Постинг
08.07.2022 12:21 -
Вулгата
Вулгата (на латински: Vulgata) е каноничния превод на Библията за служба в Католическата църква. Утвърден е за такъв на Трентския събор, на който е възприета контрареформацията като църковна доктрина. Преводът е направен от свети Йероним по поръчение на папа Дамас I. Представлява ревизия на дотогавашния стар латински превод на Библията Vetus latina (или просто Латина) и е направен между 383 и 406 г. Преводът се налага поради възникналите споровете между евреи и християни по него време, нерядко основавани на текстови различия между еврейските свещени книги и превода на Септуагинта. Целта на Блажени Йероним била да отстрани тези несъответствия между еврейския и латинския текст, чрез направата не от Септуагинта, а от староеврейски на нов точен превод на ветхозаветните книги, с което веднъж за винаги да отстрани ливгвистичните спорове между евреи и християни. За целта Йероним изучил до съвършенство староеврейския, усъвършенствувайки го при учител-равин, и след като предварително се сдобил с авторитетни староеврейски текстове на вехтозаветните книги. През 389/90 г. Йероним започва от староеврейски текстове нов латински превод на Стария завет. Завършва го през 405 г. Този нов превод на латински на Библията, вече от староеврейски, остава в Библеистиката с прозвището Вулгата. В него Йероним запазва в новия превод текстовете на добилите гражданственост от стария превод евраизми и гърцизми, подобрявайки същевременно стила и езика, и съобразявайки се с рецензиите на Акила, Симах и Теодотион. Повечето старозаветни книги са преведени наново от староеврейски и койне оригинали, а няколко от старозаветните и всички новозаветни книги са взети от стария латински превод, като в някои са внесени поправки (напр. в евангелията). Вулгата, според Августин Блажени, става изключително постижение за латинската проза, макар някои богослови като Руфин Аквилейски да посрещнали критично новия превод. През VIII век, по времето на Карл Велики, Вулгата се налага окончателно като верен текста на латински на Библията. През 1516 г. Еразъм Ротердамски публикува анотиран превод от гръцки на Новия завет и поставя под въпрос авторитета на Вулгатата. През 1546 г., противопоставяйки се на протестантските преводи, контрареформаторския събор в Тренто обявява Вулгатата за автентичния превод на Библията за Католическата църква. Вторият Ватикански събор от 1979 г. одобрява т.нар. Нова Вулгата (Nova Vulgata) - нов превод на Библията на латински, основаващ се на старата Вулгата и древните ръкописи.
Vulgata Sixtina http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/89/Vulgata.jpg
The Latin Biblical texts in use before the Latin Vulgate are usually referred to collectively as the Vetus Latina, or "Old Latin Bible", or occasionally the "Old Latin Vulgate". (Here "Old Latin" means that they are older than the Vulgate and written in Latin, not that they are written in Old Latin. Likewise the Latin Vulgate was so named because it was the Latin counterpart to the Greek Vulgate; it was not written in Vulgar Latin. The Clementine Vulgate (Biblia Sacra Vulgatж Editionis Sixti Quinti Pontificis Maximi iussu recognita atque edita) is the edition most familiar to Catholics who have lived prior to the liturgical reforms following Vatican II.
Св. Йероним http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/54/Domenico_Ghirlandaio_-_St_Jerome_in_his_study.jpg
Nei primi secoli dell"era cristiana circolavano tra le chiese cristiane dell"impero romano d"occidente, di lingua latina, numerose versioni non ufficiali della Bibbia, oggi indicate complessivamente con la dicitura Vetus latina, cioи "vecchia (traduzione) latina". In particolare, le traduzioni piщ antiche, del II secolo, sono indicate col nome di Afra, in quanto diffuse nelle province romane dell"Africa del nord. La Itala, redatta tra il II-III secolo, divenne di uso comune in Italia. Il carattere non ufficiale di tali versioni favorм notevolmente l"adattamento e l"interpretazione personale, producendo una notevole varietа di letture: per il Vangelo di Luca, per esempio, si arrivт a una stesura complessiva di non meno di 27 versioni, piщ o meno differenti tra esse. Nel caso dell"Antico Testamento, inoltre, il lavoro di traduzione era svolto a partire dalla traduzione greca della versione dei Settanta, e non dai testi originali ebraico-aramaici. Al confronto con i testi originali, pertanto, le veteres mostravano una qualitа decisamente scadente. Per porre fine a tale anarchia e assicurare alla Chiesa una traduzione di qualitа migliore il papa Damaso I si rivolse nel 382 al suo segretario personale, Sofronio Eusebio Girolamo (circa 347-420), dotato di una notevole preparazione letteraria latina (Cicerone in particolare) e greca.
