БЪДИ и ЖИВЕЙ :: Виктор Григорович

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

04.10.2011 10:57 - Виктор Григорович

Автор: virtu Категория: Хоби

Прочетен: 10012 Коментари: 20 Гласове:

Последна промяна: 04.10.2011 11:13

Кой е професор Григорович от Казанския университет ?

Биографията му ще си прочетете сами .

Той посещава България през 1845г. и се среща с Димитър Миладинов. Учуден е , че толкова образован и културен българин не познава Българската писменост . Обяснява , че БЪЛГАРИТЕ ТРЯБВА да знаят своята писменост . Записва от майката на Миладиновци български народни песни и му предлага въз основа на тях да напише Българска граматика.

Миладиновци започват събирането на Български народни песни от всички краища на България .

Константин Миладинов преписва с български букви Българските народни песни /записани с гръцки букви / и като минава през Виена се запознава с Й. Щросмайер , който обещава материална помощ за отпечатването на Сборника.

След срещата си с Григорович Димитър Миладинов обикаля Босна и Херцеговина , изучава езика и фолклора . През 1848 г. Предлага да открие Българско училище в Охрид . Успява да наложи изучаването на български език през 1856г.в гръцкото училище в Прилеп и затова предизвиква омразата на гръцките фанариоти . Със своите сънародници иска признаването на Българската националност в Турската империя .В Охрид оглавява движението за Самостоятелна Българска Църква и e дописник на Цариградски вестник през 1860г. Обикаля Македония , за да събира помощи за построяването на Българската църква в Цариград . Заради това гръцкият владика Милетий го наклеветява пред турците като размирник , той бива арестуван и затварян в Охрид , Битоля , Солун . Накрая умира в Цариградския затвор с брата си .

ВИКТОР ГРИГОРОВИЧ В ОХРИД И СТРУГА

През 1845 г. Димитър Миладинов е учител в Охрид. За Охрид и Струга тази година е ознаменувана с едно важно събитие, което има пряко отношение към разглежданите в нашия разказ въпроси. Именно през 1845 г. професорът от Казанския университет Виктор Иванович Григорович (1815— 1876) по време на пътешествието си из европейските владения на Турската империя посещава Охрид и Струга. „Охрид (Ohrid) — пише руският учен, — вероятно на мястото на древния Лихнидон, от IX столетие е придобил историческо значение. Заедно с Преспа той е бил столица на българските царе. Тук са извършили апостолското си дело незабравимите сподвижници на Кирил и Методий...
В Охрид Виктор Григорович се среща с Димитър Миладинов, който по това време е учител там. Двамата посещават и родната къща на Братя Миладинови в Струга. Майката на Миладиновци посреща сърдечно руския гост. Тя му изпява българска народна песен. За срещите на Григорович с Димитър Миладинов в Охрид и Струга научаваме от две писма на Димитър Миладинов. Първото писмо е до Виктор Григорович и е писано през февруари 1846 година. Димитър Миладинов изпраща това писмо на руския учен във Виена. От текста на писмото се изяснява, че Виктор Григорович препоръчва на Димитър Миладинов да се заеме със събирането на български народни песни и със съставянето на българска граматика.
Второто писмо е до Александър Екзарх (1810— 1891) и е изпратено от гр. Битоля през август 1852 г. „Един руски пътешественик — пише в това писмо Димитър Миладинов — по име Виктор Григорович, професор в Казан, особено се зачуди, като видя славянски книги в Охрид, в родния ми град Струга, в Преспа и др., като че ли тукашните българи (к. м., Д. Р.) да са останали неизвестни за европейските народи и да са смятани от тях като чужденци. Като преподавах веднъж в Охрид Тукидита, Григорович с учудване възкликна: „О, нали наши братя сте?" Струваше му се, че бълнува, и не му се вярваше, че славянският език ни е майчин и прадядов. Като стигнахме двамата в родното ми място Струга, вечерта пожела старата ми майка да изпее (богарска песма), която си и записа; освен това той ме замоли настоятелно да напиша граматика на тукашния говорим български език (к. м., Д. Р.) и я очакваше във Виена."
http://www.promacedonia.org/dr/dr_10.htm

Григорович, Виктор Иванович - знаменитый славист, родился 30 апреля 1815 г. в Балте, где служил отец его; мать Григоровича была католичка, и в семье господствовал язык польский. Учился в Балте и Умани в базилианском училище, потом в Харьковском университете. Окончив там курс, четыре года прожил в Дерпте, усердно занимаясь философией и классической филологией. В 1839 г. приглашен в Казань на кафедру славянских наречий. В 1840 г. Григорович представил в факультет кандидатское сочинение "Исследование о церковно-славянском наречии", в котором высказался в пользу (впрочем, не безусловно) так называемой паннонской теории происхождения церковно-славянского языка; затем съездил за границу, а по возвращении напечатал магистерскую диссертацию: "Опыт изложения литературы словян в ее главнейших эпохах". Это было, по словам Котляровского, "первое ученое сочинение в России о славянской литературе с точки зрения славянской взаимности", первая попытка "осмыслить отдельные факты славянской истории и литературы и показать необходимость их и логическую последовательность"; здесь не только русская и польская литературы рассматривались параллельно, как части одного целого, но и сопоставлялись литературные факты из жизни таких народностей, за которыми до тех пор не признавали никакой литературы. В 1844 г. Григорович отправился в командировку по славянским землям, где и оставался 21/2 года, преимущественно в пределах Европейской Турции. Это путешествие было чем-то в роде ученого мученичества, требовавшего необыкновенной энергии и любви к делу. Ход его и часть результатов изложены в книге Григоровича "Очерк путешествия по Европейской Турции" (в "Ученых записках Казанского университета", 1848, кн. III и отдельно, 2-е изд., М., 1877).

http://www.rulex.ru/01040740.htm

Писмо от Димитър Миладинов, Охрид, до Виктор Григорович, Виена, относно издирването на български народни песни от Македония

Виктор Иванович Григорович (1815—1876), руски славист. През 1844—1847 г. пътувал из българските земи, включително и Македония, и събирал етнографски и фолклорни материали.

