 1 Тим, 3,3; Тит 1,7), и не направил властта си източник на разкош (Тит 1.9), но правел всички съучастници в доброто, като равномерно разпространявал слънцето на словото (Мат. 4,45) и не преставал да проявява усърдие при раздаването на отмерената евангелска храна (Лука 12, 42). Този, който и преди епископството си така залягал за учителното слово, и то, без да се подхвърля на опасност за делото, когато вече му било поверено това дело и получил залога и знаел определеното за апостола: „Горко ми, ако не благовествувам” (1 Кор. 9, 16), нима тогава не е бил длъжен да се занимава с учителството, да се привърже към него и цял ден да се грижи за божиите слова, които му доставяли сладост повече от мед и медена пита (Псал. 18, 11; 118, 103)?
15. Естествено, че той не само не преставал ежедневно да поучава тогавашния моравски княз Ростислав47 и да възпитава душата му с божествените заповеди, но и възпитавал и напътствувал владетеля на цяла Панония. който се казвал Коцел48, за да има49 страх от господа (Псал. 118, 120), и възпиран и въздържан от него като от някаква юзда, да отбягва всякаква злина.
Покръстването на Борис
Освен това великият Методий тогава непрекъснато дарявал с благодеянията на словото си и българския княз Борис, който живял през времето на византийския император Михаил и когото по-рано бил направил свое духовно чадо и бил привлякъл чрез прекрасния си във всичко език50.
1б. Този Борис изобщо бил и с много здрав ум и бил склонен към доброто. При него и българският народ започнал да се удостоява с божественото кръщение и да се християнизира. Когато тези светци, имам пред вид Кирил и Методий, видели, че има много вярващи и че много деца на бога се раждат чрез вода и дух (Йоан 3,5), но че те напълно са лишени от духовна храна, те изнамерили азбуката, както казвахме51, и превели писанията на български език52, за да имат новородените деца божии достатъчно божествена храна и да достигнат до духовен растеж и до мярката на Христовата възраст (Евр. 4, 16; Кол. 2, 19; Ефес. 4, 13). Така българският народ, от скитското заблуждение, познал истинския и най-правия път - Христа (Йоан, 14, 6) - и макар и късно, около единадесетия или дванадесетия час, влязъл в божия виноград чрез благодатта на този, който го повикал (Мат 20,6; Гал. 1,15; 2 Тим. 1,10). Повикването53 на този народ станало през 6377 година от сътворението на света54.
http://macedonia.kroraina.com/bugarash/ko/teofilakt1.html
ПРОСТРАННО ЖИТИЕ
НА КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ
ЖИВОТ, ДЕЙНОСТ, ИЗПОВЕДАНИЕ И ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ЧАСТ ОТ ЧУДЕСАТА НА СВЕТИЯ НАШ ОТЕЦ КЛИМЕНТ, БЪЛГАРСКИ ЕПИСКОП1, НАПИСАНО ОТ ПРЕСВЕТИЯ И СЛАВЕН АРХИЕПИСКОП НА ПЪРВА ЮСТИНИАНА И НА ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ ГОСПОДИН ТЕОФИЛАКТ, КОЙТО ИМАЛ ЗВАНИЕТО МАГИСТЪР НА ОРАТОРИТЕ В КОНСТАНТИНОПОЛ
I
Увод
1. Елате, чада2, чуйте ме (Псал. 33,12), елате всички, които се страхувате от бога, и ще ви разкажа (Псал. 65, 16), за да узнае и другото поколение, синовете, които ще се родят (Псал. 77, В), и създаващият се народ да възхвали господа (Псал. 101, 19).
Това е казал Давид3, а ние днес го казваме заедно с него. Наистина трябва навсякъде и пред всички да разказваме за божието величие не само поради това, че няма граница на божията похвала (Псал. 146, 5), както вярваме, защото, колкото и много да съобщаваме и да говорим, неказаните неща са много повече, но и поради това, че разгласяваното величие на божиите чудеса се явява като някакво подбуждане за по-безгрижните, които са заспали за извършване на добри дела.
