Е важен принцип на естествената философия. Появява се като аксиома в произведенията на Готфрид Лайбниц (Нови есета, IV, 16: [2] „la nature ne fait jamais des sauts“, „природата не прави скокове“), един от изобретателите на безкрайно малкото смятане ( виж Закона за непрекъснатостта).

Принципът изразява идеята, че природните неща и свойства се променят постепенно, а не внезапно. В математически контекст това позволява да се приеме, че решенията на управляващите уравнения са непрекъснати и също така не изключва възможността те да бъдат диференцируеми (диференцируемостта предполага непрекъснатост). Съвременната квантова механика понякога се разглежда като нарушаваща принципа с идеята си за квантов скок.[5] Ервин Шрьодингер в своите възражения срещу квантовите скокове подкрепя принципа и първоначално развива своята вълнова механика, за да премахне тези скокове.

Готфрид Вилхелм Лайбниц (на немски: Gottfried Wilhelm Leibniz[2]) е германски философ, математик, дипломат, библиотекар и юрист, заемащ важно място в историята на математиката и философията.

Независимо от своя съвременник Исак Нютон, Лайбниц развива основите на математическия анализ, като създава и използваната и в наши дни в тази област нотация на Лайбниц. Той е и един от най-продуктивните изобретатели в областта на механичните калкулатори. Опитвайки се да добави възможност за автоматично умножение и деление в калкулатора на Паскал, той за пръв път описва колесните калкулатори[3] и изобретява колелото на Лайбниц, използвано в аритмометъра, първият серийно произвеждан механичен калкулатор. Той допринася и за изявяването на двоичната аритметика, която е в основата на днешната цифрова техника.

В областта на философията Готфрид Лайбниц е най-известен със своето заключение, че нашата Вселена, в ограничен смисъл, е най-добрата възможна, сред всички, които Бог би могъл да създаде. Наред с Рене Декарт и Барух Спиноза, той е един от тримата най-видни привърженици на рационализма на XVII век. Разсъжденията на Лайбниц са предвестник на съвременната логика и аналитична философия, но в същото време неговата философия е и обърната назад към схоластичната традиция, в която до заключенията се стига чрез прилагане на аргументи, изхождайки от първични принципи или предходни дефиниции, а не от емпирични свидетелства.

Лайбниц има значителен принос и към физиката и техниката и предусеща някои схващания, придобили популярност дълго след смъртта му, в различни области, като теория на вероятностите, биология, медицина, геология, психология, езикознание и информатика. Той пише и трудове по право, етика, политика, теология, история и филология. Приносите му по тези разнородни теми са разпръснати в множество научни списания, в десетки хиляди писма и в много непубликувани ръкописи. Продължаващата с десетилетия работа върху издаването на пълни негови съчинения все още не е приключила. Той пише на няколко езика, но най-вече на латински, френски и немски.

https://www.youtube.com/watch?v=37lGHDThPmY