Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.12.2022 10:55 - Кои са турците
Автор: virtu Категория: Тя и той   
Прочетен: 973 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


Who are the Turks? Origin, History and DNA assessment 

Ту̀рция (на турски: Tьrkiye) или Репу̀блика Ту̀рция (на турски: Tьrkiye Cumhuriyeti) е държава, чиято територия е почти изцяло разположена в Азия (97%), а останалите 3% – на Балканския полуостров в Югоизточна Европа, но повече от 20% от населението ѝ живее на Балканския полуостров. Турция граничи с 8 държави – (2 в Европа и 6 в Азия). Граничи на изток с Грузия, Армения, Азербайджан и Иран; на юг – с Ирак и Сирия; на запад – с Егейско море и островите в него, Гърция и България. Има излаз на Средиземно море на юг, Егейско море на запад, Черно море и Мраморно море на север. Тук са важните проливи Босфор и Дарданели. До 1922 г. територията на днешната държава е в центъра на Османската империя. Площта ѝ е 783 562 kmІ, от които (769 632 kmІ) суша и (13 930 kmІ) водна площ. Разположението на Турция между Европа (3% от територията) и Азия я прави страна от особено геостратегическо значение. С 82 млн. души население тя е 16-ата страна по население в света.

Преди да стане център на Османската империя, този регион в далечното минало е бил значителна част от древните държави Грузия (Колхида и Иверия), Персия, Армения, Рим и Византия.

Населението на Турция се отличава с голямо етническо многообразие. В Турция има два мегаполиса – Истанбул и столицата Анкара.

Историческата ретроспекция на територията на днешна Турция показва, че по-голямата ѝ част през непрекъснат и продължителен период от над 15 века се състои от провинции на Римската империя и Византия, като е наричана по тази си характеристика от самите „турци“ Рум, т.е. на турски „земя на ромеите“ или „римска земя“.

Република Турция, която претендира поне в културен план за правоприемник на Османската империя, наследява многообразие от народности на територията си. Османската империя е теокрация и в по-малка или по-голяма степен наследничка на Византия, даже и в чисто историко-географски план. Още във византийската армия са съществували корпуси от т.нар. туркополи, лека кавалерия, лоялна към кръстоносците, чийто произход би могъл да се търси в средите на стратиотите и акритите, формирали известните византийски банди. След завоюването на ислямските светини Мека и Медина, с изземването на плаща и знамето на пророка и останалите ислямски светини от Селим I (чиято майка е понтийска гъркиня от Трапезундската империя) от египетските мамелюци, османската династия се тотално поевропейчила. Всички валидета без изключение от 16 век насам били европейки. Известно е, че по времето на разцвета на Османската империя (16 – 17 век), до началото на 19 век, името „турчин“ било изключително обидно в рамките на империята, както никога дотогава през старото византийско време. Освен това за мюсюлманите в Османската империя по това време бил забранен достъпа до държавното управление и военна служба (да са членове на дивана и на еничарския корпус). През 17 век с властта на османците се разпореждала Кьосем Султан, нещо нечувано в тюркския средноазиатски свят. Единственото зарегистрирано, и при това изкуствено, заселване на огузки племена в района на Мала Азия (на която племенна общност според пантюркистката концепция претендират да се наследници днешните турци), било предприето по време на управлението на султан Ахмед II.

В този контекст, до началото на 19 век, да се търси пантюркистка основа в Османската империя е non sens, още повече, че имперските ѝ амбиции са насочени към районите на Кавказ, Месопотамия, Арабския полуостров, Египет и Северна Африка, но не и към Средна Азия, като основните външнополитически съперници на Османците са Хабсбургите и Сафавидите.