2. Мнозина смятат, че нашият век е отстъпил в известно отношение на древността4, че миналите времена са блестели с чудеса и са били украсени с живота на мъже, които, ако и
да са били с тела, са живели почти безтелесно, а на нашето поколение нищо подобно не било дадено от бога, затова тези хора, които лошо и твърде несигурно познават (действителността)5, по жалък начин се оказаха негодни за праведен живот, понеже сегашната природа не го била възприемала. Същността на природата е една и съща и не се е променила, и господ си е запазил и в нашите времена твърде много мъже, които, без да превиват коляно (3 Царст. 19, 18) пред никого от хората6, са блестели със светлината на своя живот за слава на небесния ни баща, като са станали светила на света, имащи словото на живота (Фил. 2, 15-16).
3. По същия начин блажени отци и учители са просветили в тези последни времена българската земя, като са блеснали с учението и чудесата си и са се явили силни пред бога с живота и словото си. Аз имам желание да опиша целия им живот, макар това и да надминава силата на моето слово7. Но дори и малко нещо да предложа, все пак аз ще засвидетелствувам с това человеколюбието и благодатта на бога, който е с нас и ще бъде с нас през всичките дни чак до края (Мат. 28, 20), както е обещал, а и ще покажа на всички хора, че не нашата природа се е изменила, но че се е извратило нашето желание.8
II.
Изнамиране на азбуката
4. Навярно вие искате да узнаете кои са тези отци? - Методий, който украсил Панонската епархия, като станал архиепископ на Моравия9, и Кирил, който бил велик в езическата философия, а още по-велик в християнската10 и познавал природата на действително съществуващите неща, а още повече единния съществуващ, от когото всичко е получило съществуването си от невидимото (Евр. 11,3). Поради чистотата на живота си те приели бога в себе си и поради приемането на страха в сърцето си се стараели да създадат спасителен дух (Исайя 26, 18) и станали силни в учителното слово, което се преподавало на гръцки език11. Силата12 на такава мъдрост привлякла мнозина.
5. Понеже славянският или българският народ не разбирал писанията, изложени на гръцки език, светците смятали това за най-голяма загуба и намирали основание за своята безутешна скръб в това, че светилникът на писанията не се пали в тъмната страна (2 Петр. 1, 19) на българите. Те тъгували, страдали и се отказвали от живота13.
6. И така какво правят? Обърнали се към утешителя14, чийто пръв дар са езиците и помощта на словото (Деян. 2, 2), и измолили от него тази благодат - да изнамерят азбуката, която съответствува на грубостта15 на българския език, и да могат да преведат божествените писания на езика на народа16. И наистина, като се предали на строг пост и продължителна молитва, на омаломощаване на тялото си и на съкрушаване и смиряване на душата си, те постигнали желаното. Близо е господ, казва Давид, до всички, които го викат в истината (Псал. 114, 18), и докато ти още говориш, той ще каже: ето аз съм тук (Исайя 58, 9), защото аз съм бог, който се приближава, а не съм бог отдалече (Йерем. 23, 23).
7. И така те получили благодатта на духа като готово утро (Осия 6, 3) и светлина на знание се разляла над праведниците (Псал. 96, 11; Псал. 111, 4), и свързаната с тези неща17 радост разпръснала по-първата им скръб. След като получили този желан дар, те изнамерили славянската азбука18, превели боговдъхновените писания от гръцки на български език и се погрижили да предадат божествените знания на по-способните от учениците си. И мнозина пили от този учителен извор, между които избрани и корифеи на групата19 били Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и Сава.
III
При папата в Рим
8. Понеже знаели, че Павел е съобщил за своята проповед (Гал. 2, 2) на апостолите, и те се отправили при епископа на Рим20, за да покажат на блажения папа превода си на писанията21. Пътуването им било успешно и те ненапразно заминали22.
