Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.12.2011 22:09 - Жан-Филип Рамо
Автор: virtu Категория: Музика   
Прочетен: 2453 Коментари: 0 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Жан-Филип Рамо (на френски Jean-Philippe Rameau) е най-значимият френски композитор и теоретик на музиката от Бароковата епоха.

Рамо е син на органист, познавал е нотите, преди да се научи да чете. Учи в йезуитско училище. На 18 години е пратен от баща си в Милано, Италия да дообогати музикалното си образование. След завръщането си постъпва като цигулар в оркестъра на Монпелие, служи като органист в Дижон, Клермон-Феран, Лион. През 1722 се установява в Париж. Пише музика за парижките театри, съчинява духовни и светски произведения, в 1745 става придворен композитор.

Отначало Рамо композира предимно камерна музика - сюити за клавесин, концерти за клавесин и оркестър, за флейта и оркестър и др. С голяма известност се ползват неговите клавесинни пиеси: "Тамбурин", "Кокошката", "Египтянката", "Нежни жалби" и др.

Когато се посвещава на операта, Рамо е надхвърлил 50 години, но бързо успява да се утвърди и да бъде признат за най-бележит композитор на Франция. Голяма роля за популяризирането на неговото творчество изиграва Волтер, който оценява високо, подобно на енциклопедистад'Аламбер, композиторското дарование на Рамо и му дава прозвището "нашия Орфей". Първата опера на Рамо е по сюжет на Волтер - "Самсон" (1732). Тя не е поставена, поради протеста на църквата срещу използването на библейски сюжет в театъра. В 1733 г. за първи път е изпълнена неговата опера "Иполит и Ариция" по сюжет от "Федра" на Расин. Тогава се ражда славата на Рамо като оперен композитор.

Рамо е създател на нов стил в оперното изкуство. В своето музикално-сценично творчество той използва различни жанрове: лирическа трагедия (продължавайки традицията на Люли), комедия-балет, опера-буфа. Подобно на своя по-млад съвременник Глук, Рамо се стреми към синтез на музиката и драмата; той развива различни типове речитативи, използва оперния оркестър за засилване на драматическото и колористическото начало в операта (при изобразяване на природни явления, катастрофи, военни епизоди). За шедьоври се смятат лирическите му трагедии «Иполит и Ариция» (1733), «Кастор и Полукс» (1737), "Бореади" (неизпълнявана приживе). Други значими негови произведения са оперите "Дарданюс" (1739), "Платея" (1745), "Зороастър" (1749), "Заис" (1748), "Паладини" (1760)... За връх в музикално-сценичното творчество на Рамо е призната операта-балет «Галантни Индии» (1735), която и до днес се изпълнява с голям успех.

Паралелно с композирането върви работата на Рамо в областта на музикалната теория (особено на хармонията). Като теоретик Рамо публикува «Трактат за хармонията» (1722), «Нова теоретическа система на музиката» (1726) и др. съчинения. Той с право е считан за един от основоположниците на класическото теоретическо музикознание.

След смъртта на Рамо неговата слава задълго е засенчена от славата на Глук като реформатор на операта. През целия 19 век музиката на Рамо е забравена и почти не е изпълнявана (макар че внимателно са я изучавали Ектор Берлиоз и Рихард Вагнер). Едва в началото на XX в. значението на Рамо и музиката му започва да нараства. Днес той е признат за велик френски композитор, видна фигура в музикалната епоха между Франсоа Купрен и Ектор Берлиоз.

Пълните събрани съчинения на Рамо в 18 тома са издадени в Париж в периода 1895-1914 г. под редакцията на Камий Сен-Санс.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%96%D0%B0%D0%BD-%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF_%D0%A0%D0%B0%D0%BC%D0%BE

Jean-Philippe Rameau (French pronunciation: [ʒɑ̃filip ʁaˈmo]; September 25, 1683, Dijon – September 12, 1764) was one of the most important French composers and music theorists of the Baroque era.[1] He replaced Jean-Baptiste Lully as the dominant composer of French opera and is also considered the leading French composer for the harpsichord of his time, alongside François Couperin.[2]

Little is known about Rameau's early years, and it was not until the 1720s that he won fame as a major theorist of music with his Treatise on Harmony (1722).

Jean-Philippe Rameau (* Dijon, 25 septembre 1683  -  † Paris, 12 septembre 1764) est un compositeur français et théoricien de la musique.

