The Essene Book of Creation, Edmond Bordeaux Szekely
Есеите (/ˈɛsiːnz, ɛˈsiːnz/; на съвременен иврит: אִסִּיִים, Isiyim; на гръцки: Ἐσσηνοί, Ἐσσαῖοι или Ὀσσαῖοι, Essenoi, Essaioi, Ossaioi) са били от мистичния 2-ри век до разрушителния еврейски период на Храма от н.е. 1 век от н.е.
Еврейският историк Йосиф Флавий записва, че есеите са съществували в голям брой и хиляди са живели в цяла римска Юдея, но те са били по-малко на брой от фарисеите и садукеите, другите две големи секти по това време. Есеите живеели в различни градове, но се събирали в общ живот, посветен на доброволна бедност, ежедневно потапяне и аскетизъм (техният свещенически клас практикувал безбрачие). Повечето учени твърдят, че те са се отделили от свещениците Садокит.
Есеите придобиха известност в съвремието в резултат на откриването на обширна група религиозни документи, известни като свитъците от Мъртво море, за които обикновено се смята, че са библиотеката на есеите. Тези документи съхраняват множество копия на части от еврейската Библия недокоснати от вероятно още 300 г. пр. н. е. до откриването им през 1946 г.
Първото споменаване на сектата е от римския писател Плиний Стари (починал около 79 г.н.е.) в неговата Естествена история. Плиний разказва в няколко реда, че есеите не притежават пари, че са съществували от хиляди поколения и че тяхната жреческа класа („съзерцателни“) не се жени. За разлика от Филон, който не споменава никакво конкретно географско местоположение на есеите, освен цялата земя на Израел, Плиний ги поставя някъде над Ейн Геди, до Мъртво море.
Йосиф Флавий по-късно дава подробен разказ за есеите в „Еврейската война“ (ок. 75 г. сл. н. е.), с по-кратко описание в „Древностите на евреите“ (ок. 94 г. сл. н. е.) и Животът на Йосиф Флавий (ок. 97 г. сл. н. е.). Претендирайки за знания от първа ръка, той изброява есените като една от трите секти на еврейската философия наред с фарисеите и садукеите. Той предава същата информация относно благочестието, безбрачието, липсата на лична собственост и пари, вярата в общността и ангажимента за стриктно спазване на съботата. Освен това той добавя, че есеите ритуално се потапяли във вода всяка сутрин, ядели заедно след молитва, посвещавали се на милосърдие и добронамереност, забранявали изразяването на гняв, изучавали книгите на старейшините, пазели тайни и много внимавали за имената на ангели, съхранявани в техните свещени писания.
Плиний, също географ, ги намира в пустинята близо до северозападния бряг на Мъртво море, където са открити свитъците от Мъртво море
The Essenes (/ˈɛsiːnz, ɛˈsiːnz/; Modern Hebrew: אִסִּיִים, Isiyim; Greek: Ἐσσηνοί, Ἐσσαῖοι, or Ὀσσαῖοι, Essenoi, Essaioi, Ossaioi) were a mystic Jewish sect during the Second Temple period that flourished from the 2nd century BCE to the 1st century CE. The Jewish historian Josephus records that Essenes existed in large numbers, and thousands lived throughout Roman Judaea, but they were fewer in number than the Pharisees and the Sadducees, the other two major sects at the time. The Essenes lived in various cities but congregated in communal life dedicated to voluntary poverty, daily immersion, and asceticism (their priestly class practiced celibacy). Most scholars claim they seceded from the Zadokite priests. The Essenes have gained fame in modern times as a result of the discovery of an extensive group of religious documents known as the Dead Sea Scrolls, which are commonly believed to be the Essenes" library. These documents preserve multiple copies of parts of the Hebrew Bible untouched from possibly as early as 300 BCE until their discovery in 1946. The first reference to the sect is by the Roman writer Pliny the Elder (died c. 79 CE) in his Natural History. Pliny relates in a few lines that the Essenes possess no money, had existed for thousands of generations, and that their priestly class (“contemplatives”) do not marry. Unlike Philo, who did not mention any particular geographical location of the Essenes other than the whole land of Israel, Pliny places them somewhere above Ein Gedi, next to the Dead Sea. Josephus later gave a detailed account of the Essenes in The Jewish War (c. 75 CE), with a shorter description in Antiquities of the Jews (c. 94 CE) and The Life of Flavius Josephus (c. 97 CE). Claiming firsthand knowledge, he lists the Essenoi as one of the three sects of Jewish philosophy alongside the Pharisees and the Sadducees. He relates the same information concerning piety, celibacy, the absence of personal property and of money, the belief in communality, and commitment to a strict observance of Sabbath. He further adds that the Essenes ritually immersed in water every morning, ate together after prayer, devoted themselves to charity and benevolence, forbade the expression of anger, studied the books of the elders, preserved secrets, and were very mindful of the names of the angels kept in their sacred writings. Pliny, also a geographer, located them in the desert near the northwestern shore of the Dead Sea, where the Dead Sea Scrolls were discovered
https://www.youtube.com/watch?v=0QJqrJccPpc
