Метафората за Слънцето, също известна като Сравнение за Слънцето, е представена от философа Платон в труда му Държавата.

Той прави паралел между слънцето като източник на осветление на видими обекти и формата на доброто като източник на интелектуално просветление във всички форми. Метафората илюстрира естеството на крайната Платонова реалност и познанията, придобити във връзка с нея.

Окото, казва Платон, е безполезно сред сетивните органи, ако я няма светлината, за да работи. Най-силният и най-добрият източник на светлина е Слънцето, с него, обектите могат да се различават ясно.

Платон казва също, че Слънцето и доброто („обект на знанието“) са двата източника на „поколението“:

https://www.youtube.com/watch?v=rm5E0Vhggw8