L'œuvre lyrique de Rameau forme la plus grande partie de sa contribution musicale et marque l'apogée du classicisme[1] français, dont les canons s'opposèrent avec force à ceux de la musiqueitalienne jusque tard au cours du XVIIIe siècle. Dans ce domaine, la création la plus célèbre du compositeur est sans conteste l'opéra-balletLes Indes galantes (1735). Cette partie de sa production est curieusement restée oubliée pendant près de deux siècles, mais bénéficie aujourd'hui d'un mouvement de redécouverte. Ses œuvres pour clavecin, en revanche, ont toujours été présentes au répertoire : Le Tambourin, L'Entretien des Muses, Le Rappel des Oiseaux, La Poule, entre autres pièces connues, furent jouées au XIXe siècle (au piano) à l'égal de celles de Bach, Couperin ou Scarlatti.

 

J. P. Rameau - Zéphyre – Gavottes

http://www.youtube.com/watch?v=vY50Ym1A2u0&feature=related

Jean Philippe Rameau (1683 - 1764)
Zéphyre (acte de ballet, ~1745) - Scene VI - Gavottes -
Les Arts Florissants, William Christie.

* Painting by Nicolas Lancret featuring the dancer Marie Anne de Cupis de Camargo, known in her day as "La Camargo." (National Gallery of Art, Washington, D.C.)

J. P. Rameau - Les Fêtes d'Hébé - "L'objet qui règne dans mon âme"

http://www.youtube.com/watch?v=6lcnvStLCr8&feature=related

Jean Philippe Rameau (1683 - 1764)
Les Fêtes d'Hébé ou Les Talents Lyriques (1739) -

"L'objet qui règne dans mon âme" -

Jean-Paul Fouchécourt, Les Arts Florissants, William Christie.
- www.arts-florissants.com -

* Watteau: Pilgrimage to Cythera 1717; Oil on canvas 50 3/4 x 76 3/8 inches (129 x 194 cm) Charlottenburg Palace, Berlin, Germany.

 

J. P. Rameau - Les Fêtes D'Hébé - Gavottes I & II

http://www.youtube.com/watch?v=UtP5mkmyn4w&feature=related

Jean Philippe Rameau (1684 - 1764)

Les Fêtes D'Hébé ou Les Talents Lyriques (1739) -

Première et Deuxième Gavotte -

Les Arts Florissants, William Christie.

* Portrait of Louis-Charles of France "Louis XVII", Duke of Normandy (1785 - 1795).

J. P. Rameau - Nélée & Myrthis – Air

http://www.youtube.com/watch?v=tDdHx8yE8OU&feature=related

Jean Philippe Rameau (1683 - 1764)
Nélée et Myrthis (acte de ballet, 1745?) -
Air -
Les Arts Florissants, William Christie.

* Nélée et Myrthis is an opera by Jean-Philippe Rameau in the form of a one-act acte de ballet. Nothing is known about the date of its composition, performance during Rameau's lifetime or the name of its librettist. It may have been intended to form part of a larger opéra-ballet to be called Les beaux jours de l'Amour. The first known performance took place in modern times at the Victoria State Opera, Melbourne, Australia on 22 November 1974.

J. P. Rameau - La Naissance d'Osiris - Premier & deuxième Tambourin

http://www.youtube.com/watch?v=z-7N33bJ6LM&feature=related

 

Jean Philippe Rameau (1683 - 1764)
La Naissance d'Osiris ou La Fête Pamilie (Comédie-ballet 1754) - Premier & deuxième Tambourin - Capella Savaria, Mary Térey-Smith.

* Painting by François-Hubert Drouais represanting the third (on the right, Le duc de Berry, future Louis XVI) and the fourth son (on the left, Le comte de Provence, future Louis XVIII) of the dauphin Louis-Ferdinand in sumptuous court dresses. (1756)

J. P. Rameau - Acante & Céphise - Gavottes

http://www.youtube.com/watch?v=eVi-jdqVQ8Y&feature=related

Jean Philippe Rameau (1683 - 1764)
Acante et Céphise ou La Sympathie (Pastorale héroïque, 1751) - Contre-danse -
Orchestra of The 18th Century, Franz Bruggen.

Abaris ou Les Boréades (Suite and Dances)- 'Gavotte pour les Fleures et les Zéphirs' by Rameau

http://www.youtube.com/watch?v=FPHy3hxJH0Q&feature=related

Rameau~Tambourins

http://www.youtube.com/watch?v=2xNVhX2oTvg&feature=related

Сто филмчета , посветени на Жан Филип Рамо

Jean-philippe Rameau - Dardanus - Predule Et Air; Lieux Funestes

http://www.youtube.com/watch?v=reCeKLkIIZ8&feature=list_related&playnext=1&list=AVGxdCwVVULXcEKL5daJ9irYXt9AVvXSBN

 











Тагове:   жан-филип рамо,


Гласувай:
12
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: virtu
Категория: Музика
Прочетен: 892382
Постинги: 77
Коментари: 1414
Гласове: 6013
Архив
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31