Историята на Паисий Хилендарски е значително повлияна от исторически съчинения като руските преводи на „Деяния церковная и гражданская“ на венецианския кардинал Цезар Бароний и „Книга историография“ на дубровнишкия абат Мавро Орбини, привърженик на крайния илиризъм, който Паисий критикува. За написването ѝ е ползвал още исторически извори от манастирските библиотеки в Атон и Сремски Карловци. Също Зографската грамота на цар Иван Александър, Рилската грамота на цар Иван Шишман и редица други, които днес са безвъзвратно загубени. Познавал е и съчиненията на патриарх Евтимий „Житие на св. Иван Рилски“, „Житие на св. Петка Търновска“, а също и житията на светците Гарваил Лесновски, Иларион Мъгленски, Ангел Битолски и др. Ползвал и известните жития и легенди, свързани с дейността на св. св. Кирил и Методий и техните ученици.

Историѧ славѣноболгарскаѧ ѡ народе и ѿ цареи и ѡ стыхъ болгарскихъ и ѡ въсехъ деѧнїа ї битиа болгарскаѧ е първото възрожденско произведение на българската историография, написано от Паисий Хилендарски в Хилендарския манастир и Зографския манастирв периода 1760 – 1762 г. Нейният пръв препис е дело на Софроний Врачански (1765).

https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Paisii_Hilendarski_Istoriya_Slavyanobolgarskaya_red_Y_Ivanov_BAN_1914.pdf

О Учителе СлОвенских 

История Славянобългарска

1. Вѣдѣнїе прежде бы́въшхъ(!) в мїрѣ се́мъ веще́ї

2. и̑ дѣѧ́нїи, живꙋ́щымъ, на землѝ⸱ не та́кмо

3. поле́зно но и ѕѣло̀ потре́бно єсть⸱ любо-

4. мꙋ́дрыи͗ чита́телю⸱ аще навї́кнеши̑ сї́хъ

5. често прочїтоваты ѡ̑богатїши се разꙋ́-

6. момъ, и̑ не бꙋ́дешы вѣсма неїскꙋ́сенъ⸱

7. и̑ мла́дїмъ де́темъ и̑ препростїмъ

8. чловѣ́комъ, бзѡ̑твѣтенъ(!)⸱ егда̀ по слꙋчаю

9. въпросїтътъ(!)⸱ ѡ̑ пре́жде бьі́вшїхъ въ мꙇ́рѣ⸱

10. црк͠овнаѧ деѧ́нїѧ и̑ црⷭ҇кїе и̑сторїки̑⸱ и̇ с не-

11. ма́лїмъ сти́домъ бꙋ́деши̑⸱ егда̀ ѿ сїхъ

12. нїчто́же възмо́жеши̑, ѿвѣщатꙇ̑⸱ ѿкꙋ́-

13. дꙋ же вѣдѣ́нїѧ сї́хъ възмо́жеши̑, снїзкати̑⸱

14. аще не ѿ си́хъ, и̑же деѧ́нїа мїра сего̀

15. писа́ша⸱ и̑ не дл́ъго времѧ̀ пожївше⸱ ни̑-

16. комꙋ́ бо дарова́ сѧ, долго жї́ти̑⸱ на до́л-

17. гое времѧ̀ пїса́ниѧ ѡ̑ сиⷯ ѡ̑ста́ви̇ша

18. сами̑ собою⸱ оумꙋдри̇шатї се не можемъ

19. кра́тки̇ бо сꙋ́дъ(!) дн͠и жїтїѧ, нашего̀

л.1v

1. на землѝ⸱ ѿ четені́ѧ оубо дре́внихъ лѣто-

2. пꙇ́сани͗⸱ и̑ ѿ чꙋжда́го искꙋ́ства скꙋдостъ

3. лѣтъ нашхъ⸱ ка стежа́ни̑ю ра́зꙋма⸱ наплна́-

4. тїи понꙋждаем се⸱ хо́щеши лї, въ до́мꙋ сѣде́-

5. ты и̑ въ всехъ царⷭ҇тва мі́ра сего̀ и̑ бз(!) много⸱

6. трꙋднаго и̑ бѣдсвтве́наго(!)⸱ пꙋтъше́свиѧ⸱ оувѣде-

7. ти съдѣѧ́наѧ и̇ съдѣва́емаѧ въ ни́хъ⸱ и̑ вѣде́нїѧ

8. сего̀⸱ въ наслажде́ние оу̇мноѐ и̑ въ по́лзꙋ себѣ̀⸱

9. и̑ и́нїмъ. оупотреби́ти⸱ четѝ ꙇ̑сто́рию хо́щеши

10. ли̑ ви́дѣти⸱ аки̑ на позо́рище и̑грꙋ ми́ра сего̀

11. пременени̑е и̑ пагꙋ́бꙋ вели́кихъ црⷭ҇твъ и̑ ц͠ре́и и̑

12. непостоѧ́ное⸱ бл͠гополꙋ́чи̇е ихъ ка́ко гⷭ҇дъсвꙋюшхъ(!)

