ЕПОСЪТ ЗА ГИЛГАМЕШ е най-ранното велико литературно произведение, за което знаем, и е записано за първи път от шумерите около 2100 г. пр.н.е. Древен Шумер е земята, която лежи между двете реки, Тигър и Ефрат, в Месопотамия. Езикът, който говорели шумерите, не бил свързан със семитските езици на техните съседи акадците и вавилонците и бил написан на сричково писмо (вид азбука), наречено "клинописно писмо". До 2000 г. пр. н. е. езикът на Шумер е почти напълно изчезнал и е бил използван само от учени (както е латинският днес). Никой не знае как се е произнасял, защото не е бил чуван от 4000 години. Това, което чувате в това видео, са няколко от началните редове на част от епичната поема, придружени само от шумерска лютня с дълга шия и три струни, известна като "гиш-гу-ди". Инструментът е настроен на G - G - D и въпреки че е подобен на други лютни с дълга шия, които все още се използват днес (тар, сетар, саз и др.), съвременните инструменти са с ниско напрежение и са нанизани с фина стоманена тел . Древните лютни с дълъг врат (като египетската "нефер") бяха нанизани с черва и се държаха малко по-различно. Лютнята с къс врат, известна като "уд", е нанизана с гут/найлон и нейният звук има много общо с древната лютня с дълъг врат, въпреки че удът не е инструмент с резки и струните му са много по-къси (около 25 инча или 63 см) в сравнение с 32 инча (82 см) на инструмент с дълъг врат. За всеки, който се интересува от тези лютни, силно препоръчвам АРХЕОМУЗИКОЛОГИЯТА НА ДРЕВНИЯ БЛИЗОК ИЗТОК от професор Ричард Дъмбрил. Мястото на това представление е дворът на двореца на Навуходоносор във Вавилон. Парчето е дълго четири минути и е замислено само като представа за това как би могла да звучи музиката на древен Шумер.

The EPIC OF GILGAMESH is the earliest great work of literature that we know of, and was first written down by the Sumerians around 2100 B.C. Ancient Sumer was the land that lay between the two rivers, the Tigris and Euphrates, in Mesopotamia. The language that the Sumerians spoke was unrelated to the Semitic languages of their neighbors the Akkadians and Babylonians, and it was written in a syllabary (a kind of alphabet) called "cuneiform". By 2000 B.C., the language of Sumer had almost completely died out and was used only by scholars (like Latin is today). No one knows how it was pronounced because it has not been heard in 4000 years. What you hear in this video are a few of the opening lines of part of the epic poem, accompanied only by a long-neck, three-string, Sumerian lute known as a "gish-gu-di". The instrument is tuned to G - G - D, and although it is similar to other long neck lutes still in use today (the tar, the setar, the saz, etc.) the modern instruments are low tension and strung with fine steel wire. The ancient long neck lutes (such as the Egyptian "nefer") were strung with gut and behaved slightly differently. The short-neck lute known as the "oud" is strung with gut/nylon, and its sound has much in common with the ancient long-neck lute although the oud is not a fretted instrument and its strings are much shorter (about 25 inches or 63 cm) as compared to 32 inches (82 cm) on a long-neck instrument. For anyone interested in these lutes, I highly recommend THE ARCHAEOMUSICOLOGY OF THE ANCIENT NEAR EAST by Professor Richard Dumbrill. The location for this performance is the courtyard of Nebuchadnezzar"s palace in Babylon. The piece is four minutes long and is intended only as a taste of what the music of ancient Sumer might have sounded like.

https://www.youtube.com/watch?v=QUcTsFe1PVs