Wulgata (od łac. versio vulgata, przekład rozpowszechniony, popularny) – przekład Biblii na łacinę dokonany przez św. Hieronima w latach 382–406 z językуw oryginałуw: hebrajskiego i greki. Przekład miał na celu dostarczenie Kościołowi jednolitego tekstu. Nowy Testament był rewizją tekstu starołacińskiego, ale Stary Testament był nowym przekładem. Nie jest pewnym, czy Hieronim przetłumaczył cały Nowy Testament.
Vulgata dicitur Latina scripturarum conversio, quas Sanctus Hieronymus iussu Damasi I Papae saeculo quarto confecit. Vetus Latina Prima in linguam Latinam Scripturarum conversio "Vetus Latina" dicta saeculo secundo vel tertio apparuit; non modo Latinitatis lapsus, verum etiam interpretationis complectebatur. Vulgata Saeculo quarto, Damasus I Papa negotium emendationis scripturarum Latinarum Hieronymo mandavit. Hic, ut veritatem Hebraicam, uti dicebat, quam maxime cognosceret, Bethlehem petivit et ibi, eodem loco ubi natus erat Iesus, domicilium collocavit. Monasterium condidit et anno 390 recognitionis negotio operam dedit: Vetus Testamentum ex lingua Hebraica, qua scriptum est, in Latinam ex toto convertit; Novum autem Testamentum iuxta exemplum Graecum recognoscere tantum decernit. Scripta quaedam accurate interpretatus est; quaedam autem fuerunt "labor unius diei," ut ipse confessus est. Verumtamen conversio Hieronymi, decursu fere quinque saeculorum, tam latum et amplum usum adepta est, ut "Vulgata" appellari mereretur.
La Vulgate (du latin Vulgata qui signifie « divulguйe ») dйsigne la version latine de la Bible, traduite par Jйrфme de Stridon, entre la fin du ive et le dйbut du ve siиcle directement depuis le texte hйbreu. En ceci, elle s’oppose а la Vetus Latina (« vieille bible latine »), traduite depuis le grec. Le fait de puiser directement aux sources judaпques, dans la langue de Jйsus, lui donne aux yeux des chrйtiens latins, un « plus ». Force est de constater, cependant, que la diffйrence entre la Vetus Latina et la Vulgata sont relativement cosmйtiques, stylistiques.
Това е напълно изплагиатстван текст . Коментарите оставам за вас !
Препратки
Vulgata Sixtina http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/89/Vulgata.jpg
The Latin Biblical texts in use before the Latin Vulgate are usually referred to collectively as the Vetus Latina, or "Old Latin Bible", or occasionally the "Old Latin Vulgate". (Here "Old Latin" means that they are older than the Vulgate and written in Latin, not that they are written in Old Latin. Likewise the Latin Vulgate was so named because it was the Latin counterpart to the Greek Vulgate; it was not written in Vulgar Latin. The Clementine Vulgate (Biblia Sacra Vulgatж Editionis Sixti Quinti Pontificis Maximi iussu recognita atque edita) is the edition most familiar to Catholics who have lived prior to the liturgical reforms following Vatican II.
