Обещавам лятото да дойде.
И смокините да се разлистят,
от една нега мистична, в зноя,
с дъх на обич, на свенливи мисли.
От небето дъжд ще се излива,
от небето слънце ще гори
и една пътека ще извива
през света на нашите съдби...
Лятото, така и ще остане -
няма с птиците да полети на юг,
но щуреца в тебе ще пристане,
ще се свие в пазвата на друг...

Ала нощем, будна под звездите,
ще си спомниш есенен мотив
и ще се разсвири в мен щурчето,
въпреки, че няма да съм жив...