13. и̑ го͑рдещи́х се ѡ̑ наро́дѣхъ ꙗзыкъ⸱ силни и̑ неп-

14. реѡ̑долѣнни̑⸱ во бранѣ́хъ⸱ сла́вни̑ и̑ че́снꙇ͑и оу все́хъ⸱

15. вънезапꙋ̀ и̑знемо́гоша смири́ша се⸱ падо́ша

16. поги̇бо́ша и̑счезо́ша⸱ чътѝ ꙇ̑сто́рию и̑ ѿ неѧ по-

17. знавъ. сꙋетꙋ̀ мꙇ́ра сего̀⸱ ѡ̑бꙋча́и сѫ прези̇ра́тї

18. его̀⸱ ꙇ̑сто́риѧ не то́кмо въсѧ́комꙋ ко ꙋправле́нню(!)

19. себѐ и̑лѝ до́мꙋ но и вели́кимъ власти́телемъ

л. 2r

1. къ до́бромꙋ ѡ̑блада́нию пода́етъ ра́зꙋмъ⸱ ка́ко

2. възмо́жно⸱ б͠омъ върꙋче́ныхъ пода́дныхъ(!) съд-

3. ръжа́ти̑ въ стра́се б͠жїи⸱ въ послꙋша́нїи тишинѐ

4. пра́вдѣ.  благче́стие(!)⸱ ка́ко мѧте́жныхъ.  оу̑ко-

5. роти́ти(!) и̑ искорени́ти⸱ ка́ко на въне́шнїихъ.  в-

6. раго́въ.  ѡ̑плчи́ти сѧ въ бра́нехъ⸱ побѣди̇ти ихъ⸱

7. ми́ръ оу̑стро́ити⸱ зри́ коликаѧ по́лза ѿ ꙇ́сто́рїи͗⸱

8. въ кра́тце то и̑зѧви́лъ⸱ василїѧ ке́саръ⸱ въ-

9. сточнїи си́нꙋ своемꙋ̀⸱ лъвꙋ̀ премꙋдромꙋ⸱

10. оувѣщава-е-го̀ глаголетъ ꙇ̑сто́рꙇ́ю рече⸱ древ-

11. ні͑ихъ чита́та(!) не престаи̑ та́-мо бо безъ

12. трꙋ́довъ то ѡ̑бре́щеши̑, ѡ̑ чесо́мъ и̑нꙇи мн-

13. о́го трꙋди́ша сѧ⸱ ѿ си́хъ оувѣ́си благы́хъ добро-

14. де́телеи̑⸱ а ѕлы́хъ закѡнопрестꙋпле́ниѧ⸱ позна́еши

15. пременѣ́ниѧ жизнїи чловѣ́ческиа⸱ и̑ ѡ̑браще́ниѧ

16. благополꙋ́чиѧ въ не́и̑, и̑ непостоѧ́нство мꙇ́ра

17. сего̀⸱ и̑ ка́ко и̑ вели́каѧ гдрⷭ҇тва, къ паде́нию

18. преклана́ют сѧ⸱ расꙋ́диши и̑ ꙋви́диши ѕлы́хъ ка́-

19. зни а до́брыхъ.  маздовъздаѧнїе⸱ ѿ сихъ блюди́ се

л. 2v

1. ди́вин сꙋ́дъ(!), сꙋдбы̀ б͠жꙇ̑и⸱ и̑ неи̇слѣдимаѧ.  бе́зна

2. съвѣ́ти его̀ въ премен въ пра́вленїи мꙇ͑ра сего̀⸱

3. и̑ ѡ̑ про́ми̇слѣ и̑мъже оуправлаетъ царⷭ҇тва

4. мꙇ́ра сего̀⸱ разда́етъ премена́етъ прено́сїтъ и̑

5. когда̀ хо́щетъ погꙋбла́етъ⸱ и̑ па́кї насажда́етъ⸱

6. мни́т се на́м̇ъ на врѣ́мен⸱ аки бы̀ неради́лъ ѡ̑ на́съ

7. аки бы̀ въсеконе́чнїмъ забве́нїемъ небре́галъ

8. ѡ̑ на́съ но нѣстъ та́ко⸱ възмо́жно в лѣтопи́сних[ъ]