25. ІІ. 1846

I След заминаването Ви не съм получил нито ред. Между това моите старания за нашия български език и българските [народни] песни според Вашата поръка са ненадминати. Не преставам да продължавам изпълнението на моите обещания към Ваша милост, защото българите спонтанно се стремят към истината. Но нека ми бъде простено досегашното отлагане, защото се затруднявах при подбора на най-добрите песни,- а също и при работата ми върху граматиката. Надявам се при втори удобен случай, след като събера повече песни и завърша граматиката, според Вашето горещо желание да Ви ги изпратя, като ми пишете къде и чрез кого сигурно могат да Ви бъдат предадени.

Ние сме убедени напълно според уверенията на селяните от Главиница, че ще се намерят и търсените каменни надписи, които ще изследвам идващата пролет. Прекрасно и желателно ще бъде, ако чрез твоето съдействие се поискат от правителството светите мощи на свети Климент Охридски, засвидетелствувани от великата Христова църква, както ти се увери със собствените си очи и по свой почин ги поиска. А постъпките пред тукашните власти за поменатите свети мощи допринасят и на Вас да се отдаде похвала, и новооткритото наше училище да види полза.

Пиша Ви така по нареждане на първенците в Охрид. Очаквайки незабавен отговор на гръцки език по същия приносител, Ви поздравявам с най-дълбока почит и уважение.

виж: Братя Миладинови. Преписка, издирили ком. и ред. Н. Трайков, С, 1964, с. 15; оригиналът е на гръцки.

http://www.facebook.com/note.php?note_id=494566473629

ВИКТОР ГРИГОРОВИЧ ОЧЕРК ПУТЕШЕСТВИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКОЙ ТУРЦИИ

Вообще в Охриде еще в XVII стол. по письменным свидетельствам, было 33 церкви и параклиса. Из этого числа осталось теперь семь, которые тщательно осматривал я, в надежде собрать сведения о минувшем быте Славян. В каждой нашлись остатки рукописей, но греческих, и следы надписей. Вот названия церквей: 1, св. Врач, Козьмы и Дамиана; 2, св. Константина и Елены, с славянскою затертою надписью; 3, Богородицы Чельницы; 4, св. Николая с иконою св. Эразма (не Гораздали?) и Наума; 5 св. Климента славянского. Эта построена, как говорить надпись, во время краля сербского Стефана Уроша в 6886 году (1378); 6, Пресв. богородицы; 7, св. Николая на больница (Gerokomia); 8, митрополия.

Город в настоящее время заселен Болгарами, Валахами и Турками, отчасти также Греками и Албанцами. Первые многочисленнее. Турецкое разделение города мне неизвестно, да и жители не совсем с ним знакомы. [102] Обыкновенно разделяют его на приходы, которых в XVII столетии было 7-мь, теперь 5-ть. Некоторые части города носят еще старые названия, как то: Варош, Кошишта, Плаошник, Канево, Лобиново. Охридские Болгаре отличаются образованием и живостью характера. Я часто находил в людях, по-видимому, простых, пытливость и начитанность. Мой, напр., вожатый, портной по ремеслу, знал много сочинений греческих и в своих рассказах доказал это ссылками на Мелет, Куму и многие церковные книги. Такому направленно способствуют порядочные училища и обширные торговые связи. Но влияние греческое сильно подавило природный их язык, на котором Болгаре с трудом объясняются во внеших сношениях. Он получает лишь свои права в тесном семейном кругу, оживляемом присутствием женщин: вне его, Болгаре прибегают к греческому, иногда к турецкому языку. Мне не случилось встретить в Охриде кого либо, который мог бы разбирать самое крупное славянское письмо. Напротив, в чтении греческого, как известно, довольно трудного письма в старых рукописях, многие были очень искусны.

После стольких переворотов, невозможно было предполагать, чтобы в памяти жителей остались воспоминания о минувшем быте их города.
http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Bulgarien/XIX/1840-1860/Grigorovic/text4.phtml?id=2235

Този постинг посвещавам на прабаба си Фанка , родом от Прилеп и прадядо си Иван , родом от Охрид .

Нагоре

Тагове: Миладиновци, григорович,

Гласувай:

Подобни постинги

Братя Миладиновци
Звучният български език во Македония
КАКВО ИЗНЕСЕ ПРЕЗ 1845 Г. ОТ БЪЛГАРИЯ В ...

Прочелите постинга прочетоха и:

Библията и българската история
АНГЛИЙСКИ ПЪТЕПИСИ ЗА БАЛКАНИТЕ

Следващ постинг

Предишен постинг

Избори

Укротяване на опърничевата

Коментари

1. анонимен - :(
04.10.2011 16:07

не го прочетох, много дълго, а нямам време...
ще ти чукна една точка и ще мина друг път, защото знам, че ни показваш добри и интересни неща;)))
гуш!!!