Рамо е син на органист, познавал е нотите, преди да се научи да чете. Учи в йезуитско училище. На 18 години е пратен от баща си в Милано, Италия да дообогати музикалното си образование. След завръщането си постъпва като цигулар в оркестъра на Монпелие, служи като органист в Дижон, Клермон-Феран, Лион. През 1722 се установява в Париж. Пише музика за парижките театри, съчинява духовни и светски произведения, в 1745 става придворен композитор.
Отначало Рамо композира предимно камерна музика - сюити за клавесин, концерти за клавесин и оркестър, за флейта и оркестър и др. С голяма известност се ползват неговите клавесинни пиеси: "Тамбурин", "Кокошката", "Египтянката", "Нежни жалби" и др.
Когато се посвещава на операта, Рамо е надхвърлил 50 години, но бързо успява да се утвърди и да бъде признат за най-бележит композитор на Франция. Голяма роля за популяризирането на неговото творчество изиграва Волтер, който оценява високо, подобно на енциклопедистад"Аламбер, композиторското дарование на Рамо и му дава прозвището "нашия Орфей". Първата опера на Рамо е по сюжет на Волтер - "Самсон" (1732). Тя не е поставена, поради протеста на църквата срещу използването на библейски сюжет в театъра. В 1733 г. за първи път е изпълнена неговата опера "Иполит и Ариция" по сюжет от "Федра" на Расин. Тогава се ражда славата на Рамо като оперен композитор.
Рамо е създател на нов стил в оперното изкуство. В своето музикално-сценично творчество той използва различни жанрове: лирическа трагедия (продължавайки традицията на Люли), комедия-балет, опера-буфа. Подобно на своя по-млад съвременник Глук, Рамо се стреми към синтез на музиката и драмата; той развива различни типове речитативи, използва оперния оркестър за засилване на драматическото и колористическото начало в операта (при изобразяване на природни явления, катастрофи, военни епизоди). За шедьоври се смятат лирическите му трагедии «Иполит и Ариция» (1733), «Кастор и Полукс» (1737), "Бореади" (неизпълнявана приживе). Други значими негови произведения са оперите "Дарданюс" (1739), "Платея" (1745), "Зороастър" (1749), "Заис" (1748), "Паладини" (1760)... За връх в музикално-сценичното творчество на Рамо е призната операта-балет «Галантни Индии» (1735), която и до днес се изпълнява с голям успех.
Паралелно с композирането върви работата на Рамо в областта на музикалната теория (особено на хармонията). Като теоретик Рамо публикува «Трактат за хармонията» (1722), «Нова теоретическа система на музиката» (1726) и др. съчинения. Той с право е считан за един от основоположниците на класическото теоретическо музикознание.
След смъртта на Рамо неговата слава задълго е засенчена от славата на Глук като реформатор на операта. През целия 19 век музиката на Рамо е забравена и почти не е изпълнявана (макар че внимателно са я изучавали Ектор Берлиоз и Рихард Вагнер). Едва в началото на XX в. значението на Рамо и музиката му започва да нараства. Днес той е признат за велик френски композитор, видна фигура в музикалната епоха между Франсоа Купрен и Ектор Берлиоз.
Пълните събрани съчинения на Рамо в 18 тома са издадени в Париж в периода 1895-1914 г. под редакцията на Камий Сен-Санс.
Jean-Philippe Rameau (French pronunciation: [ʒɑ̃filip ʁaˈmo]; September 25, 1683, Dijon – September 12, 1764) was one of the most important French composers and music theorists of the Baroque era.[1] He replaced Jean-Baptiste Lully as the dominant composer of French opera and is also considered the leading French composer for the harpsichord of his time, alongside Franзois Couperin.[2]
Little is known about Rameau"s early years, and it was not until the 1720s that he won fame as a major theorist of music with his Treatise on Harmony (1722).
Jean-Philippe Rameau (* Dijon, 25 septembre 1683 - † Paris, 12 septembre 1764) est un compositeur franзais et thйoricien de la musique.
