Не мога да замълча. Открих "златна жила", в която има за всички ни. Никой няма да обеднее, ако сподели, защото всеки може да вземе само толкова, колкото може да носи.

Преди 3-4 дни четох един пост на pristan, който скромно осветяваше едно съкровище. Бързичко намерих кой е този BO YIN RA, и прочетох още същата вечер първата книга от изложените в страницата boyinra.free.bg. Имаше някои леки сенки, ехо от отминали времена, когато съкровищата се криеха, тайните се пазеха и знанията се замълчаваха... Но към края се стигаше до основното - да бъдеш чувствителен кога да говориш и кога да мълчиш. Всичко друго е непосилен хомот, нещо като Давид в бронята на Саул...

Днес свърших и втората книга - КНИГА ЗА ЖИВИЯ БОГ.  Не мога да мълча повече. Книгите са много, над 40, и ако трябва да ги изчета и преценя, за да не ви подведа нещо - ще има да чакате. Вярвам във вашата собствена способност да претегляте нещата.

Езикът не е сложен, чете се сравнително леко. Важното е, че видях дори само в тези две книги, които вече изчетох, много стойностен концентрат от Елифаз Леви, Елена Блаватская, Анна Кингсфорд, Шри Юктешвар. В никакъв случай не искам да кажа, че човекът е правил някакви компилации. Човек, с разбиране като неговото, не му е нужно да чете никого другиго.

И едно въпросче, преди да ви дам малко зарибяващо откъсче: нямате ли чувството докато четете, че четете себе си? Ако не сте го писали, най-малкото сте го мислили, поне голяма част от нещата. Подчертаванията в текста сяа от мене.


"Един копнеж се носи из света, — една изгаряща жажда, — и всяка душа, която не е закоравяла докрай и загубила способността си да се развива, се чувства обзета от него.
В потоци гореща човешка кръв се удави оня морен скептицизъм, който по-рано минаваше за „добър тон“.
Вече отново е „позволено“ да се вярва в неща, неподлежащи на „експериментална“ проверка, и не е вече осмиван оня, който стигне до разбирането, че ние сме заобиколени от невидимото и то въздейства върху нас, макар и да не сме го разгадали още...
„Чудото" отново се признава за действителност и царството на вярата разширява своите граници.
Хора, които като душевни вкаменелости са оставали безразлични към всичко Духовно, се превръщат под оглушителните удари на разкривени от ярост бесове в истински „живи“ човеци, а масата лениво спящи започва вече да става неспокойна.—
Всеки нов ден ги доближава до тяхното душевно пробуждане...
А пробудилите се ще потърсят сметка от ония, които толкова дълго са поддържали измамния им сън, и с презрение ще се отвърнат от „водачите“, искащи фарисейски да поставят „граници“ на техните въпроси, понеже те самите се оказват неспособни да им дадат отговор.----
Човечеството е вече готово да познае най-после себе си като част от Земята...
То не иска вече да си представя своите Богове на тронове сред облаците и не е далеч новият ден, в който то, — за първи път, — ще почувства в себе си смисъла на думите, казани му някога от един Богочовек:
„Приближи" се вече Царството небесно! —
Наричащите себе си „слуги“ на Помазания са предпочели обаче да издигнат стена, — както са си мислили: — „за защита" на ония, които по думите на възвишения Учител носят Царството небесно в самите себе си....
Хора, които съвсем не са постигнали така категорично обещаното „царство“, са се обявили самозвано, въз основа на общопризнатото си всемогъщо чародейство, дошло да оправдае тяхната мания за власт пред собствената им съвест, за повелители на душите на своите събратя.
Те са им преградили портата небесна, както тя е била зазидана и за самите тях, и старателно са изменили всичко насочено към Действителността, така че са останали само символи и формули, подбуждащи към фантастични представи за Царството небесно, — тъй като те много добре са знаели, че тези символи не са необходими, за да се намери „Царството“.
Глупави са всички, които се надяват, че зидът на душевната тъмница трябвало някога да рухне под бурния напор на душите!
Твърде здрава е вътрешната спойка на този зид, циментиран с човешко властолюбие!
Твърде много са ония, които по всяко време искат да чувстват около себе си този зид, така че той не бива да им бъде отнет.-
Твърде отдавна вече привикнали да робуват, свободата би ги погубила! —
Наистина с течение на хилядолетията формулите и символите, издигнати пред зида, ще се променят, за да не бъде той осъзнат от заобиколените от него като тъмничен зид, — самият зид обаче ще остане дотогава, докато Човешката жажда за власт може все още да разчита тук, на земята, на страха в душата на ближния. — и в тази крепостна стена здраво споена със заплахи и обещания, ще си строши главата всеки, който отвътре или отвън, се опита да я разбие преждевременно...
Има обаче една възможност за освобождаване от неумолимата принуда на този зид, без той да бъде разбит.. .
На ония, които са близо до пробуждането ще им израснат криле и те ще се издигнат високо над сферата на влияние на силите, така искащи да ги държат приспани в илюзорен сън..."


boyinra.free.bg

..не сте ли чули, за Господа...)


Нима не знаеш? Нима не си слушал, че вечният Бог Господ е сътворил земните предели, че Той не се уморява и не изнемогва, че Неговият разум е непознаваем? 29 Той дарява сила на изнурения и подкрепя изнемощелия. 30 Даже юноши се уморяват и отслабват, и отбрани воини отпадат напълно, 31 а тези, които се надяват на Господа, ще възстановят силата си като орли. Те ще се вдигнат на криле, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да изнемогват.

пък то - на оня малоумник жилата :).

И аз харесвам Исая, не само 40 гл. Тук споделям нещо повече от Исая, нещо "от кора до кора". Но "споделям" е точната дума, не убеждавам, не настоявам... Ти сама ще решиш дали може да има в живота знание, по- голямо от Исая 40гл.

"Само койт' разбира, тук съ спира."

По-подходящ отговор нямам.