Есеите (на иврит: אִסִּיִים‎) са привърженици на течение в юдаизма между II век пр. Хр. и I век.^[1]

Далеч по-малобройни от последователите на другите две главни течения – фарисеите и садукеите – те живеят в различни градове, образувайки компактни общности, посветени на аскетизма, доброволната бедност и миква, а много есеи живеят и като отшелници в пустинята. Те са силно критични към свещеничеството на Втория храм и римляните и се смятат за избрани от Бог воини във война срещу „Силите на тъмнината“. Възможно е есейски да са общонстите, свързани с Кумранските ръкописи, както и последователите на Йоан Кръстител.^[2]

Есеите се включват активно в Голямото въстание от 66 – 73 година и след разгрома му изчезват от историческите източници

Ессе́и, или осси́ны (ивр. אִסִּיִים‎, Isiyim; греч. Εσσηνοι, Εσσαίοι, Ὀσσαιοι, Ὀσσηνοί, или кумраниты) — одна из иудейских сект, возникшая в начале первой четверти II в. до н. э.

Первоначальные сведения о ессеях находятся у Филона Иудейского, Иосифа Флавия и Плиния Старшего^[1]. Во времена первых двух названных историков их было около 4000. Рассеянные в Иудее, они жили сначала в городах и деревнях, под именем ассидеев,

Кумранските ръкописи, или Ръкописи от Мъртво море, са набор от 981 текста, открити край древното селище Кумран в Палестина през 1946 – 1956 г.

Включват пълното съдържание на Стария завет (с изключение на Книга Естир), няколко неканонични книги, известни от други източници, както и текстове, неизвестни от другаде, за които се смята, че са характерни за сектата. Сред тях е „Наръчник по дисциплина“, установяващ строги правила и наказания за нарушаването им, есхатологичният текст „Войната на Синовете на светлината и Синовете на тъмнината“ 

Основная статья: Кумранские рукописи

Одна из самых популярных гипотез гласит, что именно Кумранская община ессеев являлась владельцем так называемых Свитков Мёртвого моря, или Кумранских рукописей — большого количества (около 1000) манускриптов, обнаруженных в пещерах Кумрана и являющихся наиболее древними известными фрагментами Пятикнижия. Также ведётся дискуссия по поводу свитка 7Q5, возможно, являющегося самым древним из известных отрывком из Евангелия от Марка. Согласно данной гипотезе, ессеи спрятали свитки в близлежащих пещерах во время еврейских восстаний в 66 г н. э. незадолго до того, как они были перебиты римскими солдатами.

По мнению немецкого церковного историка Августа Неандера, ессейское учение заимствовано от халдеев, со времени плена вавилонского. По мнению Дёллингера, в основе ессеизма лежат больше греческие, пифагорейские идеи, чем собственно иудейские. Эвальд, Грец и Иост считают ессеизм учением чисто иудейского происхождения, различно объясняя его отношение к фарисейству и саддукейству. Находят также генетическое отношение ессеев с египетскими терапевтами, расходясь (Гфрёрер и Газе) в вопросе о том, которое из этих учений предшествовало другому.

Из древних Евсевий Кесарийский и блаженный Иероним думали, что отрасль ессеев — египетские терапевты — была не что иное, как первые александрийские христиане, обращённые апостолом Марком, а хранимые ими «писания древних мужей» — евангелия и послания апостолов.

Филон Александрийски , За съзерцателния живот

Филон Александрийский, О жизни созерцательной

http://khazarzar.skeptik.net/books/philo/contempl.htm

Экзеге́тика, экзеге́за - тълкование (др.-греч. ἐξηγητικά, от ἐξήγησις, «истолкование, изложение») 

Херменевтика (от гръцки: ερμηνεύω – „тълкуващ“, „обясняващ“) е теорията и умението за интерпретиране на стари, главно литературни текстове с оглед на произхода, езика и съдържанието им.