Етимология на етнонима „турци“ в българския език и книжнина

Името на турците се появява в българската книжнина едва през втората половина на XVIII век. Дотогава, за означение на мюсюлманите в империята от българите са използвани думите „агаряни“ и „измаилтяни“, което ще рече че османските мюсюлмани са алегорично чада на библейската Агар, робиня на Авраам, и техния син Исмаил, т.е. че те са рожби на кръвосмешение или верско престъпление [1][неработеща препратка]. В този книжовен и исторически контекст се поставя и въпроса за произхода на османците, т.е. не на членовете на управляваща империята османска династия, а на първите османски войни тръгнали от Сьогют. Антрополози и историци, изследователи по темата (Арнолд Тойнби, Стивън Рънсиман[2] , като терминът „тема“ произхожда от означението на отделните малоазийски провинции на Византия) намират османските корени в окончателно отритнатата от Палеолозите и приела исляма като външна маскировка стара военно-поземлена византийска аристоркрация от Мала Азия (виж и иконоборство). До кърджалийското време, спрямо мюсюлманите в Османската империя са се използвали епитети като „варвари“, „асирийци“, „неверници“, „езичници“, „дяволи“, „безбожници“, „сарацини“, „проклети“, „зверове“ или „сластолюбци“. В апокрифната книжнина като техен символ е определяна змията, която в християнската митология е натоварена с много отрицателни внушения, включително и от времето на богомилството, което проповядвало, че от всички земни божии твари, единствено змията било позволено да се убива [2][неработеща препратка].

Първият опит за унифициране на турците като нация е на т.нар. младотурци, които „обявяват“ съществуването на османска нация. След краха на Османската империя в Първата световна война, Мустафа Кемал Ататюрк като „баща на турците“ полага основите на днешната турска държавност, която на практика наследява в Анатолия един „врящ котел от народности“, обозначаван с етнонима „турци“. Най-големия проблем при представяне на етническата картина на съвременна Турция идва от неуяснеността на етническо понятиетюрки“, под което твърде често неспециалисти вкарват народностни групи, които имат само епизодични сношения с огузките праотци, на които съвременните турци претендират да са потомци (виж Туран и тураниди).

По официални статистики на територията на Турция живеят приблизително 25 основни етнически групи,[3] като сред малцинствата от 74 милионното население преобладават кюрдите. Немалък е броят на арабите, гърците и арменците. Етнографската статистика допълнително се усложнява от обстоятелството, че Османската империя е теократична държава и не отчита броя на населението по народностен признак, а по религиозен. Отделно от това, извършваните преброявания в империята са продиктувани от налагането на фиска, т.е. те не отчитат поради естеството си броя на жителите, а броя на домакинствата. През 19 и 20 век последователно османската държава губи балканските си територии, и това е така до Лондонския мирен договор. През този период, най-вече по религиозни подбуди, голям брой население напуска т.нар. румелийски територии на империята, като се установява в Истанбул и вътрешността. Процесът продължава и през втората половина на 20 век – виж възродителен процес, войни в бивша Югославия и т.н.

Според приблизителни данни от 2008 година, вариращи в твърде широки граници, етническият състав на населението в Турция е:

  • между 50 и 60 000 000 „турци“, от които поне 3 500 000 „турци, изселници от България“.
  • между 10 и 15 000 000 кюрди, основно в Югоизточен Анадол.
  • между 3 и 6 000 000 зази (2008) /от арийски, или по-точно ирански произход/ [3].
  • 2 000 000 – бошняци.
  • 1 500 000 – лази, основно в района на Трабзон.
  • 1 300 000 – албанци.
  • между 870 000 – до няколко милиона араби.
  • между 700 000 – до няколко милиона цигани.
  • между 600 000 – до няколко милиона помаци – виж Помаци в Източна Тракия.
  • между 80 000 – до милион грузинци.
  • между 40 000 – до 70 000 арменци.
  • 17 600 евреи.
  • 2500 гърци.
  • няма точни данни за т.нар. латинци (потомци на средновековни авантюристи и колонизатори от латински произход по крайбрежието) и други народности, но се предполага, че са над милион.
  • различни други етнически групи (абхазци, азери, алевии, амшенци, асирийци, бекташи, езиди, зейбеци, казълбаши, караити, карамани, каракалпаци, кримски татари, лахлухи, марийци, ногайци, нохийци, осетинци, печенеги, татари, туркмени, садзи, сургучи (гагаузи), убиги, юруци) – поне няколко милиона. 

https://www.youtube.com/watch?v=TzeyHaakqBQ

 






Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: virtu
Категория: Тя и той
Прочетен: 1925819
Постинги: 1141
Коментари: 1583
Гласове: 9311
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031