9. и̑ ꙇ̑сто́риѧхъ еврѣ́искихъ позна́ти ка́ко мно-

10. га́жди предава́ше и́хъ⸱ въ пленѣ́ние и̑ запст[ѣ́]-

11. нїие(!)⸱ и̑ па́кꙑ съби́раше и̑ ꙋкреплаше и́хъ

12. на црⷭ҇тво ꙗко́же и͗ ннѣ ви̇дит се ѡ̑падение

13. въсто́чнаго црⷭ҇та гръческаго̀ и̑ блъга́рскаго

14. и̑ мни́т се намъ зане всеконе́чно ѿврже́но

15. бꙑ́стъ ѿ б͠га и̑ забве́но⸱ но кто постигне-

16. тъ оу̑мъ гⷭ҇данъ и́ли⸱ кто̀ и͗слѣ́дитъ совѣ-

17. техъ его̀ аще ли̇ па́кꙑ въста́ви̇тъ и̑ собе́рет⸱

18. расточена́ѧ и̑ ихцели́тъ(!) съкрꙋшенаѧ и̇ имжѐ

19. вѣ́стъ, са́мъ⸱ с͠тꙑ́мїи, своимї сꙋ́дбами⸱

л. 3r

ѡ цр͑҇твѣ Болгарстемъ (колонти̇тул на л. 3б-4а)