L"œuvre lyrique de Rameau forme la plus grande partie de sa contribution musicale et marque l"apogйe du classicisme[1] franзais, dont les canons s"opposиrent avec force а ceux de la musiqueitalienne jusque tard au cours du XVIIIe siиcle. Dans ce domaine, la crйation la plus cйlиbre du compositeur est sans conteste l"opйra-balletLes Indes galantes (1735). Cette partie de sa production est curieusement restйe oubliйe pendant prиs de deux siиcles, mais bйnйficie aujourd"hui d"un mouvement de redйcouverte. Ses œuvres pour clavecin, en revanche, ont toujours йtй prйsentes au rйpertoire : Le Tambourin, L"Entretien des Muses, Le Rappel des Oiseaux, La Poule, entre autres piиces connues, furent jouйes au XIXe siиcle (au piano) а l"йgal de celles de Bach, Couperin ou Scarlatti.
J. P. Rameau - Zйphyre – Gavottes
http://www.youtube.com/watch?v=vY50Ym1A2u0&feature=related
Jean Philippe Rameau (1683 - 1764)
Zйphyre (acte de ballet, ~1745) - Scene VI - Gavottes -
Les Arts Florissants, William Christie.
* Painting by Nicolas Lancret featuring the dancer Marie Anne de Cupis de Camargo, known in her day as "La Camargo." (National Gallery of Art, Washington, D.C.)
J. P. Rameau - Les Fкtes d"Hйbй - "L"objet qui rиgne dans mon вme"
http://www.youtube.com/watch?v=6lcnvStLCr8&feature=related
Jean Philippe Rameau (1683 - 1764)
Les Fкtes d"Hйbй ou Les Talents Lyriques (1739) -
"L"objet qui rиgne dans mon вme" -
Jean-Paul Fouchйcourt, Les Arts Florissants, William Christie.
- www.arts-florissants.com -
* Watteau: Pilgrimage to Cythera 1717; Oil on canvas 50 3/4 x 76 3/8 inches (129 x 194 cm) Charlottenburg Palace, Berlin, Germany.
J. P. Rameau - Les Fкtes D"Hйbй - Gavottes I & II
http://www.youtube.com/watch?v=UtP5mkmyn4w&feature=related
Jean Philippe Rameau (1684 - 1764)
Les Fкtes D"Hйbй ou Les Talents Lyriques (1739) -
Premiиre et Deuxiиme Gavotte -
Les Arts Florissants, William Christie.
* Portrait of Louis-Charles of France "Louis XVII", Duke of Normandy (1785 - 1795).
J. P. Rameau - Nйlйe & Myrthis – Air
http://www.youtube.com/watch?v=tDdHx8yE8OU&feature=related
Jean Philippe Rameau (1683 - 1764)
Nйlйe et Myrthis (acte de ballet, 1745?) -
Air -
Les Arts Florissants, William Christie.
* Nйlйe et Myrthis is an opera by Jean-Philippe Rameau in the form of a one-act acte de ballet. Nothing is known about the date of its composition, performance during Rameau"s lifetime or the name of its librettist. It may have been intended to form part of a larger opйra-ballet to be called Les beaux jours de l"Amour. The first known performance took place in modern times at the Victoria State Opera, Melbourne, Australia on 22 November 1974.
J. P. Rameau - La Naissance d"Osiris - Premier & deuxiиme Tambourin
http://www.youtube.com/watch?v=z-7N33bJ6LM&feature=related
Jean Philippe Rameau (1683 - 1764)
La Naissance d"Osiris ou La Fкte Pamilie (Comйdie-ballet 1754) - Premier & deuxiиme Tambourin - Capella Savaria, Mary Tйrey-Smith.
* Painting by Franзois-Hubert Drouais represanting the third (on the right, Le duc de Berry, future Louis XVI) and the fourth son (on the left, Le comte de Provence, future Louis XVIII) of the dauphin Louis-Ferdinand in sumptuous court dresses. (1756)
J. P. Rameau - Acante & Cйphise - Gavottes
http://www.youtube.com/watch?v=eVi-jdqVQ8Y&feature=related
Jean Philippe Rameau (1683 - 1764)
Acante et Cйphise ou La Sympathie (Pastorale hйroпque, 1751) - Contre-danse -
Orchestra of The 18th Century, Franz Bruggen.
Abaris ou Les Borйades (Suite and Dances)- "Gavotte pour les Fleures et les Zйphirs" by Rameau
http://www.youtube.com/watch?v=FPHy3hxJH0Q&feature=related
Rameau~Tambourins
http://www.youtube.com/watch?v=2xNVhX2oTvg&feature=related
Сто филмчета , посветени на Жан Филип Рамо
Jean-philippe Rameau - Dardanus - Predule Et Air; Lieux Funestes
