Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.03.2023 17:01 - Относно бирата
Автор: rokset Категория: Други   
Прочетен: 9941 Коментари: 0 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Някога по социалистическо в родния ми град водата не беше на почит. За утоляване на жаждата се използваха бира и лимонада. Нея, лимонадата, я оставяме на страна. Все пак тя е за малолетните и възрастните. Тук става дума за бирата. Ако на някой от тогавашното време му кажех, че след години ще си купуваме бутилирана вода, щеше да ми се изсмее и да завърти ръка с разтворени пръсти, че не съм добре. Най-масовата – „Светло пиво“ беше, като хляба насъщний. Кой ли от моето поколение, не е вдигал бутилките нависоко, за да провери, дали няма парцали, защото срокът на годност беше минимален. Имаше виц за светлото. Спират катаджиите един и го питат: – Пил ли си алкохол? – Една „Загорка“.– отговаря. – Заминавай да духаш на „Дрегера“. Следващият: – Пил ли си? – Давай на апарата. На каса „Светло“ съм. – О – отговаря катаджията – отиди в храстите да се изпикаеш и продължавай. Тази бира беше неотменно разхлаждащо и оводняващо, незаменимо за ежедневието на истинския годечанин. Нека ви разкажа случай, показателен за това. Пред фурната се е събрала опашка от чакащи жени и покрай нея минава кметът. Той е колоритна личност и любимец на местните. Галено го наричат „Пера кмето“. Та, жените скачат срещу него : – Кмете, нема леб /няма хляб/! Чекаме вече три часа! Пера отговаря: – Манете /оставете/ ме бе жени! Мужьете попуцаа /изпукаха, умряха/ за биру на укусвалньуту /закусвалнята/, виа /вие/ за леб ме тормозите. Липсата на бира в Годеч беше пословична. Майката на мой приятел, която работеше в пивоварната в София, веднъж ме попита: – Нали си от Годеч? – Да – отговорих. – Защо никога не ви стига бирата там? Една път, когато варка не стана качествена и искахме да я изхвърляме – стоеше като прокиснала, шефът каза да я изпратим в Годеч, защото там пият всичко. Наистина се изпи и нямаше възражения. Какво я правите бирата там? Нямах как да ѝ обясня, защото и аз не разбирах това пристрастяване. Мания някаква. Един ден отидох да посетя родителите си. Свалих багажа, седнахме да се разговорим и баща ми с тъжна физиономия ми съобщи: – Няма с какво да те посрещна. От два дена няма бира. – А – отговорих – когато идвах насам, точно разтоварваха един прицеп /камион с полуремарке/ в ресторанта. Татко скочи, като ужилен: – Слагай касите в колата и тръгваме, че ще свърши! – Как така ще свърши? Това е цял камион с полуремарке. Има бира за дни наред. – Не ми обяснявай, а тръгвай! Наистина щеше. Взехме последните две каси. Нямам обяснение за тази тогавашна мания по пивото. Има всякакви истории. Двама шофьори на камиони, отишли за материали някъде в русенско, но не смогнали да натоварят и останали да нощуват там. Отишли да вечерят в местната кръчма. С плаха надежда единият попитал: – Дали имате бира? Сервитьорката отговорила: – Разбира се. Колко искате? – Давай веднага една каса! – отговорил човекът зарадвано и за да е сигурен в изпълнението на поръчката я съпроводил до склада, взел си бирата и я сложил под масата. – Защо ви е цяла каса? – попитала сащисаната жена. – Поръчвайте си, колкото ви се пие. – А, да бе! Да вземе да свърши и да останем жадни! Няколко години по–късно дойде демокрацията, а с нея изчезна и любимата на всички разхлаждаща напитка. Разбира се, още има любители на бирата, всеки с предпочитана марка и претенции за изстудяване, но манията изчезна. Свърши една ера. Ерата на светлото бъдеще и „Светлото пиво“


Тагове:   бира,


Гласувай:
7



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rokset
Категория: Други
Прочетен: 134129
Постинги: 70
Коментари: 94
Гласове: 1186
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031