9. Адриан, който тогава украсявал апостолския престол, щом като чул за тяхното идване, се зарадвал необикновено много23. Поразен отдалеч от гърма на славата на светците, той пожелал да види и блясъка на тяхната благодат, чувствувайки към божествените мъже това, което чувствувал Мойсей към бога, когато поискал да му се покаже желаното лице (на бога) и да го види ясно24 (Изход 33, 23, 13). Повече не можал да чака, но, като взел със себе си всичките свещеници и намиращите се там архиереи, излязъл да посрещне светците, като, според обичая, пред него бил носен знакът на кръста, и изразявал чрез сиянието на свещниците блясъка на радостта си, а може да се каже, и сиянието на идващите гости, които, прославени от прославяния сред светците господ (2. Сол. 1,10; Псал. 88, 7: Сир. 38,0], били удостоени да извършат много чудеса по време на своето влизане25. Когато било показано и тяхното дело на папата и той видял, че преводът на писанията на тоя език26 е рожба на духовна благодат на истинска апостолско душа, той не знаел какво да прави от радост: почнал да облажава мъжете, да ги нарича с различни имена - отци, любими деца, своя радост, венец на вярата, корона на славата и красотата (Прем. Сол. 5, 17) на църквата. След това какво направил? Като взел преведените книги, той ги занесъл на божествения жертвеник, посветил ги на бога като някакъв дар и показал, че бог се радва на такива жертви, плод на словото (Евр. 13, 15 - б)27, и приема такива плодоприношения като благоуханен мирис (Ефес. 5,2; Филип. 4,18). Защото какво е по-приятно за словото-бог от словото28, което освобождава словесните от безсловесие, ако подобното се радва на подобно (Сирах 13, 15; 37,4)? Той провъзгласил в църквата мъжете за равноапостоли, понеже се заели с подвиг, който е равен на подвига на Павел (2. Тим. 4,7), и се стараели да принесат на бога съвършено и свято приношение от народи (Рим. 15, 16).
10. След това тези от придружаващите светите мъже, за които учителите засвидетелствували, че имат достатъчно опитност в славянската писменост и са украсени с благочестив живот, папата удостоил едни със свещенически сан, други с дяконски, а някои с иподяконски29. А лично великия Методий30, макар много да се отказвал и да не се съгласявал, папата ръкоположил за моравски епископ в Панония31, понеже смятал, че не е справедливо да се лишава от сан този, който го е заслужил с делото си, както еднакво е несправедливо, когато някой получава сан, който е напълно далеч от делото, и когато се допуска някой епископ по дела и достойнство да остава скрит сред миряните и бидейки светилник, се поставя под леглото на неизвестността (Лука 8, 16). Така римският архиерей почел Методий с епископски сан или по-скоро почел епископството чрез него. 11. А Кирил, който бил истински философ, Великият архиерей (Евр. 4, 14) въвел в святая святих32 (Евр. 9, 3), за да служи там вътре в истинската скиния33 (Евр. 8, 2) и по-духовно и по-божествено да участвува в тайнствата34 и да се приобщи с новата чаша. Защото той като че ли за това бил оставен да пребъде в плът35, за да изнамери азбуката и да преведе писанията, а като послужил по тоя начин на божествената воля, той бил прибран от бога, които го научил на знание (Псал. 93, 10). Щом като обаче предусетил края на живота си, той приел монашеска схима36, която отдавна желаел, но поради скромност не я приемал като нещо велико и надминаващо неговите сили. Като преживял в това звание десет дни37 и като приел светлина към светлината, той се преселил на небето, където е Христос, и напуснал долината на плача (Псал. 83, 7), жилището на мрака, калното блато (Псал. 39, 3) и земния живот. Той предал духа си на бога на духовете, а тялото му, което било вкусило доброволна смърт преди определената от природата, почетено с песни от божествения папа и целия клир, било погребано в храма на Климент - онзи Климент, който е придружавал Петър, първия от апостолите, и който подчинил елинската мъдрост на Христовата като слугиня на господарката й38. И философът приел философа, великият учител взел при себе си гласа на словото, наставникът на народите поселил при себе си този, който е просветил останалите народи със светлината на знанието39.
