Отидете на пътешествие до древните градове Волтера, Популония и Черветари и вижте защо етруската цивилизация е била известна със своето богатство, фина керамика, занаяти и оживена търговия и как всичко е загубено в битки с гръцките колонии в Южна Италия. Етруската цивилизация е съвременното име, дадено на цивилизация от древна Италия в района, съответстващ приблизително на Тоскана, западна Умбрия и северен Лациум. Древните римляни са наричали създателите му туски или етруски. Тяхното римско име е произходът на термините Тоскана, което се отнася до сърцето им, и Етрурия, което може да се отнася до техния по-широк регион. На атически гръцки етруските са били известни като Τυρρηνοὶ (Tyrrhēnoi), по-рано Tyrsenoi, от което римляните извличат имената Tyrrhēni (етруски), Tyrrhēnia (Етрурия) и Mare Tyrrhēnum (Тиренско море). Етруските наричат себе си Rasenna, което е синкопирано на Rasna или Raśna, по-рано T"rasena, откъдето идват римските и гръцките имена, което кара някои да ги свързват с египетския Teresh (морските народи). Сродна е с атическата T"latta, дорийската и койне Thalassa думата за морето, . Думата може да е свързана и с хетското Taruisa Отличаваща се с уникалния си език, тази цивилизация просъществува от времето на най-ранните етруски надписи (около 700 г. пр. н. е.) до асимилацията си в Римската република в края на 4 век пр. н. е. В максималната си степен, по време на периода на основаване на Рим и Римското кралство, той процъфтява в три конфедерации от градове: на Етрурия, на долината на река По с източните Алпи и на Лациум и Кампания. Култура, която може да се определи като етруска, се развива в Италия след около 800 г. пр. н. е. приблизително в обхвата на предходната култура Виланова от желязната епоха. Последната отстъпва през 7-ми век на култура, когато е повлияна от гръцките Магна Греча и Финикийци . След 500 г. пр. н. е. политическата съдба на Италия преминава от ръцете на етруските. Последното проучване на mtDNA (2013) показва, че етруските изглежда са много близки до неолитно население от Централна Европа и до други тоскански популации.
Go on a journey to the ancient cities Volterra, Populonia and Cervetari and see why Etruscan civilization was famous for its wealth, fine ceramics, handicrafts and bustling trade, and how it was all lost in battles with the Greek colonies in southern Italy. Etruscan civilization is the modern name given to a civilization of ancient Italy in the area corresponding roughly to Tuscany, western Umbria, and northern Latium. The ancient Romans called its creators the Tusci or Etrusci. Their Roman name is the origin of the terms Tuscany, which refers to their heartland, and Etruria, which can refer to their wider region. In Attic Greek, the Etruscans were known as Τυρρηνοὶ (Tyrrhēnoi), earlier Tyrsenoi, from which the Romans derived the names Tyrrhēni (Etruscans), Tyrrhēnia (Etruria), and Mare Tyrrhēnum (Tyrrhenian Sea). The Etruscans called themselves Rasenna, which was syncopated to Rasna or Raśna, earlier T"rasena from whence comes the Roman and Greek names, prompting some to associate them with the Egyptian Teresh (Sea Peoples). It is cognate with the Attic T"latta, Doric and Koine Thalassa the word for the sea, . The word may also be related to the Hittite Taruisa As distinguished by its unique language, this civilization endured from the time of the earliest Etruscan inscriptions (ca. 700 BC) until its assimilation into the Roman Republic in the late 4th century BC. At its maximum extent, during the foundational period of Rome and the Roman kingdom, it flourished in three confederacies of cities: of Etruria, of the Po valley with the eastern Alps, and of Latium and Campania. Culture that is identifiably Etruscan developed in Italy after about 800 BC approximately over the range of the preceding Iron Age Villanovan culture. The latter gave way in the 7th century to a culture that was influenced by Hellenic Magna Graecian and Phonecian contacts. After 500 BC, the political destiny of Italy passed out of Etruscan hands. The latest mtDNA study (2013) shows that Etruscans appear to fall very close to a Neolithic population from Central Europe and to other Tuscan populations.
