Енума Елиш (на акадски enūma eliš) е вавилонско-акадски епос за сътворението. Заглавието са първите две думи от произведението: „enūma eliš“ – „когато си на върха“. Текстът, написан на шумерски клинопис, е частично запазен върху седем глинени плочки, намерени в библиотеката на асирийския цар Ашурбанипал. Поемата датира от втората половина на II хил. пр.н.е. д.

Енума Елиш е вариант на месопотамския космогоничен мит, повлиян от политическата хегемония на Вавилон: вавилонският бог Мардук заема мястото на върховното божество, което убива чудовището Тиамат и създава материалния свят от него.

Първият, който публикува текста на това стихотворение, е английският учен Джордж Смит през 1876 г. Руският учен В. К. Шилейко е първият, който превежда всички месопотамски поетични текстове, известни по това време, от оригиналния език на руски, включително Енума Елиш (1910-1920 г.).

«Эну́ма э́лиш» (аккад. enūma eliš) — вавилоно-аккадский эпос о сотворении мира. Название — первые два слова из произведения: «enūma eliš» — «когда наверху». Текст, написанный шумерской клинописью, частично сохранился на семи глиняных табличках, найденных в библиотеке ассирийского царя Ашшурбанипала. Поэма датируется второй половиной II тыс. до н. э. «Энума элиш» представляет собой вариант месопотамского космогонического мифа, на который повлияла политическая гегемония Вавилона: вавилонский бог Мардук занимает место верховного божества, убивающего чудовище Тиамат и творящего из него материальный мир. Первым, кто опубликовал текст данной поэмы, стал английский учёный Джордж Смит в 1876 году. Русский учёный В. К. Шилейко первым перевёл все известные в то время месопотамские поэтические тексты с языка оригинала на русский, в том числе и «Энума Элиш» (1910—1920-е гг.).

https://www.youtube.com/watch?v=2zpt-V03L5Y