12. И бог чрез знамения засвидетелствувал славата, която очаквала Кирил на небето, и по този начин направил видимите неща глашатаи на невидимото40. Душевно болни, щом дохождали при гроба му. намирали изцеление, а благодатта на светия дух станала бич-гонител на много други болести. Защото, щом като някой се доближавал до гроба му или пък само почвал да призовава името на този богоносен отец, той намирал избавление от страданието според вярата си. Затова Кирил бил велик в устата на римляните, а още по-велик в душите им. Така чудесата му били основа на неговата слава, тя пък - причина за твърде голямата му почит, а почитта към светеца - утвърждаване на божията слава.
IV
Методий в Панония
13. Така смъртта доставила на Кирил чест и от пребожествения папа и от бога41. Методий пък, след като загубил своя сътрудник и спътник, който му бил във всичко истински брат по плът и в господа, предал сърцето си на скръб42, изпитвайки това човешко чувство, сломен от обич към брат си. От друга страна, той се утешавал не по-малко, дори и повече, понеже се надявал, че ще има Кирил за помощник в учителското си дело и че колкото Кирил е по-близо до бога след освобождението си от плътта, толкова той ще притежава по-полезно застъпничество43.
14. А когато настъпило време за Методий да тръгне на път за Панония и трябвало най-сетне да насочи поглед към епископията на тази страна, той прегърнал гроба на брат си, много пъти извикал милото име Кирил, оплакал телесната си самотност, призовал на помощ силата на неговото застъпничество44 и тръгнал на път с учениците си. Когато пристигнал в Моравия, той станал истински епископ, като проявил у себе си такива качества, каквито са нарисувани от Павел в образа на епископа (1 Тим. 2, 3-7), и надминавал всички с учителството си45. Защото той не заровил таланта си (Мат. 25, 18) и не продавал 46 благодатта на духовния си дар (Деян, 8, 18; 1 Тим, 3,3; Тит 1,7), и не направил властта си източник на разкош (Тит 1.9), но правел всички съучастници в доброто, като равномерно разпространявал слънцето на словото (Мат. 4,45) и не преставал да проявява усърдие при раздаването на отмерената евангелска храна (Лука 12, 42). Този, който и преди епископството си така залягал за учителното слово, и то, без да се подхвърля на опасност за делото, когато вече му било поверено това дело и получил залога и знаел определеното за апостола: „Горко ми, ако не благовествувам” (1 Кор. 9, 16), нима тогава не е бил длъжен да се занимава с учителството, да се привърже към него и цял ден да се грижи за божиите слова, които му доставяли сладост повече от мед и медена пита (Псал. 18, 11; 118, 103)?
15. Естествено, че той не само не преставал ежедневно да поучава тогавашния моравски княз Ростислав47 и да възпитава душата му с божествените заповеди, но и възпитавал и напътствувал владетеля на цяла Панония. който се казвал Коцел48, за да има49 страх от господа (Псал. 118, 120), и възпиран и въздържан от него като от някаква юзда, да отбягва всякаква злина.
Покръстването на Борис
Освен това великият Методий тогава непрекъснато дарявал с благодеянията на словото си и българския княз Борис, който живял през времето на византийския император Михаил и когото по-рано бил направил свое духовно чадо и бил привлякъл чрез прекрасния си във всичко език50.
1б. Този Борис изобщо бил и с много здрав ум и бил склонен към доброто. При него и българският народ започнал да се удостоява с божественото кръщение и да се християнизира. Когато тези светци, имам пред вид Кирил и Методий, видели, че има много вярващи и че много деца на бога се раждат чрез вода и дух (Йоан 3,5), но че те напълно са лишени от духовна храна, те изнамерили азбуката, както казвахме51, и превели писанията на български език52, за да имат новородените деца божии достатъчно божествена храна и да достигнат до духовен растеж и до мярката на Христовата възраст (Евр. 4, 16; Кол. 2, 19; Ефес. 4, 13). Така българският народ, от скитското заблуждение, познал истинския и най-правия път - Христа (Йоан, 14, 6) - и макар и късно, около единадесетия или дванадесетия час, влязъл в божия виноград чрез благодатта на този, който го повикал (Мат 20,6; Гал. 1,15; 2 Тим. 1,10). Повикването53 на този народ станало през 6377 година от сътворението на света54.
http://macedonia.kroraina.com/bugarash/ko/teofilakt1.html
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
