Стиховете възвърнаха онова усещане, когато в Рим стоях под купол, отгоре сияеше синьото небе и сякаш се бях разтворила, бях станала частица от безкрая, нищо повече не ми беше нужно.
Ах, тази Италия и тези италианци.
:)))

Да се гордеем с българското си име и народност!