Старогръцкият глагол hermeneuein има три значения, свързани с Хермес в ролята му на посредник между олимпийските богове и простосмъртните

Филон Александрийски (на гръцки: Φίλων) е елинистически египетски философ и учен.

Роден е в Александрия във видно еврейско семейство с римско гражданство. Филон критикува буквалната интерпретация на Библията и се опитва да съчетае гръцката и еврейската философия, с което оказва влияние върху някои от християнските Отци на Църквата.

Племенникът на Филон – Тиберий Юлий Александър се отказал от юдаизма, след което станал префект на Юдея, а по-късно прокуратор на Египет. Тиберий бил един от римските генерали, потушили Голямото еврейско въстание срещу Рим^[1].

Фарисеите (от староарамейски: פְּרִישָׁא‎, „отделени“) са секта в юдаизма, възникнала към II век пр. н. е., чиято доктрина става основа на съвременния юдаизъм.

Фарисеите са едно от теченията в юдаизма, възникнали след упадъка на авторитета на първосвещениците на Йерусалимския храм от средата на II век пр. н. е. За разлика от садукеите, придържащи се към буквална интерпретация на Тора, те подкрепят т.нар. „устна Тора“, неписана традиция на тълкуване на Тора, която според тях има древен произход. Друго нововъведение на фарисеите в юдаизма е доктрината за възкресението и посмъртното правосъдие, която, наред с устното тълкуване на Закона, след това е възприета и от първите християни.^[1]

Фарисеите са критици на управлението на Хасмонеите, противопоставяйки се на обединяването на длъжностите на цар и първосвещеник. Според легендите хасмонейския владетел Александър Янай влиза в чести конфликти с тях, като на няколко пъти разпъва на кръст хиляди фарисеи. Фарисеите изглежда са покровителствани от неговата наследница Саломе Александра, но при Ирод Велики отново са преследвани.^[2]

След разрушаването на Йерусалимския храм през 70 година възгледите на фарисеите се превръщат в основата на равинистичния юдаизъм, като тяхната „устна Тора“ е главният източник на Мишна и Талмуд.^[1]

Според летописите, само две исторически личности се самоопределят като фарисеи – Павел от Тарс и Йосиф Флавий. Първият е приеман за отстъпник от юдаизма, а вторият – за изменник.

Садукеите са едно от главните течения в юдаизма в периода около II век пр. Хр. до I век.

Оцелелите до днес сведения за садукеите идват главно от техни противници, най-вече християни и фарисеи, поради което често съдържат отрицателни оценки за тях. Садукеите изглежда имат влияние главно сред висшите класи в Юдея и заемат водещо положение сред свещениците на Втория храм в Йерусалим. Те отхвърлят Устния закон на фарисеите и тяхната доктрина за телесното възкресение, като се придържат по-строго към писаните текстове на Танах.^[1]

Движението на садукеите заглъхва с превземането на Йерусалим и опожаряването на храма от император Тит през 70 година.

 Иосиф Флавий, с целью сделать понимание еврейских философских школ доступным для своих нееврейских читателей, сравнивает, на основании некоторого внешнего сходства, саддукеев с эпикурейцами, фарисеев — со стоиками, ессеев — с пифагорейцами

Шестгодишна война между садукеи и фарисеи

The Essenes (/ˈɛsiːnz, ɛˈsiːnz/; Modern Hebrew: אִסִּיִים‎, Isiyim; Greek: Ἐσσηνοί, Ἐσσαῖοι, or Ὀσσαῖοι, Essenoi, Essaioi, Ossaioi) were a mystic Jewish sect during the Second Temple period that flourished from the 2nd century BCE to the 1st century CE.^[1]

The Jewish historian Josephus records that Essenes existed in large numbers, thousands lived throughout Roman Judaea. They were fewer in number than the Pharisees and the Sadducees,

Gnosis - Edgar Cayce on The Essenes | Documentary

https://www.youtube.com/watch?v=3Px8tZ9psa4 

The Mystery of the Essenes 

Пътят на Осъзнаването

Природата

Натрупване на опита на миналите генерации