Св. Йероним http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/54/Domenico_Ghirlandaio_-_St_Jerome_in_his_study.jpg
Nei primi secoli dell"era cristiana circolavano tra le chiese cristiane dell"impero romano d"occidente, di lingua latina, numerose versioni non ufficiali della Bibbia, oggi indicate complessivamente con la dicitura Vetus latina, cioи "vecchia (traduzione) latina". In particolare, le traduzioni piщ antiche, del II secolo, sono indicate col nome di Afra, in quanto diffuse nelle province romane dell"Africa del nord. La Itala, redatta tra il II-III secolo, divenne di uso comune in Italia. Il carattere non ufficiale di tali versioni favorм notevolmente l"adattamento e l"interpretazione personale, producendo una notevole varietа di letture: per il Vangelo di Luca, per esempio, si arrivт a una stesura complessiva di non meno di 27 versioni, piщ o meno differenti tra esse. Nel caso dell"Antico Testamento, inoltre, il lavoro di traduzione era svolto a partire dalla traduzione greca della versione dei Settanta, e non dai testi originali ebraico-aramaici. Al confronto con i testi originali, pertanto, le veteres mostravano una qualitа decisamente scadente. Per porre fine a tale anarchia e assicurare alla Chiesa una traduzione di qualitа migliore il papa Damaso I si rivolse nel 382 al suo segretario personale, Sofronio Eusebio Girolamo (circa 347-420), dotato di una notevole preparazione letteraria latina (Cicerone in particolare) e greca.
Wulgata (od łac. versio vulgata, przekład rozpowszechniony, popularny) – przekład Biblii na łacinę dokonany przez św. Hieronima w latach 382–406 z językуw oryginałуw: hebrajskiego i greki. Przekład miał na celu dostarczenie Kościołowi jednolitego tekstu. Nowy Testament był rewizją tekstu starołacińskiego, ale Stary Testament był nowym przekładem. Nie jest pewnym, czy Hieronim przetłumaczył cały Nowy Testament.
Vulgata dicitur Latina scripturarum conversio, quas Sanctus Hieronymus iussu Damasi I Papae saeculo quarto confecit. Vetus Latina Prima in linguam Latinam Scripturarum conversio "Vetus Latina" dicta saeculo secundo vel tertio apparuit; non modo Latinitatis lapsus, verum etiam interpretationis complectebatur. Vulgata Saeculo quarto, Damasus I Papa negotium emendationis scripturarum Latinarum Hieronymo mandavit. Hic, ut veritatem Hebraicam, uti dicebat, quam maxime cognosceret, Bethlehem petivit et ibi, eodem loco ubi natus erat Iesus, domicilium collocavit. Monasterium condidit et anno 390 recognitionis negotio operam dedit: Vetus Testamentum ex lingua Hebraica, qua scriptum est, in Latinam ex toto convertit; Novum autem Testamentum iuxta exemplum Graecum recognoscere tantum decernit. Scripta quaedam accurate interpretatus est; quaedam autem fuerunt "labor unius diei," ut ipse confessus est. Verumtamen conversio Hieronymi, decursu fere quinque saeculorum, tam latum et amplum usum adepta est, ut "Vulgata" appellari mereretur.
La Vulgate (du latin Vulgata qui signifie « divulguйe ») dйsigne la version latine de la Bible, traduite par Jйrфme de Stridon, entre la fin du ive et le dйbut du ve siиcle directement depuis le texte hйbreu. En ceci, elle s’oppose а la Vetus Latina (« vieille bible latine »), traduite depuis le grec. Le fait de puiser directement aux sources judaпques, dans la langue de Jйsus, lui donne aux yeux des chrйtiens latins, un « plus ». Force est de constater, cependant, que la diffйrence entre la Vetus Latina et la Vulgata sont relativement cosmйtiques, stylistiques.
Това е напълно изплагиатстван текст . Коментарите оставам за вас !
Препратки
http://stasja.blog.bg/izkustvo/2010/10/03/kak-lingvistichnoto-tylkuvanie-na-edna-fraza-na-iisus-kym-si.614892
http://iulii.blog.bg/history/2011/06/06/bibliiata-podozreniiata-sa-obosnovani.760423
http://armorica.blog.bg/drugi/2010/09/30/mostyt-mejdu-avtora-i-chitatelia.613525
Римските пътища в България и съвремените...
Не-контролируем хаос след теракта в Моск...
ЗА РИМСКИТЕ ПЪТИЩА...
Не-контролируем хаос след теракта в Моск...
ЗА РИМСКИТЕ ПЪТИЩА...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
