Това е част от VІІ лекция от избираемия курс "Неоплатонизъм и християнство" в МП "Антична култура и литература". СУ, 8 май 2013 * 1. Когато бях млад, с мен се случи същото като с мнозина други: мислех, веднага щом стана господар на себе си, да се заема с въпросите за благото на полиса. Понеже се случи така, че някои от тях бяха мои роднини и познати, те веднага започнаха да ме канят... Та като забелязах всички тези неща, а и други, и то не малки, не ги изтърпях и се оттеглих от тогавашните злини. Бях принуден да говоря публично, като възхвалявах правилната философия понеже тя прави възможно да се съзре всичко, което е справедливо и за държавата, и за отделните хора и твърдях, че злините за човешките родове не ще имат край, преди родът на правилно и истински философстващите да встъпи в държавната власт, или родът на властващите в полисите да започне да философства. 2. След като пристигнах, така нареченият блажен живот, изпълнен с италийски и сиракузки гощавки, ни най-малко не ми се понрави - да живея, като два пъти на ден се пресищам и никога не спя сам нощем, а и всички други привички, които следват този начин на живот... Дион... се вслуша така проницателно и усърдно, както никой младеж, когото някога съм срещал, и обикнал добродетелта повече от насладата и останалите видове изнеженост, пожела през остатъка от живота си да живее различно от мнозинството италийци и сицилийци. Разумният човек трябва да говори, ако му изглежда, че полисът не бива управляван добре, но да не употребява насилие срещу родината си за промяна на държавното устройство, когато тя не е възможна... без изгнания и убийства на хора; а без да предприема никакви действия, да се моли и за своето благо, и за това на полиса. 3. Тези, които не истински са философи, а са оцветени с мнения, както хората със загорели от слънцето тела, след като видят колко знания има, колко е голямо усилието и колко подобаващ за това занимание е порядъчният начин на живот, след като помислят, че за тях това е трудно и невъзможно, стават неспособни за усърдно занимание, а някои от тях убеждават себе си, че достатъчно са чули и че вече нямат нужда от никакви занимания. За всички, които са писали и ще пишат, и които твърдят, че знаят нещата, в които съм усърден, имам да кажа само толкова - според моето мнение по този въпрос е невъзможно те да разбират нещо. Аз дори не смятам за нещо добро за хората изложението на тези неща да бъде изказвано, освен за малцина, които и сами са способни да ги открият с помощта на малко насочване; иначе то би изпълнило едни с неправилно пренебрежение, а други - с високомерна и напразна надежда, че са научили някои възвишени тайни. Седмо писмо. Прев Ст. Терзийски. Ред. Д. Табакова. Критика и хуманизъм 13, 2002
https://www.youtube.com/watch?v=8IjjfQzrO_w&list=PLMLCCRLu4HVUjZQ04B4K_yeP5scCWpKPk&index=17
