Постинг
24.03.2023 13:20 -
За подтискането на желанието за самоугаждане
Глава шеста
За подтискането на желанието за самоугаждане
Казано е: малцина ще тръгнат по тесния път, който води към живота, и ние трябва да се подвизаваме, за да влезем през тясната врата, защото, казвам ви, мнозина ще поискат да влязат, и не ще смогнат (Лука 13:24).
Обяснението за това трябва да търсим именно в нашето нежелание да преследваме себе си. Може би до известна степен побеждаваме в себе си големите и пагубни страсти и това е всичко. На малките си страсти обаче даваме свобода да се развиват на воля. Не пожелаваме чуждото, не крадем, но осъждаме с охота; не пиянстваме, но пием без мяра чай или кафе. Сърцето остава пълно със страстни желания, корените не са изтръгнати и ние блуждаем в бъркотията, пораждана от самосъжалението.
Ти трябва да изтръгнеш самия корен на това самосъжаление и тогава ще разбереш, че това, което сега ти се струва непоносимо, е полезно да теб. Ти гледаш през призмата на себежаленето и затова твоят хоризонт е тесен. Окован си от любовта към себе си – освободи се и злото ще отстъпи от теб.
Подтисни в себе си пагубното желание за самоугаждане във всичките му форми. Заглуши своето желание за наслаждение, не му давай да диша. Бъди строг към себе си – не давай на плътското си „его“ рушветите, които то настойчиво иска. Защото всичко получава сила чрез повторенията, но отмира, ако не се подхранва.
Внимавай също да не затвориш за злото главния вход, а да оставиш отворена вратичка, през която то ловко да проникне по един или друг начин.
Ще имаш ли полза, ако спиш на твърда постеля и същевременно се наслаждаваш във ваната? Или се стараеш да откажеш цигарите, но не обуздаваш езика си? Или побеждавайки бъбривостта, четеш вълнуващи романи? Или не четеш романи, но даваш воля на фантазиите си и сладострастната меланфолия?
Все едно – това са различни видове на едно и също явление: ненаситното желание да удовлетворяваш своята потребност от наслаждение.
Ти трябва да изкорениш в душата си самото желание за живот в доволство и наслада. Трябва да се научиш да обичаш бедите, скърбите и трудностите. Трябва да се научиш на следваш Христовите заповеди: да не празнословиш, да не се гиздиш, да се подчиняваш на началниците си, да не гледаш на жена с пожелание, да не се дразниш и много други. Защото всички тези заповеди са ни дадени не за да се преструваме, че не съществуват, а за да ги изпълняваме: иначе милосърдният Бог не би ни товарил с тях. Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си – казва Господ (Мат. 16:24), давайки ни чрез това свободата на избора – ако някой иска – свободата на действие – да се отрече от себе си.
Тито Колиандер
За подтискането на желанието за самоугаждане
Казано е: малцина ще тръгнат по тесния път, който води към живота, и ние трябва да се подвизаваме, за да влезем през тясната врата, защото, казвам ви, мнозина ще поискат да влязат, и не ще смогнат (Лука 13:24).
Обяснението за това трябва да търсим именно в нашето нежелание да преследваме себе си. Може би до известна степен побеждаваме в себе си големите и пагубни страсти и това е всичко. На малките си страсти обаче даваме свобода да се развиват на воля. Не пожелаваме чуждото, не крадем, но осъждаме с охота; не пиянстваме, но пием без мяра чай или кафе. Сърцето остава пълно със страстни желания, корените не са изтръгнати и ние блуждаем в бъркотията, пораждана от самосъжалението.
Ти трябва да изтръгнеш самия корен на това самосъжаление и тогава ще разбереш, че това, което сега ти се струва непоносимо, е полезно да теб. Ти гледаш през призмата на себежаленето и затова твоят хоризонт е тесен. Окован си от любовта към себе си – освободи се и злото ще отстъпи от теб.
Подтисни в себе си пагубното желание за самоугаждане във всичките му форми. Заглуши своето желание за наслаждение, не му давай да диша. Бъди строг към себе си – не давай на плътското си „его“ рушветите, които то настойчиво иска. Защото всичко получава сила чрез повторенията, но отмира, ако не се подхранва.
Внимавай също да не затвориш за злото главния вход, а да оставиш отворена вратичка, през която то ловко да проникне по един или друг начин.
Ще имаш ли полза, ако спиш на твърда постеля и същевременно се наслаждаваш във ваната? Или се стараеш да откажеш цигарите, но не обуздаваш езика си? Или побеждавайки бъбривостта, четеш вълнуващи романи? Или не четеш романи, но даваш воля на фантазиите си и сладострастната меланфолия?
Все едно – това са различни видове на едно и също явление: ненаситното желание да удовлетворяваш своята потребност от наслаждение.
Ти трябва да изкорениш в душата си самото желание за живот в доволство и наслада. Трябва да се научиш да обичаш бедите, скърбите и трудностите. Трябва да се научиш на следваш Христовите заповеди: да не празнословиш, да не се гиздиш, да се подчиняваш на началниците си, да не гледаш на жена с пожелание, да не се дразниш и много други. Защото всички тези заповеди са ни дадени не за да се преструваме, че не съществуват, а за да ги изпълняваме: иначе милосърдният Бог не би ни товарил с тях. Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си – казва Господ (Мат. 16:24), давайки ни чрез това свободата на избора – ако някой иска – свободата на действие – да се отрече от себе си.
Тито Колиандер
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Главната епитимия на нашия век е търпението
2. само верността към Христа ще ни запази от печата на антихриста
3. И болката и радостта са дар от Христос или как лесният живот ни отдалечава от Христос
4. СВЕТО ПРИЧАСТИЕ
5. Захари Стоянов: „Не ви е чист косъмът, бай Аксаков!”
6. Клошарят и котето
7. Демокрация има в ада, а на небето - царство!
8. за суетнята
9. Молитва
2. само верността към Христа ще ни запази от печата на антихриста
3. И болката и радостта са дар от Христос или как лесният живот ни отдалечава от Христос
4. СВЕТО ПРИЧАСТИЕ
5. Захари Стоянов: „Не ви е чист косъмът, бай Аксаков!”
6. Клошарят и котето
7. Демокрация има в ада, а на небето - царство!
8. за суетнята
9. Молитва