1. Истори́ѧ славѣноболгарскаѧ⸱ ѡ̑ народе⸱ и̑ ѡ̑ ца͠реи̇ и̇ ѡ̑

2. ст͠ꙑхъ⸱ болгарски̇хъ и̑ ѡ̑ въсехъ деѧнїа ї би̇ти̇а

3. болгарскаѧ⸱ събрано⸱ и̇ нареждено паи́сі́емъ⸱ їеро-

4. монахомъ би̇вшаго и̇ при̇шедъшⷶ ва с͠те гори̇ аѳо-

5. нски̇е ѿ епархїи̇⸱ самоковски̇е въ лето а҃ ѱ м҃ е҃

6. и̇ събравшаго⸱ їстори̇ю⸱ си́ю⸱ в лѣто⸱ а҃ ѱ҃ ѯ҃ в҃ на

7. ползꙋ⸱ родꙋ. болгарскомꙋ:--------------------------------

8. предословїе(!) къ хотещїмъ чи̇тати̇ и̇ послꙋшаті̇

9. напїсанаѧ⸱ въ їстори̇и̇цꙋ⸱ си̇ю⸱ вънемли̇те⸱ вї чи̇т-

10. атели̇⸱ и̇ сли̇шателї⸱ роде болгарскї кои̇ ревнꙋете

11. и̇ ꙋсрдсвꙋете по своего⸱ рода и̑ по свое̇⸱ ѡ̑течество

12. болгарское и̇ желаете⸱ разꙋмети̇ и̇ знати̇ и̇звѣстно

13. заради̇ своего рода болгарскаго⸱ и̇ за ваши̇ ѡ̑ц͠и̇ и̇ пре-

14. ѡ̑ц͠и̇ и̇ ца͠рове⸱ и̑ патриарси̇⸱ и̇ ст͠ꙑхъ како са и̇спрво

15. поживели̇⸱ и̇ пⷬеи̑шли̇ и̇ въмъ(!) потребно⸱ и̇ полезно ес͠тъ

16. да знаете и̇звеⷭно⸱ деѧнїа ѿц͠ъ вашихъ⸱ како що

17. знаютъ⸱ свї дрꙋги̇ родовѣ и̇ ꙗзи̇ци̇ за ні̇хенъ родъ ї а-

18. зикъ и̇маютъ їстори̇и̇ и̇ сваки̇ кнїжнїкъ ѿ ни̇хъ

19. знаетъ и̇ сказꙋетъ⸱ и̇ хвали̇т се за свои̇ родъ ї ази̇къ

20. тако и̇ азъ вамъ напїсахъ⸱ по редꙋ и̇звѣсно за в-

21. шъ(!) родъ и̇ ꙗзи̇къ⸱ чи̇таи̇те и̇ знаи̇те да не би̇вате

22. ѿ дрꙋги̇ родове и̇ ꙗзици̇ подсмеваеми̇ ї ꙋкораемї

л. 3v

1. азъ и̇зли̇ха поревновахъ⸱ по рода⸱ и̇ по ѡ̇течесво⸱ болг-

2. арское и̇ много трꙋдъ⸱ съворихъ(!)⸱ съби̇рати̇ ѿ разли̇-

3. чни̇ кнїги̇ и̇ їстории̇ дондеже⸱ събрахъ и̇ съвк-

4. ꙋпїхъ(!) деѧнїе рода болгарскаго въ кнїжи̇цꙋ сїю

5. ради̇ ваша полза⸱ и̇ похвала⸱ вамъ напїсахъ

6. кої люби̇те⸱ свои̇ родъ ї ѿчество блгарское ї лю-

7. би̇те знати̇ за свои родъ и͗ ꙗзикъ препи̇сꙋи̇те

8. їстори̇ицꙋ си̇ю и плати̇те. нека вамъ⸱ препїш-

9. атъ кои̇ ꙋмеютъ⸱ пїсати̇⸱ и̇ и̇меите ю да се не

10. погꙋби̇ а кои̇ не любатъ за свои̇⸱ родъ болгарски̇

11. знати̇ но се ѡ̑бращаютъ на чꙋжда политика

12. и̇ на чꙋжди̇ ꙗзикъ⸱ и̑ нерадатъ⸱ за св̇о̇и̇ ꙗзикъ бо-

13. лгарски̇⸱ но се ꙋчатъ четати̇ и̇ дꙋмати по грчки̇

14. и̇ срамат се⸱ да се нареча болгаре ѡ̑ неразꙋмне ї юро-

15. де поради̑ что се⸱ срами̇шъ да се наречешъ болга-

16. ри̇нъ и не чети̇шъ по свои ꙗзикъ и̑ не дꙋмашъ и̑ли̇

17. не̑ са и̇мали̇⸱ болгари̇⸱ црс͠тво и̑ гсподсво(!)⸱ за то-

18. лїко лета црс͠вꙋвали̇⸱ и̑ би̇ли̇ славни̇ и̇ чꙋенї по сва

19. земла и̇ много пꙋ́ти̇ ѿ сїлнї ри̇млане и̇ ѿ мꙋдрї

20. грци̇ данъ възи̇мали̇ и̇ давали̇ и̇мъ⸱ царовѣ и̇ к-

21. ралеве свої царски̇ дъщери̇ въ сꙋпрꙋжесво

22. да би̇ имеѧли̇ ми̇ръ ї лювъ(!) с ца͠рї болгарскїе

л. 4r

1. и̇ ѿ вⷭѣго славѣнскаго⸱ народа⸱ наи̇ славнї би̇ли̇ бо-

2. лгари̇ прво се ѡ̇нї царовѣ нареклї прво ѡ̇нї па-

3. трїарха їмели̇ прво се ѡ̇нї крсти̇ли̇ наї боле зе-

4. мла ѡ̑нї ѡ̇сво̇і̇ли̇ тако ѿ свего⸱ народа⸱ славѣнс-

5. каго⸱ наї силнї и̑ чеснї би̇ли̇ и̇ првї свети̇ славѣн-

6. ски̇ ѿ болгарски̇ родъ и̑ ꙗзи̇къ просїалъ. како за

7. то по ред̇. све. въ си̇ю їстори̇ю⸱ напи̑сахъ ї зато

8. и̇меютъ болгари̇⸱ ѿ много⸱ їстори̇и꙼ сви̇дете-

9. лсво(!) защо е и̇сти̇на све за болгари̇ како и поменꙋхъ

10. но ѿ що се тї неразꙋмне⸱ срами̇шъ ѿ свои̇ родъ и вл-

11. ачи̇ш се на чꙋжъ ꙗзи̇къ⸱ но са рече грци̇ по мꙋдри̇

12. и̑ по поли̇тичнї⸱ а болгаре са прости̇ и̇ глꙋпавї

13. и не и̇меѧтъ речи политичні̇⸱ зато рече. лꙋчше

14. пристати̇ по грци̇ но вїждъ неразꙋмне ѿ грци̇

15. и̇ма много народи̇ по мꙋдри̇ и̇ славнї далї. ѡ̇ста-

16. въѧ(!) некои̇ гръкъ свои̇ ꙗзи̇къ⸱ ї ꙋченїе ї родъ ка-

17. ко ти̇ безꙋмне що ѡ̑сталашъ(!)⸱ немашъ нїкⷪи̇ пр-

18. ибитокъ⸱ ѿ гръчка мꙋдростъ и̇ поли̇ти̇ки ти̇

19. болгари̇не не прелащаї се знаи свои родъ ї ꙗзїкъ

20. и̇ ꙋчи̇ се по своемꙋ ꙗзикꙋ боле еⷭтъ⸱ болгарска

21. простота и̇ незлоби̇е⸱ болгари̇ прости̇⸱ сва-

22. кого оу̑ свои̇⸱ домъ⸱ примаютъ и̇ гоштаваютъ

https://histdict.uni-sofia.bg/textcorpus/show/doc_137